Р Е Ш Е Н И Е

 

 

     Номер 792                      от 04.05.2015 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, втори състав, на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в открито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 320 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).

Образувано е по жалба на П.И.Д. *** против  Решение № 451/27.11.2014 г., постановено от Комисия за защита от дискриминация (КЗД). С оспореното решение е установено, че Частен съдия-изпълнител (ЧСИ) Т. Д., рег.№ 801 не е извършил неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр спрямо П.И.Д. при водене на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20128010400515. Иска се от съда да отмени цитираното решение и да установи наличие на пряка дискриминация спрямо П.Д., реализирана от ЧСИ Т. Д.. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата на основания, изложени в нея и представя писмени бележки.

Ответникът – КЗД, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представя писмено становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. М., с което оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, изхожда от надлежна страна,  в съответствие с изискванията за форма и реквизити и е насочена срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Поради това жалбата е процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че с Присъда № 473/07.03.2012 г., постановена по НЧХД № 1415/ 2011 г. по описа на Районен съд Бургас подсъдимият З.Г.Ж., живущ *** е признат за виновен в това, че на 26.03.2010 г. в гр.Бургас, ул. „Христо Ботев” № 70, вх. А, на етажната площадка  на етаж 6, казал в присъствието на П.И.Д.,  живуща на същия адрес, нещо унизително за честта и достойнството й: „Прибрала си тоя манго“, отнасящо се до етническия произход на сина й П.И.Д. – престъпление по чл. 146, ал. 1, предложение първо от Наказателния кодекс (НК). З. Ж. е освободен на основание чл. 78А от НК от наказателна отговорност за посоченото престъпление като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и е осъден да заплати на П.И.Д. сумата от 300 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие извършеното престъпление, ведно с обезщетение за забава в размер на законната искова сума, считано от датата на увреждането – 26.03.2010 г. до окончателното заплащане на цялата сума. По същото дело З. Ж. е признат за невинен по предявеното от Д. обвинение за престъпление по чл. 145, ал. 2 от НК (разгласяване на тайната на осиновяване с намерение да се причинят вредни последици), като се отхвърля предявения от Д. граждански иск за сумата от 300 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие извършеното престъпление, ведно с обезщетение за забава в размер на законната искова сума, считано от датата на увреждането – 20.05.2010 г. до окончателното заплащане на цялата сума.  Също така Ж. е признат за невинен и по третото предявено от Д. обвинение – престъпление по чл. 147, ал. 1, предложение второ от НК (клевета, изразяваща се в приписване на престъпление на частния тъжител) като се отхвърля предявения от Д. граждански иск за сумата от 400 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие извършеното престъпление, ведно с обезщетение за забава в размер на законната искова сума, считано от датата на увреждането – 26.03.2010 г. до окончателното заплащане на цялата сума.  С цитираната присъда жалбоподателката Д. е осъдена на основание чл. 190, ал. 1, предложение второ от НПК да заплати на Ж. сума в размер на 400 лева, представляваща съответната част от направените от Ж. разноски за възнаграждение на защитник – адвокат по обвиненията за извършени престъпления по чл. 145, ал. 2 от НК и по чл. 147, ал. 1, предложение второ от НК, за които е оправдан. Постановената присъда е обжалване и от Д., и от Ж. пред Окръжен съд Бургас. С Решение № 198/21.06.2012 г. по ВНЧХД №569/2012 г., БОС е изменил обжалваната присъда, като е намалил размера на наложеното административно наказание глоба от 1 000 лева на 500 лева и е осъдил Д. да заплати на подсъдимия Ж. приспадащата се част от направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 100 лева, като решението е окончателно.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от частния тъжител П.И.Д., която е била върната от БОС  с разпореждане от 20.07.2012 г. на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК. Върховният касационен съд с Определение № 140/15.10.2012 г. по НЧД №1843/2012 г. е оставил без уважение жалбата на Д. срещу разпореждането.

При описаните обстоятелства на 25.10.2012 г. Районен съд Бургас е издал на З.Г.Ж. изпълнителен лист, с който осъжда П.Д. да му заплати сумата общо от 500 лева поради факта, че Присъда № 473/07.03.2012 г. подлежи на изпълнение.

С молба вх. № 2865/29.10.2012 г. З. Ж. е поискал от ЧСИ Т. Д. да образува изпълнително дело срещу длъжника Д. и да извърши необходимите действия с цел събиране на сумата от 500 лева, ведно със законната лихва и съдебните разноски по изпълнителното дело.

С Покана за доброволно изпълнение изх. № 3901/005.11.2012 г. Д. е поканена да заплати задължение общо в размер на 737,20 лева, като подробно е описан произходът на всяка сума. Поканата е връчена на Д. лично на 09.11.2012 г.

С молба вх. № 386/07.02.2013 г. З. Ж. е сезирал ЧСИ Тр. Д. с искане да се предприемат действия за изпълнение, тъй като не е получил дължимите от Д. суми.

На 14.02.2013г. на Д. е връчено съобщение изх. № 683/13.02.2013 г., с което ЧСИ Тр. Д. уведомява същата, че на 03.03.2013 г. ще извърши опис и оценка на движимите вещи, находящи се на адреса, на който Д. живее. В съобщението се съдържа предупреждение, че опис може да бъде извършен и в нейно отсъствие, както и че е допустимо използване на съдействие от органите на полицията. Следващото такова съобщение е това от 29.08.2013 г. с изх. № 2644, като описът е насрочен на 18.09.2013 г. от 10 часа.

Видно от Протокол за опис на движими вещи от 18.09.2013 г., описани са телевизор, 4 модулна секция и разтегателна холна масичка в присъствието на вещо лице; вратата на жилището е отворена от ключар и патронът на бравата е сменен, като ключовете са предадени на длъжника; назначени са пазачи на вещите по чл. 471 от ГПК във връзка с чл. 277, ал. 2 от НК; като свидетел е посочено лице от Първо РПУ на МВР Бургас. Д. е отказала да подпише протокола с мотив, че не е присъствала на описа, тъй като е била задържана от полицейски служители пред входа на жилището.

По делото на л. 32 е представено възражение на Д. до ЧСИ Тр. Д., с дата на изготвяне 24.09.2013 г., с което се възразява срещу изготвената оценка от вещото лице, макар от съдържанието на същото да става ясно, че тази оценка предстои да й бъде  връчена. Представена е и жалба, с дата на изготвяне 25.09.2013 г. чрез ЧСИ до Окръжен съд Бургас, в която се оспорват действията на съдията – изпълнител, като се твърди, че тези действия са самоуправство и се иска да се отменят всички незаконни действия във връзка със съставения протокол като се накажат виновните лица. И двата посочени документа нямат регистрация в кантората на ЧСИ Тр. Д., а втория от тях няма и в Окръжен съд Бургас.

С „уведомление“ вх. № 25342/01.10.2013г. Д. е сезирала Административен съд София град относно действията на ЧСИ Тр.Д., поискала е цитираната присъда да бъде обявена за „неефективна – незаконна“. Съгласно разпореждане на 41-ви съдебен състав от 01.10.2014 г. по адм.д. №2541/2013 г. „уведомление“-то е изпратено до КЗД за произнасяне по същество. За целите на настоящото решение съдът приема, че това „уведомление“ по своя характер е жалба и за него ще използва терминът жалба.

Между кориците на делото е представена и жалба до Районна прокуратура Бургас с дата на изготвяне 23.10.2013 г., в която Д. подробно описва създалата се ситуация във връзка с извършения на 18.09.2013 г. опис от ЧСИ, оспорва неговите действия и действията на полицейските служители, иска отмяна на всички действия на ЧСИ и наказание на виновните лица. В жалбата се сочи, че Д. е изпратила оплаквания до КЗД и до Камарата на частните съдебни изпълнители. Няма данни за регистрация на жалбата.

Д. е подала жалба вх. № 13548/12.11.2013 г. по описа на Районна прокуратура Бургас до Окръжна прокуратура Бургас с подробно описание на отношенията на Д. и нейните съседи, както и твърдения във връзка с произнесената Присъда № 473/07.03.2012 г.

С Постановление изх. № 12776/25.11.2013 г. е отказано образуването на наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратена прокурорска преписка № 12776/ 2013 г. по описа на Районна прокуратура Бургас.

По делото е приложено отговор изх. № 999/03.12.2013г. на административния секретар на Камарата на частните съдебни изпълнители до Д., в който се посочва, че Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители е извършил проверка на обстоятелствата, изложени в нейната жалба и наличните данни и е стигнал до извода, че липсват основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Тр. Д..

Налично е и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство вх. № 12778/ 04.12.2013 г., с което се постановява отказ и се прекратява преписка вх. № 12778/2013г. тъй като е установено, че по жалби на Д. с идентично съдържание са били предмет на разглеждане по прокурорски преписки по описа на Районна прокуратура Бургас, както следва: № 8276/2013 г.; № 12775/2013 г.; № 12776/2013 г.; № 12779/2013 г. и № 13548/2013 г.

На основание доклад вх. № 12-11-893/05.12.2013 г. и във връзка с разпореждането на АССГ с Разпореждане № 981/05.12.2013 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 439/2013 г. по описа на КЗД за производство по гл. 4 от ЗЗД за разглеждане на подаденото „уведомление“ от Д..

С Постановление изх. № 7409/06.12.2013 г.  по описа на Окръжна прокуратура Бургас е потвърдено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство вх. № 12778/ 04.12.2013 г. като правилно и законосъобразно.

Последователно на 11, 12 и 13 декември 2013 г. П.Д. е подала заявление, сведение и допълнително сведение в Районна прокуратура във връзка с изясняване на различни обстоятелства относно поведението на ЧСИ Тр. Д..

С жалба  вх. №44-00-5464/30.12.2013 г. (към преписка  № 439/2013 г.) Д. сезира допълнително КЗД относно „множествена дискриминация по дело 1415/2011г. БРС“, в която се преповтарят изложените твърдения в съответните жалби до Районна и Окръжна прокуратура Бургас.

На основание чл. 55 от ЗЗДискр е проведено проучване от AD HOC заседателен състав (AD HOC ЗС) на КЗД, в което са изискани становища, информация и писмени доказателства хронологично във времето от страните по преписката.

В резултат на развило се производство по ЗЗДискр, AD HOC състав е постановил Решение № 451/27.11.2014 г., с което установява, че ЧСИ Тр. Д.  не е извършил неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и преследване по чл. 5 от ЗЗДискр спрямо П.И.Д., отхвърля жалбата на Д. в частта с оплакванията, че спрямо нея е извършено неравно третиране и преследване  по смисъла на ЗЗДискр при водене на изпълнителното производство по изпълнително дело  № 20128010400515 и оставя без разглеждане по същество жалбата на Д. в частта с оплакванията й относно постановеното от АССГ Решение № 515/30.01.2014г. и присъдените й разноски в размер на 150 лева.

Недоволна от така постановеното решение на КЗД, Д. оспорва същото в настоящото производство с описание на фактическата обстановка във връзка с извършения опис на нейно движимо имущество от ЧСИ Тр. Д.. Сочи, че последният е следвало да се въздържа от каквито и да е действия спрямо нея, тъй като тя вече е била сезирала КЗД с искане за установяване на дискриминация във връзка с постановената Присъда № 473/07.03.2012 г., постановена по НЧХД № 1415/ 2011 г. по описа на Районен съд Бургас. Като не се е съобразил с това сезиране, ЧСИ Тр. Д. е извършил според Д. преследване по чл. 5 от ЗЗДискр спрямо нея.

 

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, а при издаването му са спазени процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага поради следните съображения:

В изпълнение на задължението си по чл.168 от АПК, съдът следва да прецени законосъобразността на оспореното решение на всички основания, посочени в чл.146 от АПК.

Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт, определени съгласно чл. 65, т. 5 във връзка с чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр.  Макар Д. да твърди, че е налице множествена дискриминация, в разпореждане № 981/ 05.12.2013г. е прието, че изложените от нея твърдения до КЗД се отнасят до  преследване по чл. 5 от ЗЗДискр във връзка с § 1, т. 3 от ЗЗДискр. Видно от уведомление вх. № 12-11-43/ 14.01.2014г. на AD HOC ЗС до председателя на КЗД, съставът определен с Разпореждане № 981/ 05.12.2013 г. е определил председател и докладчик. Следователно, не са налице предпоставки за отмяната на оспореното решение.

Обжалваното решение е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискр. Резултатът от производството пред КЗД е обективиран писмено в процесното Решение № 451/27.11.2014 г. на AD HOC ЗС към КЗД, в което са посочени наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, както и пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва. От съдържанието на решението безспорно се установява, че КЗД е обсъдил съдържащия се в административна преписка № 439/2013 г. доказателствен материал. В този смисъл липсва нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК.

На следващо място съдът трябва да провери спазени ли са административно-производствените правила при провеждане на процедурата пред КЗД в съответствие с разпоредбите на глава Четвърта, раздел Първи от ЗЗДискр.

Съгласно изискването на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр производството пред КЗД започва по жалба на засегнати лица, от което право се е възползвала П.И.Д.. Последната е сезирала с жалба АССГ и по разпореждане на съдията докладчик по адм. д.  № 2541/2013г. по описана АССГ, който е препратил жалбата на Д. до КЗД. В жалбата се твърдят неправомерни действия на ЧСИ Тр. Д., които жалбоподателката приравнява на самоуправство, оплаквания срещу служебния защитник на Д. по НЧХД № 1415/ 2011 г. по описа на Районен съд Бургас, оплаквания срещу поведението на защитника на подсъдимия Ж. по същото дело, искане Присъда № 473/07.03.2012 г. „да бъде определена  като неефективна – незаконна“, посочва се, че срещу нея е приложена физическа сила от полицейски служител, както и съждения върху размера на дължимите от Д. задължения.

На основание доклад вх. № 12-11-893/05.12.2013 г. и във връзка с разпореждането на АССГ, с Разпореждане № 981/05.12.2013 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 439/2013 г. по описа на КЗД за производство по гл. 4 от ЗЗД за разглеждане на жалбата, подадена от Д..

За образуването на производството са изпълнени условията на чл. 51 от ЗЗДискр и не е налице нито една от пречките, посочени в чл. 52 от ЗЗДискр. Преписката е разпределена за разглеждане, като действията по чл. 54 от ЗЗДискр са вече обсъдени от съда в частта за компетентността на органа.

С писмо изх.№44-00-5301/13.12.2013 г. Д. е уведомена за образуването на производство пред КЗД.

В изпълнение на разпоредбите на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр е реализирана процедура по проучване, в която се събират писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. С Уведомително писмо изх. № 10-02-1/27.01.2014г. до ЧСИ Тр. Д. е изискано писмено становище и обяснение относно фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, както и депозиране на доказателства за тях, след извършване на необходимата за това проверка по случая. Писмото е получено на 29.01.2014 г. видно от известие за доставяне ИД PS 1125 001I1A К. В указания 7-дневен срок не е постъпил отговор от ЧСИ Тр. Д..

Впоследствие, с  уведомление  вх. № 44-00-916/25.02.2014 г., допълнителни сведения вх. № 44-00-962/28.02.2014 г. и уведомление вх. № 44-00-1505/31.03.2014 г., Д. е доразвивала заложените в сезиращата й жалба твърдения, като са представени различни писмени доказателства.

Въпреки че проучването следва да се извърши в 30-дневен срок съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗДискр и се констатира, че този срок не е спазен, доколкото няма възражение от никоя от страните и няма данни с това просрочване да са ограничени техните права, като се взе предвид, че този срок е инструктивен, съдът прие, че не налице съществено нарушение на процедурата по събиране на писмени доказателства.

На основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр и чл. 26 от ППКЗД докладчикът А. М. е изготвил доклад-заключение без дата, с което е предоставил преписката на Председателя на състава. Предвид факта, че от приложения доклад-заключение не става видно коя е датата на предоставяне на административната преписка по реда на чл. 60, ал. 1 от закона, то следва да се приеме, че Председателят на състава е изпълнил задължението си да насрочи открито заседание в срок – на 27.05.2014 г. от 10:00 ч. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр на страните в производството са изпратени на 15.04.2014 г. уведомления за призоваване, в които са посочени дата, час и място на провеждане на открито заседание по производството, правата им във връзка с призоваването и представляването им пред КЗД, както и възможността да посочат и ангажират нови доказателства, да изложат всички искания и възражения и да се запознаят със събраните по преписката материали. Видно от приложените по делото известия за доставяне, тези уведомления са достигнали до страните своевременно.

По делото е приложено писмо на ЧСИ Тр. Д. (л.108) до КЗД с искане за предоставяне на копия от материалите по преписката. Ответникът е приложил становище вх. № 10-00-327/23.05.2014 г. във връзка с насроченото заседание по преписката.

По преписката е налично сведение  от регионалния представител на КЗД до AD HOC ЗС вх. № 44-00-2377/27.05.2014 г., от което се установява, че поради техническа повреда в автомобила, с който Д. е пътувала за София, същата не може да се яви на насроченото заседание, като жалбоподателката иска заседанието за разглеждането на преписката да се отложи за друга дата.

С уведомление вх.№ 44-00-2465/31.05.2014 г. до КЗД, П.Д. уведомява заседателния състав за причината поради която не се е явила на съдебното заседание, излага факти и обстоятелства във връзка с последващи действия на ЧСИ Тр. Д., като прилага различни доказателства.

Между кориците на преписката се съдържа и писмо изх. № 7407/17.06.2014 г. на Районен съд Бургас, с което до КЗД е изпратен оригинала на Искане вх. № 23324/11.06.2014 г. (по описа на РС Бургас) на Д.. Със същото жалбоподателката претендира нищожност на Присъда № 473/07.03.2012 г.; на Решение № 198/21.06.2012 г. по ВНЧХД № 569/2011 г. на Окръжен съд Бургас и на изпълнителен лист от 25.10.2012 г., като се иска и заплащането на сумата от 5510 лева (посочен е начина на образуването на същата) и лихви за забава.

Предвид отложеното заседание на 27.05.2015 г., е насрочено ново такова за 16.09.2014 г. от 13,00 часа, като на 02.07.2014 г. са изпратени уведомления за призоваване на страните в производството. Приложени са известия за доставяне, от които се установява, че страните са уведомени своевременно.

На 16.09.2014 г. е проведено открито заседание по чл. 61, ал. 1 от ЗЗДискр, като резултатите от същото са обективирани в Протокол от същата дата. Съдът приема, че е налице техническа грешка в изписването на датата на провеждането на откритото в съдържанието на протокола, защото 16.09.2013 г. е понеделник (а не вторник както е посочено в протокола);  страните са били призовани за 16.09.2014 г.; а също така и защото преписка № 439/2013 г. е образувана на 05.12.2013г., т.е. не е възможно провеждане на открито заседание по преписка, която все още не е образувана. В заседанието е взела участие лично Д., а ответникът ЧСИ Тр. Д. не е взел участие в производството нито лично, нито чрез представител. На Д. е съобщено за становището на ответника, постъпило в КЗД на 23.05.2014 г. и е дадена възможност да се запознае с него, както и с доклада – заключение, изготвен от докладчика по преписката. Дадена е възможност на Д. изрично да изрази становище в какво се състои нейното искане – изпращане на жалбата й до АССГ или същата да бъде разгледана от КЗД. Д. е поискала разглеждането да се извърши от КЗД. В хода на заседанието не е реализирана помирителна процедура по реда на чл. 62 от ЗЗДискр. Изслушани са подробните съображения на Д., допусната е до изслушване и водената от нея свидетелка С. Г. Р. – М. относно събитията, свързани с извършения от ЧСИ Тр. Д. опис на движими вещи на жалбоподателката.

Във връзка с проведеното заседание Д. е представила пред КЗД Опровержение вх. № 44-00-3846/118.09.2014 г. относно представеното от ЧСИ Тр. Д. становище.

На основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр резултатите от производството са обективирани в атакуваното Решение № 451/27.11.2014 г. на AD HOC ЗС към КЗД. Видно от датата на приключване на производството – 16.09.2014г. и датата на произнасяне на решението – 27.11.2014г., се установи, че 14-дневният срок по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр също не е спазен. Поради инструктивния характер на сроковете по глава Четвърта, раздел Първи от ЗЗДискр Производство пред Комисията за защита от дискриминация, непроизнасянето в срока по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр не съставлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта.

Решението е изпратено на страните със съобщение от 28.11.2014 г., като получаването на същото е доказано от административния орган с приложени известия за доставяне.

След като не се установяват съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на страните в производството, не е налице основание за отмяна на процесния административен акт по смисъла на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 3 от АПК.

   Съдът установи, че е налице незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправните разпоредби на закона, като този извод се формира по следните съображения:

    Съгласно § 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ЗЗДискр преследване е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация, а т. 7 определя за неблагоприятно третиране всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Според нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.          Признаците по чл. 4, ал. 1 са пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние, като изброяването е неизчерпателно.

В процесния случай е прието, че ответника Д. в качеството си на ЧСИ не е осъществил съставът на преследване спрямо Д.. В хода на проведеното пред КЗД производство от Д. са навеждани твърдения, че в резултат на действията на ответника, тя е преследвана, незаконосъобразно е нарушена неприкосновеността на жилището й, спрямо нея е упражнено физическо насилие от полицейски служители, нанесени са щети върху имуществото й  и част от него е предадено на друго лице без нейното съгласие, на нея и на сина й П.И.Д. са причинени продължителни психични травми, като следва да се има предвид, че относно собственото й и това на сина й медицинско състояние са представени доказателства.

 Съдебната практика приема, че фактическия състав на преследването включва:

 1. изпълнително деяние  (поведение) - действие или бездействие на определено лице спрямо друго лице - в случая, съдът намира, че такива действия не са налице, така както е установила и КЗД. Несъгласието на жалбоподателката с действията на ЧСИ Тр. Д. относно събирането на дължимите от нея вземания в полза на взискателя З. Ж. не е равнозначно на дискриминация, изразена чрез преследване. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, а според ал. 3 от същата правна норма частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс. Безспорно по делото е доказано, че молбата на заинтересованата страна Ж. е от 29.10.2012г., а изричното искане за извършване на изпълнителни действия е от 07.02.2013г. Д. е била предупредена двукратно за извършването на описа (13.02.2013г. и 29.08.2013г.), както и за последиците, които биха настъпили при неосигуряването на достъп за извършване на опис на имуществото й. Въпросът относно законосъобразността на връчването на съобщението на нейния син е ирелевантен относно наличието на проява на дискриминация и същият не е от компетентността на КЗД.

2. защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр - в случая не е налице нито един от признаците, посочени в цитираната норма – спорадичните твърдения на Д. че е „сама жена“, „беззащитна“ (л. 27), „безсилна“ (л.28), „изпаднала в неравностойно положение“ (л.39); „поставена в неблагоприятно положение спрямо подсъдимия Ж., тъй като съм без ефективна защита от служебния ми адвокат…“ (л.52) и други подобни, не отговарят на условията за защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Фактът, че е образувана преписка пред КЗД не означава, че непременно ще се докаже наличието на дискриминация. Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр (приложима редакция ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г.)  в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Д. не е доказала наличието на нито един признак.

3. цел или резултат – вече беше посочено, че съгласно § 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ЗЗДискр преследване е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация, а т. 7 определя за неблагоприятно третиране всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. По делото не се доказаха от страна на жалбоподателката действия на ответника, с които той я поставя в по-неблагоприятно положение само поради факта, че същата е подала жалба до КЗД. Доказва се, че изпълнителното дело е образувано на 29.10.2012г. и първото съобщение до П.Д. от ЧСИ Тр.Д. е от 07.02.2013г., т.е. почти 10 месеца преди жалбоподателката да сезира с уведомление  вх. № 25342/01.10.2013 г. АССГ. На следващо място, съдържанието на поканите задаване на достъп до жилището й  изх. № 683/ 13.02.2013 г. и другата покана – изх.№ 2644/29.08.2013 г. не се различават, освен по датата, определена за извършване на описа. При условие, че ЧСИ в изпълнение на служебните си задължения има законоустановено право да извърши подобен опис, не е налице по-неблагоприятно третиране за Д.. Накърняването на достойнството на дадено лице е свързано с неговите лични възприятия и чувствителност. От факта, че Д. не е предоставила доброволно достъп за извършването на описа и това се е случило с помощта на ключар и в присъствието на полицейски служители не означава, че нейното достойнство е накърнено и действията на съдията – изпълнител са имали за цел да я поставят в по-неблагоприятно положение. Не представляват преследване, изразяващо се в неравно третиране тези действия на ответника, тъй като те са продиктувани от конкретното му качество на ЧСИ.

4. причинно-следствена връзка между тях - при липсата на изпълнително деяние и защитен признак, както и при липса на цел/резултата не може да бъде осъществена  подобна връзка.

За да е налице нежелано поведение/отношение, което да се определи като преследване по смисъла на закона следва да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма кумулативно, като в настоящия случай се доказа, че тези елементи лисват.

    Съгласно чл. 146, т. 5 от АПК оспорването на административните актове се осъществява и при несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 2 от ЗЗДискр целта на закона е да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона; равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот; ефективна защита срещу дискриминацията. Следователно, жалбоподателката е упражнила правото си да сезира КЗД с цел установяване на дискриминационно отношение спрямо нея. Ефективната защита срещу дискриминация би се осъществила само в случаите, в които КЗД бе установила безпротиворечиво наличието на дискриминация, но такава не е осъществена спрямо Д.. В този смисъл атакуваното решение е издадено при спазване на основните принципи, установени посредством целта на закона в чл. 2 от ЗЗДискр.

 В заключение и на основание изложените мотиви се установява, че Решение № 451/ 27.11.2014 г. на КЗД е законосъобразно, поради което същото следва да се потвърди, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът намира за необходимо да отбележи и следното: С уведомление вх.№ 1798/20.02.2015 г. до настоящия съдебен състав Д. е поискала делото да бъде разгледано, но произнасянето на решението по разглеждания спор да бъде отложено до постановяване на решение от Върховния административен съд по адм.д. № 6865/2015 г., тъй като според нея между делата съществува пряка връзка. Съдът след като се запозна с искането установи, че е произнесено Решение № 1669/16.02.2015г. от 3-членен състав на седмо отделение, т.е. такова решение е било постановено преди Д. да направи искането си. Трябва да се посочи, че решението е във връзка с решение № 515 от 30.01.2014 год., постановено по адм.д. № 9303/2013 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 190 от 3.09.3013 г. на Комисията за защита от дискриминация и Д. е осъдена да заплати направените по делото разноски. Очевидно е, че се касае за две различни производства пред КЗД, по които жалбоподател е Д., но КЗД се е произнесла с  различни решения и между тях не съществува нито преюдициалност, нито взаимна връзка.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. Предвид изхода на спора и съобразно нормата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, съдът намира, че следва да присъди юрисконсулстко възнаграждение в размер на 300 лева в полза на ответника, като възнаграждението е определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Д. *** против  Решение № 451/27.11.2014 г., постановено от Комисия за защита от дискриминация.

 ОСЪЖДА „П.И.Д. ***  да заплати на Комисия за защита от дискриминация юрисконсулстко възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: