Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         627                        11.04.2017г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На двадесет и трети март,                          две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: К.Л.

Прокурор: Величка Костова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 322 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от „Версис“ООД, ЕИК-***, гр.София, ж.к.Южен парк, ***, против решение №538/28.12.2016г., постановено по НАХД № 1585/2016г. на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 1209-F218056/29.06.2016г. на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал.2, изр.последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложена  имуществена санкция от 1000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт и да отмени НП, а алтернативно да намали размера на наложената имуществена санкция към минималния предвиден в закона размер – 500лв. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.С.М., която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – ТД на НАП-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което пледира същото да бъде оставено в сила.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд – Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Несебър е потвърдил НП № 1209-F218056/29.06.2016г. на зам.-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.последно, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция от 1000 лева. Наказанието е за това, че при извършена проверка по спазването на данъчното законодателство на 17.06.2016г. в 22,15ч. в търговски обект – магазин „Тобако шоп Корнер“, находящ се в к.к.Слънчев бряг, Централна алея Кубан, стопанисван от „Версис“ООД, е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), съгласно дневен финансов отчет № 100991/17.06.2016г., бил в размер на 8`256,41 лева; фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 2`716,03 лева съгласно изготвен опис на парите в касата на обекта. Фискалното устройство (ФУ) модел „TREMOL ZM – KL” с ИН (идентификационен номер) ZK 105941 и ФП (фискална памет) № 50120316, притежава и били активирани функциите „служебно въведени” и „служебно изведени”. Установената промяна в касовата наличност била в размер на минус 5`540,38 лева и представлява извеждане на пари от касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута. По този начин дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност (начална сума, въвеждане и/или извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, чрез операцията „служебно изведени” суми.

За да постанови решението си районният съд след обсъждане на възраженията на жалбоподателя е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин и е обосновал извод, че търговецът е осъществил състава му, поради което законосъобразно е санкциониран по приложимата правна норма, а при съставянето на акта са установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на атакуваното НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Районният съд е приел, че в хода на производството не са установени обстоятелства, от които да се направи извод, че случая се явява с по-ниска степен на обществена опасност за да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.  Счел е НП за законосъобразно, включително и в частта относно приложената санкционна разпоредба на чл.185, ал.2, изр.последно, вр. ал.1 от ЗДДС, след като правилно наказващият орган е приел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Обсъдил е и размера на наложената санкция, който е приел за правилно определен над минималния и под средния предвиден в чл.185, ал.2, изр.последно, вр. ал.1 от ЗДДС – от 500 лева до 2000 лева. Позовал се е на тежестта на конкретното нарушение и факта, че констатираната разлика между регистрираните продажби и касовата наличност не е в незначителен размер – липсвал е повече от половината регистриран оборот на дружеството за съответния ден, поради което е приел за законосъобразен размера на наложената санкция от 1000 лева.

 

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че при проверката е установена необоснована разлика между отчетената сума по ФУ, съгласно дневния финансов отчет и наличните парични средства в касата на търговския обект стопанисван от касатора, в размер на минус 5`540,38 лева. Установеното деяние е правилно квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18, съгласно която извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ се регистрира във устройството чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Това нарушение не представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН. Същото е формално, поради което е ирелевантно дали от него са настъпили вредни последици изразяващи се в ощетяване на републиканския бюджет. В случая не са налице данни за наличие на смекчаващи обстоятелства от такова естество, че да налагат извод за маловажност на нарушението. С оглед изложеното, настоящият касационен състав счита, че не установени предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН.

На касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.последно от ЗДДС, която предвижда, че за нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, което не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Отговорността на „Версис“ООД е подведена под правилната санкционна разпоредба, тъй като от описанието на нарушението в АУАН и в НП, може да бъде направен извод, че същото не води до неотразяване на приходи. Нарушението е констатирано от компетентен орган, спазени са процесуалните разпоредби, регламентиращи установяването на това нарушение, със съставянето на АУАН и издаването на НП.

Не се установиха и съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство.

Възраженията на касатора са частично основателни. 

Съдебното решение е преобладаващо съобразено със събрания по делото доказателствен материал, като единствено съдът не е преценил правилно основанията за намаляване на размера на наложената санкция. Безспорно нарушението е извършено от дружеството, но в конкретния случай наложената имуществена санкция следва да бъде намалена до предвидения в закона минимум от 500 лева, който се явява справедлив, съобразен с тежестта на извършеното нарушение и достатъчен за постигане целите на административното наказание. Наложеното с НП административно наказание е в съответствие с разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.последно, вр. ал.1 от ЗДДС, но при определяне на същото наказващият орган не е съобразил факта, че при проверката не са установени други нарушения на данъчното законодателство, особено такива водещи до ощетяване на републиканския бюджет, нарушението е за първи път – обратното не посочено в НП. Отегчаващите обстоятелства които районният съд е изнамерил – че констатираната разлика между регистрираните продажби и касовата наличност не е в незначителен размер, защото е липсвал повече от половината регистриран оборот на дружеството за съответния ден, не може да бъде прието за такова, тъй като какъвто и да е размерът на разликите между регистрираните продажби и касовата наличност – малък или голям, когато той е с отрицателен знак, т.е. не се касае за укриване на приходи, това по никакъв начин не се отразява на финансовия резултат на дружеството. Ето защо според настоящия състав наказанието трябва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства, поради което за постигане целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН, имуществена санкция в размер на минимума предвиден в закона – 500 лева, се явява адекватна и справедлива на тежестта на извършеното, като в тази част наказателното постановление следва да бъде изменено, което налага отмяна на решението на районния съд.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №538/28.12.2016г., постановено по НАХД № 1585/2016г. на Районен съд - Несебър и вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1209-F218056/29.06.2016г. на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.последно, вр. ал.1 от ЗДДС на „Версис“ООД, ЕИК-***, е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1000 лева, като НАМАЛЯВА размера на същата на 500 (петстотин) лева, а в останалата част ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                                    2.