Р Е Ш Е Н И Е  №682

 

Град Бургас, 8.04.2016г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на двадесет и девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 31 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Лъчезар Станчев” № 13, представлявано от Л.П. – прокурист, против акт за установяване на задължение по декларация № АУ008233/03.11.2014г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, потвърден с решение № 70-00-7315/10/01.12.2014г. на директора на дирекция „МПДТР” при община Бургас.

С решение № 686/08.04.2015г. по адм. дело № 15/2015г. по описа на Административен съд-гр.Бургас е отменен АУЗД № АУ008233/03.11.2014г. на гл.експерт в отдел „КПС“ на Д „МПДТР“ при община Бургас в частта, в която на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2014г., ведно с лихвите за забава върху тях, и преписката е върната в тази част на органа по приходите. Жалбата е отхвърлена в останалата част относно определените задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2013г.

 

 

 

 

По касационна жалба на директора на Д „МПДТР“ при община Бургас, с решение № 25/04.01.2016г. по адм.д. № 5748/2015г. Върховният административен съд е отменил първоинстанционното решение № 686/08.04.2015г. по адм. дело № 15/2015г. в частта, в която частично е отменен АУЗД № АУ008233/03.11.2014г. на гл.експерт в отдел „КПС“ на Д „МПДТР“ при община Бургас и преписката е върната в тази част на органа по приходите за определяне на размера на задълженията за ДНИ и ТБО за 2014г., и е върнал делото за ново разглеждане в отменената част от друг съдебен състав на Административен съд-гр.Бургас. Върховният административен съд е указал при новото разглеждане съдът да събере доказателства за релевантните по спора факти относно дължимостта на ДНИ и ТБО за периода м.01.-м.11.2014г. за имот с идентификатор 07079.8.819, като извърши преизчисляване на дължимия размер. В останалата част актът е влязъл в сила.

С оглед изложеното, предмет на настоящото производство е акт за установяване на задължение по декларация № АУ008233/03.11.2014г., издаден от гл.експерт в отдел „КПС“ на Д „МПДТР“ при община Бургас, потвърден с решение № 70-00-7315/10/01.12.2014г. на директора на Д „МПДТР” при община Бургас, в частта, в която на дружеството-жалбоподател са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2014г., ведно с лихвите за забава върху тях, за недвижим имот с идентификатор 07079.8.819, находящ се в гр.Бургас, м.“Капчето“, деклариран с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 4378/21.03.2012г.

В жалбата на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт – издаден при неспазване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че имотът не е индивидуализиран с точен адрес, идентификатори и други конкретизиращи данни, поради което не може се да определи за кой точно имот от общо 14 бр. на дружеството се отнася акта. Сочи се, че имотите са обект на изпълнително производство по изпълнително дело при частен съдебен изпълнител и повечето от тях са продадени на публична продан, с оглед на което новите собственици имат задължението да ги регистрират и плащат местни данъци и такси. Искането от съда е да постанови решение, с което да отмени актът за установяване на задължение по декларация. Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът – директорът на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, представя административната преписка по оспорването. Представя допълнително писмени доказателства в изпълнение на указанията, дадени от Върховния административен съд в мотивите на отменителното решение и тези на Административен съд-гр.Бургас, дадени с определение № 55/12.01.2016г., постановено по настоящото дело. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва жалбата и моли съдът да потвърди акта до размер на задълженията според представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на община Бургас.

  

 

 

 

 

 

При повторното разглеждане на делото в отменената част на предходното решение съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 4378/21.03.2012г. за притежавания от него недвижим имот с идентификатор 07079.8.819 – земя с площ от 6 069 кв.м., находящ се в местност “Капчето“, гр.Бургас, в строителните граници на населеното място, с посочена отчетна стойност на земята в размер на 16 774.72 лв. Приложило е документи относно начина на придобиване на имота – разпореждане № 4/30.12.2011г. на Министерски съвет на РБ и акт № 5665/12.10.2011г. за частна държавна собственост. Видно от АЧДС № 5665, поземлен имот с идентификатор 07079.8.819 с площ от 6 069 кв.м. по одобрените КККР на гр.Бургас, находящ се в м.“Капчето“, гр.Бургас, е с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект. По ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 1908/20.09.2007г., е отреден УПИ III, имот 159. Във водените от дирекция „МПДТР” при община Бургас за имота е отредена партида № 2019069470011.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 1.09.2014г. на частен съдебен изпълнител с рег.№ 709 по описа на КЧСИ, с район на действие БОС, имот с идентификатор 07079.8.819, находящ се в местност “Капчето“, гр.Бургас, е възложен на предложилия най-високата цена в проведената публична продан купувач. Това постановление е обжалвано по съдебен ред и с решение № І-1113 от 10.11.2014г., постановено по ч.гр.д. № 1983/2014г. по описа на БОС, жалбата е оставена без уважение. Решението на БОС е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което е влязло в сила на датата на постановяването му, съответно постановлението за възлагане на недвижимия имот на ЧСИ е влязло в сила на 10.11.2014г. 

С акт за установяване на задължение по декларация № АУ008233/03.11.2014г., издаден от главен експерт в отдел „КПС“ на дирекция „МПДТР“ при община Бургас, потвърден с решение № 70-00-7315/10/01.12.2014г. на директора на дирекция „МПДТР” при община Бургас, в частта, предмет на обжалване в настоящото производство, са установени задължения на дружеството-жалбоподател по подадената декларация с вх. № 4378/21.03.2012г. както следва: такса битови отпадъци за 2014г. главница в размер на 58,71 лева и лихва в размер на 1,06 лв.; данък върху недвижимите имоти за 2014г. главница в размер на 165,26 лева и лихва в размер на 2,99 лева.

По делото са приети като доказателство и следните документи: извлечения от Наредба за определяне на местните данъци и Наредба за определянето и администрирането на местите такси и цени на услуги на територията на община Бургас, приети с решения на ОбС-Бургас, в актуалните редакции за процесния период, заповед № 2961/29.10.2013г., издадена от кмета на община Бургас на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА, с която са определени границите на районите на територията на община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2014г. ще се предоставят услуги по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, и е определена честота на извозване на битовите отпадъци по райони и видове съдове, данъчна оценка на имота с посочени коефициенти към 1.01.2014г., лихвен лист, писмо рег. № 66-00-329/20/26.03.2015г. на архитект В.И., началник сектор „Зона Център – Юг“ , писмо рег. № 66-00-329/22/27.04.2015г. на началник сектор „Зона Център-юг” при община Бургас; писмо изх.№ 24-00-120/25.01.2016г. на директора на Д „МПДТР“ при община Бургас, придружително писмо изх.№ 24-00-120/1/29.01.2016г., ведно с пътни листи и протоколи за извършена работа от консорциум „Титан - Бургас” в кметство „Възраждане“ за 2014г., искане за представяне на документи и писмени обяснения изх.№ 66-00-329/18/12.03.2015г. От тях се установява, че процесният имот е в строителните граници и попада в обхвата на заповедите на кмета на община Бургас за определяне границите на районите на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата – в териториалния обхват на ТД „Възраждане“ при община Бургас; районът на ТД ”Възраждане” е бил обект на услугите по организирано поддържане на чистотата, извършени от консорциум „Титан-Бургас”; данъчната оценка на имота за 2014г. е  113 969,80 лева, която е по-висока от отчетната стойност в размер на 16 774,72 лв., а такса битови отпадъци е начислена само за услугата по поддържане чистотата в териториите за обществено ползване, изчислена като промил върху отчетната стойност на имота.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е пред надлежен съд, от легитимирано лице, което има правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, при спазване разпоредбата на чл.156, ал.2 от ДОПК, приложима на основание чл.144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.

Разгледана по същество, е частично основателна.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила за издаването му.

АУЗД е издаден в писмена форма и от компетентен за това орган. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според алинея трета на същата правна норма, в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. Съгласно чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Предвид тази правна регламентация оспореният акт е издаден от компетентен орган – главен експерт-ревизии в отдел „КРДПС” на Д „МПДТР” при община Бургас, съобразно чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията, предоставени му със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на община Бургас.

При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Същият е мотивиран, като органът е посочил фактическите и правни основания за издаването му. В обстоятелствената част е посочено, че се издава на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно декларация по чл.14 с вх.№ ДК14004378/21.03.2012г., подадена от дружеството-жалбоподател, което, в качеството на собственик на недвижимия имот на територията на общината, находящ се в м.”Капчето”, гр.Бургас, на основание чл.11 от ЗМДТ е задължено лице за заплащане на данък върху недвижимите имоти и на основание чл.64 от ЗМДТ е задължено лице за заплащане на такса битови отпадъци, след което са посочени в табличен вид установените размери на задълженията за данъци и такси по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени до 3.11.2014г., които задължения за 2014г. не са били платени в срок. С цитираната в АУЗД декларация дружеството само е декларирало поземлен имот с идентификатор 07079.8.819 с площ от 6 069 кв.м. по одобрените КККР на гр.Бургас, находящ се в м.“Капчето“, гр.Бургас, поради което правото му на защита не е нарушено, след като определените задължения са именно за този имот и не е налице неяснота относно предмета на АУЗД. Така и в потвърждаващото решение на горестоящия административен орган, издадено по подадената от дружеството жалба, е конкретизирано, че обект на облагане с акта и установените с него задължения са за декларирания имот с идентификатор 07079.8.819  по КККР на гр.Бургас.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка за недвижими имоти с конкретния обект – недвижим имот, а тази на чл.11, ал.1 от ЗМДТ посочва като данъчнозадължени субекти собствениците на тези имоти. С подаването на годишна данъчна декларация за облагане на имота и легитимирането на лицето като собственик, то се счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси от този момент нататък. Съгласно чл.15, ал.2 от ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. Следователно, за времето, през което имотът е бил прехвърлен в собственост на друг субект, дружеството-прехвърлител не дължи данък.

В случая, „ГУСВ” ЕАД е собственик на имот с идентификатор 07079.8.819 по КККР на гр.Бургас, за който на 21.03.2012г. е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ и като такъв е задължено лице за ДНИ, независимо дали недвижимият имот се използва или не – арг. чл.13 от ЗМДТ. Както посочва и в жалбата си до съда, решение № І-1113 от 10.11.2014г., постановено по ч.гр.д. № 1983/2014г. по описа на БОС, с което е оставена без уважение жалбата срещу постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижимия имот, е влязло в сила на 10.11.2014г., поради което дружеството-жалбоподател е данъчно задължено лице по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ за процесния имот до 10.11.2014г. След тази дата имотът вече не е в патримониума на жалбоподателя, поради което и същият не дължи данъци и такси за месеца, следващ месеца на разпоредителното действие. Новият собственик дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е прехвърлена собствеността на имота, а бившият собственик дължи данък върху недвижимите имоти до края на месеца, през който това е станало, т.е до края на м.11.2014г. Вместо това, с оспорения акт неправилно е определен дължим от дружеството данък върху недвижимите имоти за цялата календарна 2014г. Размерът на данъка се определя в съответствие с чл.19, ал.1 от ЗМДТ – върху данъчната оценка на имота, и съгласно чл.18 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер на 1,45 на хиляда. Данъчната оценка на процесния имот за 2014г. е 113 969,80 лева. Данъкът върху недвижимите имоти за цялата календарна 2014г. възлиза на 165,26 лева. Следователно, дължимият от дружеството данък за периода от 1.01.2014г. до 30.11.2014г. е в размер на 151,47 лева.

Изложеното налага извод за отмяна на акта в частта, в която на жалбоподателя са определени задължения за ДНИ за 2014г. за размера над 151,47 лева до 165,26 лева. Предвид дължимостта на главното задължение за ДНИ размера на съответното акцесорно задължение за лихва върху тази сума е 3,07 лева, съгласно представен от ответника лихвен лист. Лихвата, определена с процесния АУЗД като дължима за ДНИ е в по-малък размер – 2,99 лева, и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.5 от ДОПК няма основание за корекция на така определената с акта лихва.

Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Според правилото на чл.67, ал.4 от ЗМДТ, във връзка с чл.69, ал.1 от ЗМДТ, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет и се заплаща по ред, определен от общинския съвет. Съгласно чл.13, ал.3, т.2, вр. чл.13, ал.1 от Наредбата на ОбС – Бургас за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас, размерът на таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за нежилищни имоти се определя в годишен размер – пропорционално (в промил) върху данъчната оценка на имота (за граждани) или отчетната стойност на активите - сгради, земя (за предприятия). В чл.71, т.2 от ЗМДТ е регламентирано изключението от общия принцип за дължимост на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – това са случаите, когато услугата не се предоставя от общината.

При дадената правна регламентация, за да бъде дължима таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо от ответника да се докаже наличието на две кумулативно предвидени предпоставки – имота на задълженото лице се намират на територията на община Бургас и за него е предоставена реално услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Предвид ангажираните по делото доказателства съдът приема, че са доказани и двете предпоставки и правилно на жалбоподателя са установени задължения за такса битови отпадъци за 2014г. за посочената услуга.

Видно от представената заповед на кмета на община Бургас, с точка първа са определени райони на територията на община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които райони през 2014г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. В подточка А са посочени строителните граници на гр.Бургас, кварталите и населените места. Видно от писма № 66-00-329/20/26.03.2015г. и № 66-00-329/22/27.04.2015г. на архитект В.И., началник сектор „Зона Център Юг“, имотът на жалбоподателя се намира в строителните граници на кв.”Меден рудник”, гр.Бургас, и попада в обхвата на ТД „Възраждане”, т.е. териториално имотът е включен обхвата на заповедта на кмета на община Бургас. Реализирана е и втората предпоставка. Видно от представените протоколи за извършена работа от консорциум „Титан-Бургас” за кметство „Възраждане” за периода 2014г., услугите, формиращи ТБО, са реално предоставени на територията на кметство „Възраждане”, в т.ч. местата за обществено ползване в този район, в който попада процесния имот, са били обект на почистване, поради което е изпълнено изискването на чл.62 от ЗМДТ за дължимост на такса за услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място. Относно размера на дължимата такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съдът намира, че същата неправилно е определена за цялата календарна 2014г., вместо за периода от м.1.2014г. до м.11.2014г. Определена, съгласно чл.13, ал.3, т.2, вр. чл.13, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас – като се умножи  отчетната стойност на имота по декларацията 16 774,72 лева по коефициента (приложение № 6) 3,5 промила, годишният размер на таксата за 2014г. е 58,71 лева. Следователно, дължимата от дружеството ТБО за периода от 1.01.2014г. до 30.11.2014г. е в размер на 53,79 лева.

Изложеното налага извод за отмяна на акта в частта, в която на жалбоподателя са определени задължения за ТБО за 2014г. за размера над 53,79 лева до 58,71 лева. Предвид дължимостта на главното задължение за ТБО размера на съответното акцесорно задължение за лихва върху тази сума е 1,06 лева, в който размер е и определената като дължима лихва с процесния АУЗД.

По изложените мотиви жалбата следва да бъде частично уважена.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., изчислено съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр.Бургас, пети състав,

 

                                                                    Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ акт за установяване на задължение по декларация № АУ008233/03.11.2014г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, потвърден с решение № 70-00-7315/10/01.12.2014г. на директора на дирекция „МПДТР” при община Бургас, в частта, в която на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК 201906947, са установени задължения за периода 1.01.2014г. до 30.11.2014г. за данък върху недвижимите имоти за размера над 151,47 лева до 165,26 лева и за такса битови отпадъци за размера над 53,79 лева до 58,71 лева, и ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД в останалата й част, относно установените задължения за периода 1.01.2014г. до 30.11.2014г. за данък върху недвижимите имоти в размер на 151,47 лева и такса битови отпадъци в размер на 53,79 лева.

ОСЪЖДА „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Лъчезар Станчев” № 13, представлявано от Л.П. – прокурист, да заплати на община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                  

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :