Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 899/18.04.2013 година, град Бургас,   

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и шести март, две хиляди и тринадесета година,  в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 320/2013 година.

 

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на А.Т.Д. с ЕГН ********** ***, против заповед № 114/14.01.2013 година на кмета на Община Бургас.

С оспорения акт административният орган е отказал на жалбоподателя да му бъде определена група за жилищна нужда, както и да бъде включен в картотеката на отдел “Жилищна политика” при Община Бургас.

В жалбата се излагат съображения за лошото здравословно състояние на жалбоподателя и за тежките битови условия, при които живее към настоящия момент. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт, я оспорва, като неоснователна.

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирано лице и е процесуално  допустима.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема следното:

Със заявление № 94-00-1/476/08.10.2012 година А.Д. е поискала да бъде картотекирана и настанена в общинско жилище. Към заявлението са приложени необходимите документи, в това число и декларация № 227н/24.10.2012 година (лист 10-11) по чл.6 ал.3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища (Наредбата), издадена от Общински съвет – Бургас (лист 33-51). В декларацията, наред с другите обстоятелства, Д. е декларирала, че обитава незаконна къща със застроена площ от 46 квадратни метра, заедно с още три лица – баба си, дядо си и сестра си (т.е. в четиричленно домакинство). Към заявлението и декларацията са приложени необходимите доказателства за наличието на жилищна нужда, липсата на задължения и източници на доходи, посочени в чл. 7 ал.3 от Наредбата.

В образуваното административно производство комисията по чл. 8 ал.1-2 от Наредбата, назначена със заповед № 828/05.04.2012 година (лист 20), е разгледала искането, като с протокол № 21/27.12.2012 година (лист 21-27), като е приела, че са налице “условията по чл. 5 ал.4 от НУРУЖНГННПОЖ, поради което не включва А.Т.Д. … в картотеката на отдел “Жилищна политика” при община Бургас” (лист 24).

С оглед на този извод, кметът е издал и оспорената заповед. В заповедта, като допълнителен аргумент, е посочено че Д. “живее в къща без нотариален акт”.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган и в установената форма, при съблюдаване на целта на закона – установяване и разрешаване на жилищните нужди на граждани в тежко материално и социално положение.

Заповедта не е мотивирана и не е съобразена с приложимото материално право. В нея е извършено позоваване на чл. 5 ал.4 от Наредбата, но тази норма препраща към разпоредбата на чл. 5 ал.1 т.1-3 от същия нормативен акт. В чл. 5 ал.1 т.1-3 от Наредбата са описани жилищните групи, в които се подреждат кандидатстващите - в зависимост от степента на жилищната им нужда, като в чл. 5 ал.1 т.3 от Наредбата е извършено препращане към чл. 19 от Наредбата – за критерия “достатъчна жилищна площ”, която заемат нуждаещите се лица. Нито в решението на комисията (помощен орган в административното производство), нито в заповедта на кмета на общината са изложени мотиви, свързани с изследването, поотделно, на всяка от хипотезите по чл. 5 ал.1 т.1-3 от Наредбата и защо при наличие на всички предпоставки по чл. 4 от Наредбата, А.Д. не може да бъде картотекирана.

Единственият реален аргумент за отказ в заповедта - че А.Д. обитава “къща без нотариален акт” (определена от нея в декларацията като “незаконна”), е ирелевантен в административното производство. Сред множеството критерии по чл. 4 ал.1 от Наредбата, на които кандидатстващия трябва да отговаря едновременно, липсва критерий жилището, което обитава той (към момента на кандидатстването) да е с “нотариален акт”. Нотариалният акт, който удостоверява правото на собственост върху една постройка, няма връзка с нейното законосъобразно изграждане. Изобщо в Наредбата, законосъобразното изграждане на жилището, което нуждаещият се гражданин обитава, не е въздигнато като предпоставка за допустимостта на претенцията му да бъде включен в картотеката на отдел “Жилищна политика”. Констатацията, че Д. “живее в къща без нотариален акт” по никакъв начин не обвързва лицето със собствеността върху тази сграда. В административното производство изобщо не е изследван въпроса, кой е собственика на тази къща, за да се прецени дали Д. не отговаря на критерия по чл. 4 ал.1 т.1 от Наредбата – единствено установено е, че А.Д. “живее” в къщата.

По делото са налице данни, че жилищната площ (46 квадратни метра), обитавана от А.Д., заедно с домакинството й (общо четири човека) – към момента на кандидатстването – е недостатъчна по витиевато формулирания критерий на чл. 19 ал.1 т.3 от Наредбата, т.е. би следвало да бъде извършена преценка, дали лицето не попада в категорията граждани с жилищни нужди по чл. 5 ал.1 т.3 от Наредбата.

Доколкото това не е направено, а и с оглед констатираните пороци на административния акт, заповедта на кмета на общината следва да се отмени.

 Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, след ново разглеждане на заявлението на А.Д. от помощния орган (комисията по чл. 8 ал.1-2 от Наредбата) и излагане на конкретни мотиви – при обсъждане на относимостта на искането към всяка една от хипотезите на чл. 5 ал.1 т.1-3 от Наредбата.

По изложените съображения, на основание чл.172 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ заповед № 114/14.01.2013 година на кмета на Община Бургас.

 

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за продължаване на административното производство, съобразно указанията, дадени с мотивите на настоящото решение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщението за постановяването му.

 

 

                                                                

  СЪДИЯ: