Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр. Бургас, 08.01.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. БУРГАС                                            ХII състав

на осми октомври две хиляди и осма година

в съдебно заседание в следния състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю.Р.

Секретар: Й.Б.

Прокурор: В. Ч.

Като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 319 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на “Инстрой” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Константин Д. Ч. срещу Ревизионен акт02001492/13.11.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, в частта, в която е отказан данъчен кредит в размер на 14 390 лв. и е начислена лихва от 5 292,96 лв. за периода за м. декември 2004 г. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 14 030,25 лв. главница и 4 804,74 лв. лихва за периода 01.01.2004 г.-31.12.2004 г. и в размер на 6 600 лв. главница и 1 451,51 лв. лихва за периода 01.01.2005 г.-31.12.2005 г. Ревизионният акт в обжалваната част е потвърден с Решение № РД-10-34/28.01.2008 г. на директора на Дирекция “ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП.

В жалбата се поддържа, че са налице всички предпоставки за признаване на право на данъчен кредит по ДФ № 1992/07.12.2004 г. и ДФ № 2029/29.12.2004 г., издадени от “Металин” ЕООД, в това число реалност на доставките. Твърди се, че органите по приходите незаконосъобразно са отказали право на данъчен кредит като са се основали само на това, че доставчикът не е открит на заявения данъчен адрес. Относно установените задължения за корпоративен данък са изложени доводи, че преобразуването на данъчния резултат на дружеството е незаконосъобразно, тъй като е извършено в нарушение на принципа за съпоставимост между получените приходи и извършените за тях разходи.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа  жалбата на изложените в нея основания. Моли съдът да отмени РА в обжалваната част и да присъди в полза на жалбоподателя извършените разноски по водене на делото.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, моли съдът да я отхвърли и да присъди в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 145, ал. 1 и чл. 149 от ДОПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 920/29.05.2007 г., издадена от началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП-гр. Бургас с надлежно делегирани правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК съгласно Заповед № РД-4/03.01.2007 г. на директора на ТД на НАП-гр. Бургас. Ревизията обхваща данък върху печалбата и данък за общините за периода 28.02.2001 г.-31.12.2002 г., корпоративен данък за периода 01.01.2003 г.-31.12.2005 г., данък по чл. 34-36 от ЗКПО и данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 28.02.2001 г.-31.12.2005 г. и ДДС за периода 01.02.2002 г. – 31.01.2007 г.

За резултата от ревизията е съставен Ревизионен доклад № 1492/12.10.2007 г. С вх. № ИТ-00-8726/06.11.2007 г. е подадено възражение срещу ревизионния доклад. В мотивите на ревизионния акт е посочено, че възражението е неоснователно и са възпроизведени констатациите от ревизионния доклад.

І. По ЗДДС (отм.):

            За периода м. декември 2004 г. на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя в общо в размер на 14 390 лв. по ДФ № 1992/07.12.2004 г. и ДФ № 962/30.12.2004 г., издадени от “Металин” ЕООД, с предмет СМР. След служебно извършена справка съдът констатира, че към момента на извършване на насрещната проверка доставчикът е със седалище и адрес на управление гр. Лом, ул. „Вакуумна фабрика” № 48. При насрещната проверка е извършено посещение на посочения адрес. Съгласно протокола от извършената проверка са извършени две посещения от органите по приходите на адреса, при които доставчикът не е открит. Съобщението до доставчика е поставено на определеното за целта място в ТД на НАП-гр. Монтана, публикувано в Интернет и е изпратено по пощата с обратна разписка. В указания 7-дневен срок не са представени доказателства за начисляването на ДДС по посочените фактури, за разплащането, предмета на доставката и фактическото извършване на доставката. С писмо изх. № ИТ-00-7193/14.09.2007 г. е отправено искане до ревизираното лице да представи заверени копия на посочените фактури, договори за възлагане извършването на СМР, предмет на фактурите, приемно-предавателни протоколи и актове образец 19. В указания срок от задълженото лице са представени заверени копия на фактурите, на платежните нареждания, на акт обр. 19 от 07.12.2004 г. за изпълнение на изкопни и армировъчни работи, на договор от 15.03.2005 г. между жалбоподателя “Инстрой” ЕООД и “Металин” ЕООД за изпълнение на СМР на обект “Административна сграда на пристанище Бургас”, на акт обр. 19 от 22.04.2005 г. за изпълнение на изкопни работи, бетонови работи, армировъчни работи, топлоизолация, доставка и монтаж на PVC тръби. Посочените документи са придружени с обяснителна записка на управителя на задълженото лице, съгласно която СМР, предмет на фактурите, са извършени на обект „Разширение на Пристанище Бургас”, за което “Инстрой” ЕООД има сключен договор с „ПМУ” АД гр. Бургас. Органите по приходите са извършили справка в информационната система на НАП, при която е установено, че доставчикът има предмет на дейност търговия на едро и дребно и за ревизирания период има назначени седем лица на трудов договор за следните длъжности: администратор търговия на едро (2 бр.), пазач търговия на едро (1 бр.), шофьор търговия на едро (1 бр.), магазинер търговия на едро (1 бр.), администратор търговия на дребно (1 бр.) и пазач търговия на дребно (1 бр.). Въз основа на резултатите от извършената насрещна проверка и представените от жалбоподателя доказателства органите по приходите са констатирали, че липсват доказателства за фактическото извършване на доставките и за начисляването на ДДС. За да обосноват липсата на реалност на доставките, органите по приходите са се основали на липсата на доказателства за персонал с подходяща квалификация и на дълготрайни материални активи за изпълнението на процесните СМР.

В съдебното производство по обжалване на РА от процесуалния представител на жалбоподателя са представени договор от 29.10.2004 г. между жалбоподателя “Инстрой” ЕООД и “Металин” ЕООД за изпълнение на СМР на обект „Разширение на Пристанище Бургас” и акт обр. 19 от 29.12.2004 г. за изпълнение на изкопни работи, обратен насип и изработване на електрически шахти и противопожарни шахти. По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да извърши проверка в ТД на НАП-Монтана и в счетоводството на доставчика, при която да установи има ли подадени справки-декларации от “Металин” ЕООД за процесния период и дали е начислен ДДС по процесните фактури. В приетото по делото експертно заключение вещото лице посочва, че не е открило доставчика, поради което не може само въз основа на представената от ТД на НАП-гр. Монтана справка-декларация за процесния период да отговори на въпросите дали ДДС по процесните фактури е начислен по реда на чл. 54, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и дали доставчикът разполага с кадрова, материална и техническа обезпеченост да извърши фактурираните СМР.

Събраният доказателствен материал дава основание на съдът да приеме, че изводите на органите по приходите за липса на реалност на доставката и за липса на доказателства за начисляване на ДДС са правилни и законосъобразни. Доказването факта на реалното извършване на доставката и на начисляването на данъка е в тежест на задълженото лице. В случая такова доказване не е проведено. Неоснователни и недоказани са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че за извършването на доставките не е необходимо самият доставчик да разполага със съответния персонал и техника, тъй като същият би могъл да използва подизпълнители за извършването на процесните СМР. По делото не са налице данни за използването на такива подизпълнители. Съдът не споделя доводите за това, че начисляването на данъка може да се установи въз основа на проверка на представените от ТД на НАП-гр. Монтана справка-декларация и извлечение от дневкика за продажбите на доставчика за процесния период. Начисляването на ДДС е съвкупност от счетоводни записвания и след като не е осигурен достъп до цялото счетоводство на доставчика – първо на органите по приходите, после и на вещото лице, не може да се приеме, че е налице редовно водено счетоводство на доставчика, в това число, че е осъществено начисляване на данъка по процесния фактури. Липсата на реалност на доставката и неначисляването на ДДС по установения в закона ред са самостоятелни основания за отказ на данъчен кредит, като в случая и двете са налице. Съдът не споделя и довода, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Липсата на реалност на доставките е пречка за приложението на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), освен това съгласно заключението на вещото лице плащането на данъка по двете фактури по ДДС-сметка на доставчика е извършено на 12.01.2005 г., т. е. след изтичането на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. По изложените съображения РА се явява законосъобразен в частта му, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя в размер на общо в размер на 14 390 лв. по ДФ № 1992/07.12.2004 г. и ДФ № 962/30.12.2004 г., издадени от “Металин” ЕООД и жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена.

ІІ. ЗКПО (отм.).

За 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) с РА е преобразуван финансовият резултат на жалбоподателя в посока увеличение с размера на данъчните основи по ДФ № 1992/07.12.2004 г. и ДФ № 962/30.12.2004 г., издадени от “Металин” ЕООД, с предмет СМР.

За 2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) с РА е преобразуван финансовият резултат на жалбоподателя в посока увеличение с размера на данъчната основа по ДФ № 2236/24.04.2005 г., издадена от “Металин” ЕООД, с предмет СМР.

Относно доставките по посочените фактури органите по приходите са възпроизвели резултатите от насрещната проверка на “Металин” ЕООД и констатациите за липса на реалност.

Съдът приема за законосъобразен извода на органа по приходите, че жалбоподателят не е представил доказателства за реално извършени услуги от посочения доставчик, поради което плащанията по процесните доставки не могат да се признаят за разходи, свързани с дейността му. В тежест на жалбоподателя е да докаже твърдението си, че разходите са действителни, че фактурите са издадени от посочения в тях данъчен субект, който осъществява търговска дейност, води счетоводство и има съответния ресурс за осъществяване на документираните доставки. Съгласно представените актове, обр. 19 фактурираните с ДФ № 1992/07.12.2004 г., ДФ № 962/30.12.2004 г. и ДФ № 1992/07.12.2004 г. разходи са извършени за заплащане на СМР, съставляващи изкопни работи, бетонови работи, армировъчни работи, топлоизолация и ВиК. Съгласно наличните данни по делото доставчикът по тези фактури не разполага с персонал с подходяща квалификация и професионален опит. Видно от представените по делото справки на НОИ, доставчикът има наети лица за осъществяване на дейност в областта на търговията, а не на строителството. Липсват доказателства също така, че доставчикът разполага с необходимата техника за извършване на изброените СМР. Наличието на договори, фактури и актове обр. 19 не означава, че разходът е извършен така, както е документиран. Посочените документи са частни и тежестта да докаже истинността им тежи върху данъчния субект, който иска да се ползва от тях. Предвид изложеното правилно е извършено увеличението на финансовия резултат на жалбоподателя, тъй като е налице хипотезата на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) - сключване на сделки при условия, чието изпълнение води до отклонение на данъчното облагане. След като чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) предвижда, че финансовият резултат за данъчни цели се увеличава със разходите, произтичащи от сделки съгласно Глава първа, раздел IV, то дължимият данък правилно е определен от органа по приходите съобразно чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) като е увеличен финансовият резултат преди преобразуване със сумите, произтичащи от тези нереални в конкретния случай сделки.

По изложените съображения, съдът намира, че оспореният ревизионен акт, като постановен от компетентен орган по приходите, в изискуемата форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, представлява законосъобразен административен акт, а подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото в полза на  Дирекция „ОУИ” - гр. Бургас при ЦУ на НАП следва да бъде присъдени претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 1 271, 39 лв. и определено в този размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.).

Водим от горното, Административен съд – гр. Бургас, ХII състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Инстрой” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.Д. Ч. срещу Ревизионен акт02001492/13.11.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-34/28.01.2008 г. на директора на Дирекция “ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП, в обжалваната част.

ОСЪЖДА “Инстрой” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.Д. Ч. да заплати в полза на Дирекция „ОУИ” - гр. Бургас при ЦУ на НАП сумата от 1 271, 39 лв. (хиляда двеста седемдесет и един лева и тридедет и девет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

 

                                                                                         СЪДИЯ: