Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   666    /13.04.2017 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева 

Веселин Енчев

 

при секретар С.А. и прокурор Величка Костова

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 318/2017 година 

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Би ди ем“ ЕООД с ЕИК *** против решение № 30/06.01.2017 година по н.а.х.д. № 6262/2016 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 1031/02.06.2016 година на  директора на ТД – Бургас на НАП (НП).

С НП, за нарушение по чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на  финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за неправилно приложение на закона от страна на РС. Твърди, че РС не е отчел неизяснената от наказващия орган фактическа обстановка по констатиране на нарушението, отразяваща съществени различия в описанието на деянието по констативен протокол, АУАН и НП. Заявява, че РС не е обсъдил факта, че в протокола за проверка, част от административнонаказателната преписка, не е констатирана разлика между отчетените и реално заплатените суми, съответстваща на сумата, посочена в НП. Поддържа, че мотивите на РС са повърхностни, неизчерпателни и противоречащи на събраните доказателства. Твърди, че извършването на нарушението не е доказано, а съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитания свидетел, излагайки мотиви с декларативен и удостоверителен характер по отношение на характеристиките на относимите правни норми. Изтъква, че налагането на санкцията е извършено без преценка за наличието на „маловажен случай“ и евентуално прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, което пряко е засегнало правото на защита на санкционираното дружество по смисъла на т.р. № 1/12.12.2007 година по т.д. № 1/2005 година на ОСНК на ВКС.

Иска отмяна на решението на РС и на НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 04.05.2016 година в 13:20 часа, в стопанисван от него търговски обект – „химическо чистене“ на улица „Славянска“ № 6 в град Бургас, е установено, че на същата дата клиентът М.Я. е заплатила в брой сумата от 6,70 лева за „химическо чистене, гладене и пране“ на панталон, без от страна на дружеството да е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство, регистрирано и работещо в обекта. Констатирано е, че за заплатената услуга на клиента е била издадена квитанция № 505, като разликата в сумите по издадените квитанции (52,60 лева) и отчетените във фискалното устройство (45,90 лева) е именно стойността на услугата, предоставена на клиента.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че в административнонаказателното производство не е допуснато нарушение, а за дружеството е възникнало задължението за издаване на фискална касова бележка, което не е изпълнено. Като е приел, че извършването на нарушението е доказано, съдът е потвърдил НП.

Решението е правилно.

Съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Текстът на чл.118 ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги, което в настоящия случай е факт.

Приложимата санкционна разпоредба в случая е тази на чл.185, ал.1 от ЗДДС, която също правилно е посочена в НП.

Не е налице неизяснена фактическа обстановка при констатиране на нарушението, която не е отчетена от РС при постановяване на решението, нито е налице разминаване при описанието на нарушението на различните етапи в административнонаказателното производство. В съставения констативен протокол от извършената проверка е посочено изрично, че установената сума, за която не е издадена фискална касова бележка, е 6,70 лева – по квитанция № 505. Действително, на същата страница, но на друг ред в протокола е посочено, че е установена „разлика“ от 1,10 лева, но в съставения АУАН – с който се поставя началото на административнонаказателния процес - нарушението е описано коректно, в съответствие с първоначалната констатация (лист 18  и лист 15 от н.а.х.д. № 6262/2016 година). Съответно, между фактите по АУАН и по НП е налице пълно съответствие – за времето, мястото и характера на нарушението, като обстоятелствената част на постановлението е буквален препис на обстоятелствената част на АУАН (лист 15  и лист 11 от н.а.х.д. № 6262/2016 година).

Неоснователни са доводите на касатора за повърхностност и неизчерпателност на мотивите на РС, както и за противоречието им със събраните доказателства. При описанието на фактическата обстановка по извършването на нарушението и налагане на санкцията, РС е посочил всички релевантни факти – кога и къде е извършена проверката, какво е установено при нея, как установеното е описано в съставения акт и в издаденото НП, какви са възраженията на санкционирания. В съдебната фаза на спора от РС са извършени процесуални действия за установяване на основателността на жалбата – разпит на свидетели – очевидци (един от които е и актосъставител). Показанията на тези свидетели са обсъдени от съда, както поотделно, така и при съпоставка с другите доказателства по делото, като са изложени мотиви, защо се кредитират. Обемът на мотивите в съдебното решение не е критерий за тяхната изчерпателност. Мотивите са изчерпателни, когато с тях са обсъдени всички установени релевантни факти и съответните доводи на жалбоподателя. В случая, това е сторено от РС.

Според настоящия съдебен състав, РС законосъобразно е приел, че извършването на нарушението е доказано. Налице са конкретни факти, описани в съставен АУАН и издадено въз основа на него НП. Те отразяват конкретно извършено нарушение, на което е дадена и съответната правна квалификация. За проверка на изводите на наказващия орган съдът е разпитал свидетели. Изводите в НП са потвърдени по недвусмислен начин от свидетелите – и двамата, разпитани поотделно поддържат, че са констатирали издаването на квитанция за извършена услуга на определена стойност, по която е направено плащане от клиента, без да му е издадена фискална касова бележка от името на търговеца. Затова и напълно обосновано РС е приел, че извършването на нарушението е доказано в съдебното производство с доказателствените средства на наказателния процес, приложими при обжалването на НП.

При решаването на спора от РС не е допуснато нарушение на приложимото право предвид заявената от касатора липса на мотиви в НП относно наличието/липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липсата на мотиви в НП – в тази насока, не обуславя извод за незаконосъобразност на постановлението. Такива доводи не се съдържат в цитираното от касатора тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година по т.д. № 1/2005 година на ВКС. В него е посочено, че преценката на наказващия орган за приложението на чл. 28 от ЗАНН е преценка по законосъобразност, а не по целесъобразност. Съответно, преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това вече е основание за отмяна на наказателното постановление - поради издаването му в противоречие със закона.

Решението на РС следва да се остави в сила.

Затова, на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/06.01.2017 година по н.а.х.д. № 6262/2016 година на Районен съд – Бургас.

           

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: