Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1013                   Година 08.06.2012        Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на осми май две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 323 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК

Образувано е по жалба на „Ф.К.” ЕООД, гр.*** с ЕИК по БУЛСТАТ ***, представлявано от Ф.М.К. против ревизионен акт № 1100963/07.11.2011г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална дирекция гр.Бургас при Националната агенция по приходите, потвърден с решение № 47/26.01.2012г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.Бургас, при ЦУ на НАП. В жалбата се прави искане за отмяна на ревизионния акт и потвърждаващото го решение. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и ангажира доказателства.

Ответникът – Директора на Д“ОУИ“ гр.Бургас при ЦУ на НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди ревизионния акт, като законосъобразен и правилен и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Със заповед за възлагане на ревизия № 1100963/21.06.2011г. (л.212 от делото) издадена от началник сектор „Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на „Ф.К.” ЕООД гр.Бургас, относно задължения за данък върху добавената стойност за периода от 04.03.2008г. до 31.05.2011г., корпоративен данък за периода 03.10.2007г.-31.12.2010г. и данък по чл.194-204 от ЗКПО за периода 03.10.2007г.-31.12.2010г. и е определен срок за извършване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, в съответствие с делегираните със заповед № РД-6/03.01.2011г. (л.28 от делото) на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, правомощия и е надлежно връчена на 29.06.2011г..

С ревизионен доклад № 1100963/13.10.2011г. (л.92-111 от делото) съставен на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращия орган по приходите, е направено предложение да бъдат установени размери на задължения за ревизираните периоди. Ревизионния доклад е надлежно връчен на 14.10.2011г.

Ревизионен акт № 1100963/07.11.2011г.(л.48-60 от делото) е издаден от главен инспектор по приходите, при ТД гр.Бургас на НАП, в съответствие с правомощията му делегирани със заповед № К1100963/14.10.2011г.(л.62 от делото) издадена от началник сектор „Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас. Ревизионния акт е обжалван по административен ред с жалба вх.№ ИТ-00-15349/23.11.2011г. (л.32-36 от делото) и с решение № 47/26.01.2012г. (л.25-26 от делото) на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП е потвърден. Решението е връчено на 31.01.2011г., видно от приложеното известие за доставяне (л.27 от делото) и с жалба вх.№ 04-Ф-Ж-437-2/10.02.2012г. (л.3-5 от делото), ревизионния акт е обжалван в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

С обжалвания  ревизионен акт са установени задължения на жалбоподателя по ЗДДС за данъчен период 04.03.2008-31.03.2008г. в размер на главницата 29 206,77 лева, и лихва 10 624,72 лева. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказан по издадени от „Грийн Хил Инвестмънт” ЕООД данъчни фактури, а именно: № 79/05.03.2008г. (л.173 от делото), за аванс за закупуване на апартамент 25 в к-с „Грийн Хил”, м.”Буджака”, Созопол с данъчна основа 142 612,61 лева (79 916,67 евро х 1,9558) и ДДС 28 522,52 лева и № 80/26.03.2008г.(л.172 от делото) с данъчна основа 3 421,25 лева и ДДС 684,25 лева, включваща: - продажба на апартамент 25 в к-с „Грийн Хил”, м.”Буджака”, Созопол с данъчна основа 142 612,61 лева (79 916,67 евро х 1,9558) и ДДС 28 522,52 лева; приспадане на аванс за закупуване на апартамент № 25 на стойност 142 612,61 лева и ДДС 28 522,52 лева и корекция на местен данък + такса вписване 2,1 % на стойност 3 421,25 лева и ДДС 684,25 лева.

В ревизионния доклад е прието, че по отношение на декларираната дейност на дружеството – търговия с недвижими имоти не са представени доказателства за проучване на пазара и търсене на клиенти с цел продажба на недвижимия имот, включително и в някакъв бъдещ период. През целия период, през който дружеството притежава недвижимия имот не са декларирани приходи от стопанска дейност и към настоящия момент няма доказателства за извършване на независима икономическа дейност, т.е. няма доказателства, че имота се ползва за облагаеми доставки. Единствените текущи разходи през ревизирания период са счетоводни услуги и префактуриране на електроенергия във връзка с цялостната поддръжка на комплекс „Грийн Хил”. При извършена проверка във „ВиК” ЕАД, гр.Бургас и „ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив е установено, че дружеството не е техен клиент и съответно не са фактурирани никакви разходи. По данни на Община Созопол, дружеството не е заплатило дължимите от 2008г. ДНИ и ТБО в размер на 649,88 лева. За 2011г. дружеството е сключило договор за наемно управление на недвижим имот от 01.01.2011г. със „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД, което е регистрирано на 21.02.2011г. и е собственост на Л.Д.Г.. Съгласно договора, приходите се отчитат през месеците октомври и ноември, във връзка с приключване на летния сезон. При направена проверка в „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД е установено, че апартамент № 25 е предоставен със следното имущество: печка, хладилник, климатици-4бр., микровълнова, кана за топла вода, прибори, тенджери-2бр. и телевизор, но не и с необходимото обзавеждане за отдаване под наем – легла, гардероби, шкафове, дивани и т.н., докато при посещението на обекта, документирано с протокол № 1103684/08.07.2011г. е установено, че апартамента е с необходимото обзавеждане, въпреки, че от „Фрeнсис Киели” ЕООД не са извършвани разходи за закупуването им, т.е. не е ясно за чия сметка се стопанисва обекта и съответно кой ще получи и отчете приходите.

С оглед на изложеното е направен извода, че не е изпълнена разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит по посочените данъчни фактури и е отказано правото на данъчен кредит по тях.

Срещу ревизионния доклад са постъпили възражения, който в ревизионния акт са приети за неоснователни. Сочи се, че действително в нотариалния акт за покупка на апартамента е посочено, че той е продаден обзаведен, но към него няма приложен опис на обзавеждането, нито за покупка на обзавеждането му, като такива не са представени и в хода на ревизията. Декларацията от „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД е представена сега, а не по време на проверката. При посещението в обекта, което е документирано с протокол действително в апартамента са се виждали вещи и багаж, но това не означава, че там има настанени туристи. По предварителния договор от 10.08.2006г. продавачът „Грийн Хил Инвестмънт ЕООД („Сънуърълд Пропъртийс БГ” ООД запазва безвъзмездно правото за ползване върху апартамента за срок от 5 години, считано от 31.05.2007г., докато купувачът Ф.К. („Ф.К.” ЕООД) ще заплати таксата, дължима за поддръжка и управление на жилищната сграда), а още преди този срок за 2011г. дружеството е сключило договор за наемно управление на недвижим имот от 01.01.2011г. със „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД, което е регистрирано на 21.02.2011г.

В сезиращата съда жалба се оспорва възприетата от органа по приходите фактическа обстановка и направените от него правни изводи, като се считат за неправилни.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за неоснователна.

Съгласно нормата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, регламентираща доставките с право на приспадане на данъчен кредит когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Спорът в настоящото производство се свежда до въпроса дали придобитият апартамент се използва от жалбоподателя за извършване на облагаеми достави, попадащи в обхвата на икономическата му дейност, с оглед на което да се обоснове извод за приложението на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

Тезата на ревизираното лице е, че апартаментът е закупен с цел препродажба, като с оглед невъзможността да бъде продаден дори на загуба през 2011г. е предоставен на компания, която да го менажира. По силата на договора, управляващото дружество извършва настанявания на туристи и владее имота, като на 03.01.2012г. дружеството-жалбоподател е издало фактура за получените приходи от наем.

Възражението е неоснователно.

От събраните по делото доказателства не се установява закупения апартамент да е ползван за извършване на облагаеми доставки, както през проверяваните по време на ревизията данъчни периоди, така и към момента на постановяване на настоящото съдебно решение.

Облагаеми доставки за които се твърди, че се ползва апартамента е отдаването му под наем от „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД, с което дружеството е сключен договор за наемно управление на недвижим имот (л.132-135 от делото). Видно от посочения договор закупения от жалбоподателя апартамент е предоставен за управление, считано от датата на подписване на договора – 01.01.2011г. до 31.12.2011г.. По силата на този договор „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД следва да проведе рекламна кампания в страната и чужбина и да проведе преговори с цел осигуряване на максимална заетост на имота през летния сезон, да сключи договор за наем със съответните клиенти и туроператори от името и за сметка на „Ф.К.” ЕООД, да организира почистването на имота, през периода на отдаването му под наем, зареждането му със санитарни материали, заплащане на ток и вода и други подобни, да приема и съхранява по специална доверителна сметка събраните наеми, да съставя отчет и да прехвърли в полза на клиента натрупаните на негово име суми от наеми, след като приспадне направените разходи, дължимите данъци и комисионни по този договор. Договорено е, че възнаграждението на управителя е 1/3 от събраните наеми минус разходите, описани в договора, като останалите 2/3 са за клиента .

По отношение на този договор, следва да се има в предвид, че в него е посочена дата на сключване 01.01.2011г., към който момент не се спори от страните по делото, че дружеството „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД не е било регистрирано, тоест то не е съществувало в правния мир. По делото се съдържа декларация от 14.10.2011г. (л.71 от делото) от името на „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД, съгласно която се сочи, че в договора е допусната печатна грешка в датата и той е сключен на 01.03.2011г., но въпреки така декларираното, в последствие е издадена фактура № 0…001/03.01.2011г., в която като основание се сочи „наем за 2011г. съгласно договор за наемно управление на недвижим имот от 01.01.2011г.”. В случая от събраните по делото доказателства не се установява, точния момент на сключване на договора, а след като не се установява този  момент, с оглед предвидения в договора срок на действие, не би могло да се установи и че той е породил правно действие и облигационни отношения между страните по него.

По делото липсват доказателства за изпълнение на сключения договор. Не са представени доказателства от които безспорно да се направи извода, че в имота са били настанявани туристи, в резултата на което дружеството-жалбоподател е получило приходи. Действително от заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството на „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД е осчетоводена фактура № 0…001/03.01.2011, издадена от „Ф.К.” ЕООД с посочено основание - наем за 2011г. съгласно договор за наемно управление на недвижим имот от 01.01.2011г., но на вещото лице не са били представени счетоводните документи на „Ф.К.” ЕООД, поради което от една страна не се установява, дружеството действително да е издало тази фактура и да я е осчетоводило съгласно изискванията на Закона за счетоводството, а от друга страна въпреки наличието на тази фактура не се установява да са извършени плащания по нея, които да са счетоводно отразени, тоест не се установява дружеството-жалбоподател действително да е ползвало закупения апартамент за извършване на облагаеми доставки и да е получило приходи от тях.

По делото липсват доказателства „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД да е изпълнило задълженията си по представения договор за наемно управление на имот. Не са ангажирани доказателства, че това дружество е извършило разходи за провеждане на рекламна кампания, почистване на имота, зареждането му със санитарни материали, заплащане на ток и вода и други подобни. Не са представени доказателства за наличието на специална доверителна сметка където да са приемани и съхранявани наемите и да са заплащани данъци във връзка с експлоатирането на имота. Също така съгласно договора през периода на месеците октомври и ноември управителя извършва окончателно счетоводно приключване на сметката на клиента, като от събраните наеми приспада изрично посочени разходи, като е предвиден и начина на изчисляване на тези разходи, като за изпълнението на това задължение също не са ангажирани по делото доказателства. От разпита на вещото лице в проведеното на 08.05.2012г. съдебно заседание, се установява, че освен че не са му представени доказателства за извършени от „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД разходи, но и не би могло да се установи по какъв начин е определено неговото възнаграждение, което следва да получи за управлението на имота.

От представените извлечения от хотелската книга за регистрация (л.37-40 от делото), се установява, че в В-25 е имало настанени 6 лица за периода 23.07.-30.07.2011г. и 3 лица за периода 04.07.2011-11.07.2011г.. От тези извлечения не би могло да се установи дали посочения в графа „Настанени в стая и промени” запис „В-25” се отнася до апартамента собственост на жалбоподателя или за друг апартамент или стая в този комплекс. Същевременно в представената справка от „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД (л.72 от делото) се сочи, че в апартамента са настанявани лица само през периода 04.07.2011г.-30.07.2011г., като регистрацията е на името на г-н Пуделко. В счетоводството на „Сънуорлд Холидий Рентал” ООД е осчетоводена резервация на името на това лице, като сумата от 1 020 евро, с левова равностойност  1 994,95 лева, като е осчетоводена фактура № 0…001/03.01.2011, за която се твърди, че е издадена от „Ф.К.” ЕООД, за сумата от  1067,00 лева и ДДС 213,40 лева.

По делото не са ангажирани и доказателства от името на дружеството жалбоподател да са заплащани каквито и да е данъци и такси, във връзка с твърдяното отдаване под наем на имота, включително и дължимият към община Созопол, съгласно Закона за местните данъци и такси, туристически данък.

В хода на ревизионното производство са представени копие от оборотни ведомости на дружеството-жалбоподател за периода от 2007г. до 2011г., в които не само, че не са отразени получени приходи във връзка с ползването на закупения апартамент, но изобщо липсват сметки от група 70 (приходи от стоки/услуги), които да отразяват получените от дружеството приходи, във връзка с дейността му. С оглед тяхното съдържание, следва да се приеме, че дружеството през периода от създаването му до издаване на ревизионния акт, не е извършвало никакви доставки.

С оглед на гореизложеното, правилен е изводът на органа по приходите, че закупеният от дружеството-жалбоподател недвижим имот представляващ  апартамент 25 в к-с „Грийн Хил”, м.”Буджака”, за който са издадени процесните фактури, не се ползва за извършване на облагаеми доставки, поради което за тази доставка не са възникнали материалните предпоставки по смисъла на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и правилно е отказано правото на данъчен кредит и на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на начислените по фактурите ДДС в общ размер на 29 206,77 лева, ведно със съответните лихви в размер на 10 624,72 лева, изчислени до датата на издаване на ревизионния акт.

В допълнение следва да се има в предвид, че за разлика от отменения ЗДДС, в  чл.64, ал.1, т.5 от ЗДДС от който е предвидено, че правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки, в действащия ЗДДС изискването е стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, за да има лицето право да приспадне данъка за тях, тоест за разлика от отменения ЗДДС, действащия закон изисква тази стока или услуга да се ползва за извършването на облагаеми доставки, като не държи сметка за евентуалното им бъдещо ползване.

При този изход на делото и поради своевременно направено искане, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, жалбоподателя следва да бъде осъдена да заплати в полза на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение  в размер на 1 246,00 лева, на основание чл.8 , във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ф.К.” ЕООД, гр.*** с ЕИК по БУЛСТАТ ***, представлявано от Ф.М.К. против ревизионен акт № 1100963/07.11.2011г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална дирекция гр.Бургас при Националната агенция по приходите, потвърден с решение № 47/26.01.2012г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.Бургас, при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Ф.К.” ЕООД, гр.*** с ЕИК по БУЛСТАТ ***, представлявано от Ф.М.К. да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.Бургас, при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 246,00 лева (хиляда двеста четиридесет и шест лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

                                                                    СЪДИЯ: