Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 27.05.2011г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV-ти административен състав, на двадесет и осми април две хиляди и единадесета година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                2. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 318 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Водопад плюс” ЕООД, ЕИК 147120331, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя К.Я.К., против решение № 2098 от 22.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 3817 по описа за 2010г. на Районен съд – гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 750/13.08.2010г., издадено от зам.териториалния директор на ТД на НАП – гр.Бургас, с което на основание чл.47, ал.3 от Закона за счетоводството (ЗСч) на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗСч.

Касаторът, чрез процесуалния си представител, оспорва решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Счита, че потвърденото от районния съд наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН,  съставен в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, след изтичане на установения в тази разпоредба тримесечен срок, считано от откриване на нарушителя. Оспорва твърдението, съдържащо се в АУАН, че представител на дружеството не бил намерен на адреса за кореспонденция и не се явил за съставянето на акта в указания срок. Твърди се, че първата, покана до дружеството да се яви негов представител за съставянето на АУАН, не е изпратена на адреса му на управление, поради което не е получена. Излагат се  и доводи, че не е представил годишния си финансов отчет за 2008г. в законоустановения срок, защото такъв не е бил одобрен и приет от общото събрание на дружеството до този момент, а на по-късен етап – 15.07.2009г. При условия на евентуалност, касаторът твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.28, б.”а” от ЗАНН, тъй като нарушението не е с висока степен на обществена опасност и от него не са настъпили вреди. Счита, че съдът, отказвайки да събере поискани от касатора доказателства, е нарушил правото му на процесуална защита. По тези съображения моли съда да отмени оспореното решение и наказателно постановление № 750/13.08.2010г., издадено от заместник-териториалния директор на ТД на НАП – Бургас, издадено в противоречие със закона. Претендира присъждане на съдебни разноски и адвокатски хонорар.

Касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата в съдебно заседание на изложените в нея основания. Не представя нови доказателства.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на Бургаския районен съд като правилно и законосъобразно.

 Представителят на Бургаска окръжна прокуратура счита, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно и пледира то да бъде оставено в сила. Счита, че разпоредбата на чл.28 е неприложима в случая и намира, че тъй като административното нарушение е формално, не се изисква наличие на обществено опасни последици, за да се счита извършено.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел от фактическа страна, че с писмо изх. № 12-00-388/02.06.2010г. изпълнителният директор на НАП е уведомил териториалните дирекции, че на 21.05.2010г. от Агенцията по вписванията е получен списък с дружествата, които не са изпълнили задължението си по чл.40, ал.1 от ЗСч. Въз основа на това писмо и приложения към него списък на „Водопад плюс”ЕООД е изпратена покана да се яви негов представител за съставяне на АУАН. Представител на дружеството не се явил в указания срок. Жалбоподателя не е открит на адреса за кореспонденция, поради което и при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН е съставен АУАН № 00 20110/30.06.2010г. от инспектор по приходите в дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-гр.Бургас на „Водопад плюс” ЕООД за това, че не подало в законоустановения срок до 30.06.2009г. годишен финансов отчет в търговския регистър при Агенция по вписванията, с което нарушило чл.40, ал.1 от ЗСч. За това нарушение и въз основа на цитирания АУАН било издадено атакуваното пред районния съд наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка въз основа на целия събран по делото доказателствен материал, районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление, представляващи формални предпоставки за тяхната отмяна.

Този извод е неправилен. За да достигне до него съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Дружеството-касатор е било санкционирано за това, че не е изпълнило свое задължение за подаване на заявление за публикуване на годишния си финансов отчет за 2008г. до 30.06.2009г., с което е нарушило чл.40, ал.1 от ЗСч. Следователно, за конкретния казус първият възможен момент, от който е могъл да бъде установен нарушителя, е денят, следващ крайния срок за публикуване на годишния финансов отчет в Търговския регистър при Агенция по вписванията, тъй като регистърът е публичен и достъпа до него е свободен, съгласно разпоредбата на чл.11 от Закона за търговския регистър. Предвид това контролните органи на НАП са имали обективна възможност да извършат проверка в регистъра и да установят кои са търговците, неподали заявление за публикуване на годишния си финансов отчет в законоустановения срок. Подобни действия по никакъв начин не са обусловени от опосредяващи ги действия на Агенция по вписванията, изразяващи се в изпращане на списък на НАП, съдържащ изрично изброяване на дружествата нарушители на чл.40, ал.1 от ЗСч.

С оглед изложеното възражението на касатора, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок, установен в чл.34, ал.1 от ЗАНН, считано от 01.07.2009г. е основателно. Съставянето на АУАН след изтичането на този преклузивен срок е съществено нарушение на процесуалните правила опорочило процедурата по издаване на наказателното постановление и представлява формално основание за неговата отмяна като незаконосъобразно. Като е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление районният съд е постановил неправилен съдебен акт в нарушение на закона, който следва да бъде отменен.

Относно направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на съдебни разноски, такива не се дължат съобразно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Общо събрание на колегиите на ВАС.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. ІІ-ро от АПК, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 2098 от 22.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 3817 по описа за 2010г. на Районен съд – гр.Бургас, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 750/13.08.2010г., издадено от зам.териториалния директор на ТД на НАП – гр.Бургас, с което на „Водопад плюс” ЕООД, ЕИК 147120331, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя К. Я.К., на основание чл.47, ал.3 от Закона за счетоводството, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.40, ал.1 от Закона за счетоводството.

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на касатора за заплащане на съдебно-деловодни разноски по делото, в това число и адвокатски хонорар.

Решението е окончателно.

                           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                                            

                                           2./