Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     Номер 870           Година 24.06.2011                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ-ти състав, на двадесет и шести  май две хиляди и единадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Таня ЕВТИМОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  1. Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                           2. Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Станимир Христов

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 31 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от адв.П.Г., като процесуален представител на С.Р.Б. с ЕГН ********** управител на „Сторумвил” ЕООД, гр.Варна против решение № 1850/02.12.2010год., постановено по НАХД № 2979/2010год. по описа на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и неоснователно. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с който да  се отмени издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание не се явява и представлява.

Ответникът – Директор на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас редовно уведомен не изразява становище по касационната жалба. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на съдебното решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното  решение №1850/02.12.2010год., Районен съд, гр.Бургас е изменил наказателно постановление № 02-0200890 от 21.05.2010год. на Директора на Дирекция „Инспекция на труда” гр.Бургас, с което за нарушение на чл.20, ал.3, т.10 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и на основание чл.413, ал.2 от КТ на С.Р.Б. е наложена глоба в размера на 2500 лв., като е намален размера на глобата на 1500 лв. При постановяване на своето решение първоинстанционния съд е приел, че АУАН съдържа законоустановените реквизити по чл.42 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган.  По същество съдът е приел, че установеното с акта нарушение е осъществено от обективна и субективна страна от жалбоподателя, поради което отговорността му е правилно ангажирана. По отношение на наложеното наказание съдът е преценил, че на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН и с оглед настъпилата по-благоприятна законодателна промяна следва да бъде приложена редакцията  на чл.413, ал.2 от КТ обнародвана в ДВ бр.58 от 2010 год.  и в сила от 30.07.2010год.

 Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящия съдебен състав намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Посредством събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, безспорно се установява извършеното от касатора нарушение, като изложените от първоинстанционния съд подробни мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да се преповтарят.

Неоснователни са направените възражения за допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. От събраните в хода на производство доказателства се установява, че то е подписано от К.П. Г. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, която съгласно заповед № 592/18.05.2010г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” София е замествала Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас  - П.В. Т. Ето защо, след като безспорно се установява лицето което е подписало наказателното постановление със запетая, и че то по силата на представената заповед е замествало Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас на посочената дата, наказателното постановление се явява издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Обстоятелството, че в самото наказателното постановление не е изрично посочен неговия автор, не представлява съществено процесуално нарушение, след като същия може да бъде безспорно установен и са му надлежно делегирани правомощия.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило налага ал.2 от същия текст, който предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Наказателното постановление не е влязло в сила, предвид процедурата по обжалването му и е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В случая, правилно съдът е определил нов размер на наложеното административно наказание, с оглед настъпилата законодателна промяна на нормата на чл.413, ал.2 от КТ (редакция ДВ бр.58/2010г.), съобразно която за извършеното от касатора административно нарушение е предвиден по-нисък специален минимум, с който размер на наказанието целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН, биха били постигнати в оптимална степен и според настоящия съдебен състав.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решения, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1850/02.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 2979/2010г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                     

                   2.