Р Е Ш Е Н И Е

гр. Бургас, 19.12.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                                   ХII състав

на деветнадесети ноември две хиляди и осма година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю.Р.

 

Секретар: С.Х.

Прокурор: В. Ч.

като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 320 описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл., във връзка с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на “СИ СИ СТИЙЛ ШИПИНГ ЕНД ЛОДЖИСТИКС” със седалище и адрес на управление *** срещу Акт за прихващане или възстановяване 10712/10.12.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение №  РД-10-44/01.02.2008 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП. С оспорения акт за прихващане или възстановяване (АПВ) е прието, че за жалбоподателя е възникнало право на възстановяване  на ДДС в размер на 13 164,97 лв. за периода 01.07.2007 г.-31.07.2007 г., с която сума е извършено прихващане с данъчни задължения, установени с РА № 02-00-1091/24.09.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас.

В жалбата се твърди, че АПВ е незаконосъобразен, тъй като не е посочено конкретно с какви задължения е извършено прихващането.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя на посочените в нея основания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът изразява становище за основателност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 145, ал. 1 и чл. 149 от ДОПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството по издаване на оспорения АПВ е образувано с Резолюция за извършване на проверка № 10712/30.11.2007 г. на началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП-гр. Бургас с надлежно делегирани правомощия със Заповед № РД-4/03.01.2007 г. на директора на ТД на НАП-гр. Бургас. Проверката обхваща периода 01.07.2007 г. – 31.10.2007 г. и е извършена във връзка с подадена справка-декларация по ЗДДС за възстановяване на ДДС, вх. № 975575/13.11.2007 г. Със справката-декларация е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 13 164,97 лв. В АПВ са изложени констатации, че е налице ДДС за възстановяване в посочения в справката-декларация размер - 13 164,97 лв. и че към момента на проверката дружеството има задължения за ДДС в размер на 1 952 164,03 лв., установени с РА № 02-00-1091/24.09.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас. Въз основа на изложените констатации е извършено прихващане на сумата за възстановяване с установените задължения, като в табличен вид е посочено, че изискуемите задължения са за ДДС за 2004 г. Посоченият РА е представен по делото, видно от неговите констатации, дължимите суми за ДДС за 2004 г. са както следва: 2 318,71 лв. главница и 910 лв. лихви за м. юли 2004 г.; 3 460,90 лв. главница и 1 309,40 лихви за м. август 2004 г.; 1 852,37 лв. главница и 664,45 лв. лихви за м. октомври 2004 г. и 989,80 лв. главница и 333,48 лв. лихви за м. декември 2004 г. Главницата дължим ДДС за 2004 г. възлиза на 8 621,78 лв. Начислените лихви във връзка с установените задължения за 2004 г. за ДДС са в общ размер на 3 217,33 лв. РА в частта за установените задължения за ДДС за 2004 г. е обявен за нищожен с Решение № 756 от 06.08.2008 г. на Административен съд-гр. Бургас по адм. д. № 166/2008 г. Решението е обжалвано от директора на Дирекция “ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП и към момента на произнасяне на настоящото решение не е влязло в сила. За да обяви нищожността на РА за посочените периоди, съдът се е позовал на констатациите на влезли в сила ДАПВ, с които е възстановен/прихванат данъчен кредит за същите периоди. По делото е представен и АПВ № 11249/02.01.2008 г., с който е извършено прихващане на ДДС за м. юли 2004 г. в размер на 2 318,71 лв. и ДДС за м. август в размер на 3 460,90 лв. за сметка на декларирания ДДС за възстановяване за периода 01.11.2007 г. – 30.11.2007 г. Посоченият АПВ е обжалван по съдебен ред, като съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу него е влязло в сила на 06.10.2008 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира изложените съображения за незаконосъобразност на оспорения АПВ за основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъкът за възстановяване се прихваща, приспада или възстановява, когато няма други изискуеми и неизплатени задължения, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията. Съгласно чл. 169, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не уточнява дали данъкът за възстановяване се прихваща с данъчни задължения  по ЗДДС или по други материални данъчни закони, но предвид това, че разпоредбата се намира в ЗДДС, следва да се изхожда от института, който обслужва, а именно - институтът на приспадане, прихващане и възстановяване на възникнал ДДС за възстановяване, така че при наличие на установен и неизплатен ДДС за периода до подаване на справката-декларация, следва да се приеме, че прихващането следва да се извърши първо с тези задължения, т. е. със задълженията за внасяне на ДДС. Едва с остатъка, ако има такъв, ще се извърши прихващане с установени данъчни задължения по други закони. В случая в оспорения АПВ не са обсъдени предпоставките за приложение на цитираните разпоредби. Органът по приходите единствено е изложил съображения, че жалбоподателят има установени задължения за ДДС в размер на 1 952 164,03 лв. с РА № 02-00-1091/24.09.2007 г., без да посочва за кой период и дали сумата включва начислените лихви. Видно от констатациите на РА посоченият в АПВ размер на задълженията за ДДС не отговаря на действително установения от органите по приходите, като многократно го надвишава. Видно от разпоредителната част на АПВ, изложена в табличен вид, е извършено прихващане с ДДС за 2004 г. в размер на 13 164,97 лв. за сметка на декларирания ДДС за възстановяване за периода 01.07.2007 г. – 31.10.2007 г. От посочената като дължима сума не става ясно дали прихващането е извършено с главницата или с лихвите. Посочената в АПВ дължима сума не отговаря на размера на данъчните задължения за 2004 г. за ДДС, установени с РА № 02-00-1091/24.09.2007 г. Съгласно констатациите на РА главницата на задълженията за ДДС за 2004 г. възлиза на 8 621,78 лв., а начислените лихви са в размер на 3 217,33 лв. Отделно от това, както беше посочено по-горе, с влязъл в сила АПВ 11249/02.01.2008 г., макар и последващ спрямо оспорения, е извършено прихващане с дължимия ДДС за м. юли 2004 г. изцяло и за м. август 2004 г. частично.

Предвид подробно описаните по-горе вътрешни противоречия в констатациите на оспорения АПВ, а също така и противоречия с констатациите на РА № 02-00-1091/24.09.2007 г., от съдържанието на акта не може да се установи с какви задължения и за кой период е извършено прихващането. Налице е съществено нарушение на изискването за форма на акта, изразяващо се в липса на мотиви и липса на ясна и категорична разпоредителна част. Неспазването на изискването за форма препятства  проверката относно наличието на данъчните задължения, с които е извършено прихващането, установяването на техния вид, размер и изискуемост и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Оспореният акт е от категорията на неблагоприятните административни актове и не може да почива на предположения с какви задължения и за какви периоди е извършено прихващането. Допуснатите нарушения при издаването на акта не могат да бъдат санирани с решението на директора на Дирекция “ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП. Видно от неговото съдържание, горестоящият орган е извършил корекции в разпоредителната част на АПВ. Докато в АПВ е посочено, че приспадането е извършено със задължения за ДДС за 2004 г., без да се посочва колко е точно техният размер, в решението на горестоящия орган е заличена колоната, в която се посочва периодът на изискуемите вземания и за първи път е посочена нова дължима сума – 32 861,56 лв., която не съответства на констатациите на РА за установените задължения за 2004 г. за ДДС и многократно ги надвишава. Отделно от това, съдът намира, че е налице още едно основание за отмяна на акта. Независимо, че съдебното решение, с което е обявен за нищожен РА № 02-00-1091/24.09.2007 г. в частта му за установените задължения за ДДС за 2004 г., не е влязло в сила, наличието на влезли в сила ДАПВ за същите периоди, които касае РА, е индиция, че въпросът за установеността и изискуемостта на определените с РА задължения за ДДС за 2004 г. е спорен и следователно не е налице основание за извършване на прихващане с тях.

По изложените съображения, съдът намира, че АПВ 10712/10.12.2007 г. е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по водене на делото, възлизащи на сумата от 50 лв. държавна такса.

            Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, Административен съд-Бургас, ХІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване 10712/10.12.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение №  РД-10-44/01.02.2008 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ” - гр. Бургас при ЦУ на НАП да заплати в полза на “СИ СИ СТИЙЛ ШИПИНГ ЕНД ЛОДЖИСТИКС” със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ 103560699 сумата от 50 лв. (петдесет лева) разноски по водене на делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: