Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

      

Номер   668                    10.04.2018 година                 град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ІІІ - ти  състав, в открито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                              

                                                                                   Съдия : Чавдар Димитров

                                                                        

Секретар И. Л.

като разгледа административно дело  номер  31  по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.195, ал.6 от ЗУТ.

Образувано е по жалбата на Г.М.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. Д.О. – БАК, със съдебен адрес:*** против заповед № 685/14.12.2017г. на кмета на Община Сунгурларе, с която е наредено на жалбоподателя Х., наследник по закон на М. А.Х., собственик на УПИ Х95 кв.13 по ПУП на с.Съединение, община Сунгурларе, да премахне изградените тухлена ограда, тоалетна и септична яма (подробно описани в заповедта), тъй като са с неподходящо разположение и вид.

Жалбоподателят излага твърдение, че заповедта е незаконосъобразна, издадена от некомпетентен орган и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до отмяна. Обяснява, че не е било направено замерване за това дали границата, установена намясто съответства на действителната граница между двата съседни пацела. Сочи наличието на противоречие между описаната в констативния протокол и в самата заповед фактическа обстановка. Така например обяснява, че в коментирания протокол липсват данни за отстоянието на обектите от страничната регулационна линия между двата парцела, както и констатации за нарушаване на хигиенните изисквания, докато такива присъстват в оспорената заповед, без да са събирани доказателства за тези обстоятелства. Сочи се и това, че проверката е била извършена в отсъствието на жалбоподателя, като присъствието на сина му не санирало този порок. По-натам жалбоподатеят сочи и това, че комисията при посещението си намясто или след това не е изяснила защо е необходимо премахване на строежите, като една твърде крайна мярка , вместо да разпореди поправянето или заздравяването им. Заповедта се сочи и като немотивирана, заради липсата на изложени мотиви относно това защо постройките се считат неподходящи по разположение и вид, което според жалбоподателя представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа оспорването на доверителя си по наведените доводи. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт – процесуален представител, който оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на процесната заповед.

Назначена по делото е била и СТЕ , която след посещение намясто е констатирала липсата на писмени документи, които да сочат на законния характер на строежите. Установено е било, че същите не са предвидени с ПУП на с. Съединение и са в отклонение от нормативните изисквания, действали по време на извършването им или съгласно настоящите разпоредби. Цитира нормите на чл.47, ал. ЗУТ, както и на чл.119, ал.6 и ал.7 ППЗТСУ. Обяснено е, че тоалетната съответства на хигиенните изисквания, като заедно с със септичната яма отговарят и на строителните традиции в българските села,  но нито тя, нито септичната яма отговарят на изискванията за отстояние и местоположение, докато оградата от тухлена зидария е незаконна в границите над 60,00-тия сантиметър във височина.

Бургаският административен съд, трети състав, след извършена преценка на редовността и допустимостта на жалбата и въз основа на събрания доказателствен материал, обсъден в неговата съвкупност и взаимна връзка, намира за установено следното:

 

І. Фактическа обстановка-

 

Административното производство е започнало със заявление вх.№ 94-И-91/19.09.2017г. подадено от И.А.О., собственик на УПИ  VII100 кв.13, ПУП на с.Съединение, кв. „Морава“ /л. 34/, в което заявление е посочено, че лицето има проблем със собствениците на съседен на неговия имот - УПИ Х95. Посочва, че собствениците на УПИ Х95, преди време са съборили свои незаконни сгради, но до момента все още е останал недосъборен тухлен зид, който попада в неговия имот и е пречка да използва дворното си място пълноценно. В заявлението споделя също, че почти на границата, а може би и в неговия имот имало част от изградена външна тоалетна. Иска да бъде назначена комисия или компетентни техническа лица, които да извършат проверка и установят изложеното от него.

С писмо с изх. №94-5-73/25.09.2017г. на кмета на Община Сунгурларе /л.29/, на основание чл.26, ал.1 от АПК жалбоподателят Х. и заинтересованата страна О. са уведомени за образуването на административното производство. В писмото е посочено, че за изясняване на фактите и обстоятелствата на 28.09.2017г. /четвъртък/ от 14,00 часа ще бъде направен оглед на място.

Видно от приложените по делото разписки, Г.Х. не е получил лично уведомлението за предстоящата проверка, а същото е получено на 28.08.2017г. от неговия син – Е.Х. /л.27/. Заинтересованата страна – И.О. е получил лично писмото на 27.09.2017г. /л.28/.

Със заповед № 493/25.09.2017г. кмета на Община Сунгурларе е назначил комисия на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, вр. с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, която да извърши проверка на място и по документи по фактите описани в заявление вх.№ 94-И-91/19.09.2017г. подадена от И.А.О..

От извършената на 28.09.2017г. проверка на назначената, със заповед № 493/25.09.2017г. на кмета на Община Сунгурларе, комисия е съставен Констативен протокол № 480 от 28.09.2017г. /л.7/, в който са описани констатациите на комисията.

Въз основа на Констативния протокол, назначената по чл.196, ал.1 от ЗУТ комисия на 12.10.2017г. е съставила протокол /л.24/.

На основание чл.195, ал.5 от ЗУТ и протокола от 12.12.2017г., кмета на Община Сунгурларе е издал процесната заповед №685/14.12.2017г., с която е било постановено премахване на изградена тухлена ограда, тоалетна и септична яма, в срок до един месец от датата на получаване на заповедта /л.5/. Същата е връчена лично на жалбоподателя на 19.12.2017г., видно от предоставено по делото известие за доставка ИД PS 8470 001/GO N /л.21/.

Към преписката, административния орган е приложил още и копие от уведомително писмо до И.А.О. с изх.№194-И-04/20.01.2000г. /л.31/, Протокол за определяне на строителна линия и нива №1 от 05.03.1999г. /л.32/ и  копие на Нотариален акт № 26, том I, дело №64/1983г. на Карнобатски районен съд /л.33/.

 

ІІ.По редовността и допустимостта на жалбата

 

Жалбата е подадена при спазване изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК и се явява редовна. Изхожда от  надлежна страна при наличие на правен интерес и е депозирана пред компетентния съд.

По делото няма данни за обстоятелствата по чл.159, т.2-3, т.6-8 от АПК. Не се правят искания в съдебно заседание за десезиране на съда, за прекратяване или спиране на производството по разглеждане на жалбата.

 

ІІІ.Правни съобръжения:

 

Настоящият съдебен състав намира процесната заповед за правилна и законосъобразна по следните мотиви:

 

Съгласно  чл. 195, ал.5 от ЗУТ, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал.1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

Според чл. 196, ал.3 от ЗУТ, строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал.4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта. Премахването на строежи се извършва след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците.

От цитираните разпоредби съобразно мотивите за премахване на спорната ограда, септична яма и тоалетна, се налага изводът, че административният орган е определил строежите като неподходящи по местоположение – разположени на границата с УПИ VII100, в нарушение на нормативните изисквания за отстояние и съответно за височина (по отношение на сградата). Възприел ги е и като неподходящи по вид, поради възприетите за септичната яма обстоятелства, че не отговаря на хигиенните изисквания заради своята неводоплътност и просмукването на замърсените води в почвата.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, поради което и не е налице нарушение на изискванията за форма на административния акт.

В административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Констатациите на служителите на общината - комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ, са оформени надлежно с констативни протоколи, в които е отразено състоянието на обекта и начинът по който е разположен, създавайки пречки на ползвателите на съседния парцел.

Според регламента на цитираната норма, състоянието на обектите и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ се установяват именно от комисия, назначена от кмета на общината. Според правилото на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Това формално е сторено, като при посещението е присъствал пълнолетният син на жалбоподателя, който собственоръчно е посочил, че не е компетентен, видно от протокола изготвен от комисията. (л.25). Смисълът на разпоредбата на чл. 196, ал.2 ЗУТ е адресатът да узнае за провежданото производство и да депозира становището и доказателствата си, като това не е задължително да бъде сторено незабавно при проверката. Жалбоподателят е могъл да представи всичките си аргументи и по-късно, както и пред съдебния орган, но не го е сторил. За установените обстоятелства са били съставени два броя Протоколи, изготвени от длъжностни лица в кръга на службата им, по установените форма и ред, с оглед на което съставляват доказателство за направените изявления и извършените действия от тях и пред тях. Протоколът не е оспорен изрично като официален документ от страна на жалбоподателя. Същият се потвърждава в общи линии и от заключенията на експерта по назначената експертиза, а оспореният административен акт се позовава изцяло на протокола от 28.09.2017г.

Според материалноправната хипотеза на чл. 195, ал.5 от ЗУТ, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.

В случая, описаните в заповедта и протокола обекти отговарят на критериите за строежи по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. С характеристиките посочени в процесната заповед, протокола на комисията и заключението на в.л. по СТЕ, прието без възражения от страните и съобразно предназначението си, завареното носи белезите на ограда, външна тоалетна и септична яма. Разпореденото им премахване е в обществен интерес, съобразно целта на закона, визирана в чл. 195, ал.5 от ЗУТ.

Съществуването на обекта за продължителен период от време и използването му от жалбоподателя в нарушение на интересите на неговите съседи, заради неспазените отстояния на тоалетната и септичната яма, както и заради незаконосъобразната височина на плътната част на оградата, явяваща се също предмет на заповедта, прави посочените сроежи не само незаконосъобразни , но и нетърпими, като им отрежда място сред заварените такива, по смисъла на чл.195, ал.5 ЗУТ. Несъответствието им със съществените изисквания за изграждане обуславя предприемане на мерки по чл. 195, ал.5 от ЗУТ. Доколкото по отношение на септичната яма и външната тоалетна, самото им местоположение е незаконосъобразно, обективно е невъзможно същите да бъдат преобразувани или ремонтирани, затова единствената правна възможност по отношение на тях е да бъдат премахнати. Идентична е ситуацията и при оградата. Заради по- високата си плътна част над законнодопустимата такава от 0,60см, оградата не подлежи на никакви други манипулации освен на премахване.

Ирелевантни за конкретния спор са възраженията и на двете страни, касаещи точната граница помежду им. Този спор е от гражданскоправен характер и не може въздейства нито на правните изводи на съдебния състав, нито на крайния изход на спора до разрешаването му по съдебен път, като е недопустимо и посредством изпълнението на настоящата заповед да бъде променяна констатираната намясто граница между двата имота. Промяната на собствеността вследствие на евентуален съдебен спор би променило титуляра на презумпцията за собственост на приращенията, но не и незаконния им характер.

По изложените съображения, заповедта на кмета на Община Сунгурларе за премахване на собствените на жалбоподателя строежи е правилна и законосъобразна.

Предвид изхода на спора и липсата на претенции за разноски от страна на ответника, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

 

Воден от горното, Административен Съд бургас, III-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Г.М.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против Заповед № 685/14.12.2017г. на кмета на Община Сунгурларе

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в 14-дневен срок от връчването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: