Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:672                              07.04.2015г.                                гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                              VІІ състав

На двадесети март                                              две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 316 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.156-161, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Е.Д.А.,***, 8, срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 4194/13.11.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 7/23.01.2015г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с който в нейна тежест е установен данък по ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 154,11лв. и лихви в размер на 24,11лв. В жалбата се твърди, че актът за установяване на задължение по декларация е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи, че получената субсидия е вложена в производството й като земеделски производител, поради което и неправилно е квалифицирана от органа по приходите като друг вид доход, налице е и друг доход от 1лв. от продажба на непреработена земеделска продукция, поради което липсва основание за коригиране на подадената ГДД. Моли се за отмяна на оспорения акт.

Ответната страна, директор на ТД на НАП-Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Административен съд Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото съдебно производство e Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 4194/13.11.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, с който на жалбоподателката Е.А. след покана за промяна на подадената годишната данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в нейна тежест е установен данък по ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 154,11лв. и лихви в размер на 24,11лв.

Жалбоподателката е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ на 18.03.2013г. за данъчен период 2012г. (л.51-55), в която декларирала получена субсидия като земеделски  производител в размер на 2`933,00лв. по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на структуриране“, като доход от друга стопанска дейност – доходи на лица регистрирани като земеделски производители от продажба на произведени непреработени продукти от селско стопанство – Приложение № 3, таблица 1, като декларираните доходи са само с код 03 – доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет. А. не е декларирала доходи от продажба на произведени непреработени продукти от селско стопанство. Ползвано е облекчение по чл.19 от ЗДДФЛ за лични вноски за застраховки „Живот“.

След като установил несъответствия в подадената декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, засягащи годишната данъчна основа за облагане, органът по приходите изискал от А. да даде писмени обяснения относно получената субсидия, както и е изискал информация от други органи. ОДЗ-Сливен е представила справка за дейността на А. като земеделски производител през 2012г., анкетна карта и анкетни формуляри подадени към 21.01.2012г. Жалбоподателката е представила писмени обяснения относно получената през периода субсидия (л.49), с която заявила липсата на доходи от дейността си като земеделски производител, поради липсата на реализирани продажби (обратното е посочила в жалбата си до съда – че през 2012г. е придобила сумата от 1 лв. от продажба на непреработена земеделска продукция). Представила е също копие от застрахователната полица, квитанции за платени застрахователни вноски (л.61-63), декларация образец 7 (л.66) и копие от платежен документ от 26.10.2012г. за изплатената субсидия (л.65).

Предвид получените доказателства и обстоятелството, че плододаването на черешите е по-късно от засаждането, органът по приходите е приел, че е налице несъответствие в подадената ГДД за 2012г., което е основание за корекция на подадената декларация. На А. е изпратено съобщение на осн. чл.103, ал.1 от ДОПК, за да извърши корекцията, като получената през годината субсидия от 2`933,00лв. се декларира съобразно засетите площи: в Приложение № 3 таблица 1 – череши 0.300 ха – 30% х 2,933лв. = 879,90лв.; Приложение № 6 – останалата част 2`053,10лв. Жалбоподателката не е подала коригираща декларация за отстраняване на посочените несъответствия. Това мотивирало органът по приходите да издаде оспореният по настоящото дело АУЗД, в който е прието, че декларираният доход като земеделски производител в размер на 2`933,00лв. от субсидии всъщност следва да бъде квалифициран като друг вид доход, тъй като няма данни получената сума да е използвана за дейността на земеделския производител, защото липсва деклариран приход от земеделската дейност. След като е прието, че това е друг вид доход, е извършена корекция в декларацията и е формирана нова обща основа и е определен дължим данък в посочения размер, ведно с изчислената лихва.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но в нарушение на процесуалните правила за издаването му.

Съгласно посоченото в акта правно основание, същият е издаден на основание чл.106, ал.1 от ДОПК, който предвижда когато в декларация по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък се установят несъответствия, засягащи данъчната основа или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл.103, органът по приходите издава акт за установяване на задължение. Разпоредбата на чл.103 от ДОПК предвижда при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации подателят на декларацията да се покани да отстрани несъответствията чрез подаване на нова декларация.

В конкретния случай формално са спазени процедурните изисквания на закона – А. е поканена да отстрани нередовностите по декларацията, като в законоустановения срок не е подадена коригираща декларация, поради което и е издаден акт за установяване на задължение по декларация.

Настоящият състав намира, че по отношение на процесната декларация не са налице предпоставките на чл.103 от ДОПК за промяна на декларираните данни. От представената декларация е видно, че липсват несъответствия между нейното съдържание и изискванията за попълването й, като дори и административния орган не твърди наличие на такова несъответствие. Съгласно документите, представляващи административна преписка по оспорения акт, липсват и данни, получени от трети лица или администрации, които да са в противоречие с декларираните от лицето данни, поради което липсва и второто условие за извършване на корекция на подадена данъчна декларация по реда на чл.103 от ДОПК. Доколкото разпоредбата на чл.106 от ДОПК препраща към чл.103 от същия закон, настоящият състав намира, че издаването на акт за установяване на задължение по декларация е допустимо единствено в хипотезата на установени несъответствия в декларацията с указанията за попълването й и на вече получени и налични при органа данни от трети лица или администрации. В конкретния случай промяната на декларацията е свързана с преценката на орган по приходите относно вида на деклариран доход, за обективността на която от декларатора са изискани допълнителни доказателства с нарочно Искане за представяне на доказателства и писмени обяснения от задължено лице. От една страна въпросът какъв е видът на дохода е правен въпрос, който не представлява несъответствие на декларацията с указанията за попълването й. Нещо повече! В конкретния случай изводът на приходната администрация за вида на дохода се базира единствено на предположения – след като липсва деклариран доход от продажба на селскостопанска продукция, то получените субсидии за развитие на същата са използвани за лични цели на земеделския производител, тъй като не е извършвана проверка на счетоводната отчетност на лицето, на контрагенти на същото, в информационната система на НАП за издадени фактури, на банковата сметка на лицето – дали изобщо субсидията е използвана или е налична и т.н.

От друга страна в производството по чл.106 от ДОПК наличието на несъответствие следва да е вече установено от орган по приходите и то единствено въз основа на декларираните данни и наличните в приходната администрация факти. В конкретния случай органът по приходите е формирал изводите си въз основа на липсата на представена информация, която е изискана допълнително от лицето, а не е налична към момента на проверката за наличие на основания по чл.103 от ДОПК.

Настоящият състав намира, че въпросът как следва да се квалифицира доходът, получен от А. в резултат на субсидия като земеделски  производител в размер на 2`933,00лв. по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на структуриране“, следва да бъде разрешен в рамките на ревизионно производство, като органът по приходите недопустимо е преминал към корекция на декларация по реда на чл.106 от ДОПК. Единствено в рамките на ревизионно производство могат да бъдат събрани относимите към спора доказателства относно фактическото използване на получената субсидия – дали е налична към края на отчетния период, дали е вложена в земеделското стопанство или е използвана за лични цели. След събирането на относимите доказателства е възможно формиране на законосъобразен извод за вида на получения доход. Този извод е невъзможно да бъде формиран въз основа на събраните при проверката доказателства, нито от приложените в съдебното производство такива. По отношение на акта за установяване на задължение по декларация съдът не се явява съд по същество на спора и за него не е налице задължение за събиране на всички относими към спора доказателства и разрешаване на въпроса относно дължимостта на задължението за данък, още повече, че жалбоподателката пред съда променя позицията си която е имала пред органа по приходите заявявайки, че през 2012г. е реализирала сума от 1 лв. при продажба на непреработена земеделска продукция.

По изложените съображения, съдът намира оспорения административен акт за издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същия следва да бъде отменен.

Мотивиран от горното и на основание чл.160, вр. чл.144, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № 4194/13.11.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                           

 

     

                                

                                                                            СЪДИЯ: