Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         748                        24.04.2015г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На шестнадесети април,                                  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: А.Ч.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 315 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „К. – З. и Х.“ООД, ЕИК-201060244, с адрес: ***, против решение № 110/18.11.2014г. постановено по НАХД № 287/2014г. по описа на Районен съд Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № КХ-162/23.07.2014г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Бургас (ОДБХ-Бургас), с което на основание чл.42, ал.2 от Закона за храните (ЗХ), за нарушение на чл.12 от ЗХ, на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваният съдебен акт като незаконосъобразен.  Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът, чрез редовно упълномощения процесуален представител – адв.Л.Г., поддържа жалбата на основанията изложени в нея.

Ответникът по касация – директор ОДБХ-Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не ангажира доказателства и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд Поморие с решение № 110/18.11.2014г. по свое НАХД № 287/2014г., е потвърдил НП № КХ-162/23.07.2014г., издадено от директора на ОДБХ-Бургас, с което на „К. – З. и Х.“ООД за нарушение на чл.12 от ЗХ, на осн. чл.42, ал.2 от ЗХ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Санкцията е наложена за това, че „при извършена проверка на 17.06.2014г. в обект за обществено хранене, стопанисван от „К. – З. и Х.“ООД, находящ се в ***, се установи, че в търговския обект се извършва търговия с храни, без същият да е регистриран по реда и условията на чл.12 от ЗХ”. За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №461/07.07.2014г., а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление.

За да постанови решението си районният съд е приел, че НП е законосъобразно, като издадено в съответствие с изискванията на чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствената му част е описано извършеното нарушение, констатирано с АУАН, обстоятелствата при които е извършено и правилно е квалифицирано под съответната правна норма. Районният съд не е установил различна фактическа обстановка от посочената в НП, а дружеството-жалбоподател не е оспорило, че към момента на проверката не е представило удостоверение за регистрация по ЗХ на обекта в който е извършвало търговия с храни. Прието е за недоказано твърдението за съществувало удостоверение за регистрация на обекта издадено на друг търговец, което през 2010г. било приложено към подадено заявление за регистрация и промяна на обстоятелства с цел издаване на удостоверение за регистрация на обекта по ЗХ на „К. – З. и Х.“ООД, а освен това същото обстоятелство е счетено за ирелевантно.

Основното възражение на касатора е, че при постановяване на решението си Районен съд Поморие с оглед на служебното начало, не е изяснил фактическата обстановка по случая, не е съобразил, че регистрацията по ЗХ се извършва за търговски обект, а не за търговеца който ще го стопанисва, както и че нарушението и нарушената правна норма не са подробно индивидуализирани в НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Поморие е правилно по следните причини:

Съгласно чл.12, ал.1 от ЗХ производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона. По делото е установено, че търговското дружество „К. – З. и Х.“ООД, което стопанисва и експлоатира за търговски цели обект за обществено хранене, находящ се в ***, не е регистрирало обекта по реда на чл.12 от ЗХ. По делото пред районния съд и пред настоящата касационна инстанция се твърди, че за въпросния търговски обект е имало удостоверение за регистрация на ЕТ„Ниагара – Х. К.”. Според касатора, този търговец е регистрирал обекта по реда на ЗХ, след което той е поискал да го пререгистрира на свое име, като документите за това се съхраняват в ОБДХ-Бургас, поради което счита, че неправилно е ангажирана отговорността му за нарушение на чл.12 от ЗХ.

Въпреки наличието на такова твърдение по делото нито пред настоящата, нито пред предходната инстанция, са представени доказателства от които да се установява тази регистрация, т.е. твърденият факт не е доказан. Липсата на регистрация представлява отрицателния факт, който не може да се осъществи по друг начин освен чрез представянето на самата регистрация. В случай на твърдения от касатора, че отразената й липса от административно-наказващия орган,  приета и от районния съд, не отговаря на обективната действителност и ЕТ„Ниагара – Х.К.” е имало такава регистрация, той следваше да ангажира доказателства за положителния факт, доколкото наказващият орган не разполага с други доказателствени способи да установи констатираната липса на регистрация по чл.12 от ЗХ.

Отделно от това регистрацията, която има едноличния търговец, предходен стопанин на обекта, не може да се ползва от настоящия стопанисващ – „К. – З. и Х.“ООД, защото на регистриране подлежи търговският обект, но съобразно дейността, която всеки търговски субект осъществява в този търговски обект. В случая касаторът е следвало да извърши такава регистрация за това, че извършва търговия на хранителни продукти в този обект – факт чиято липса надлежно е констатирана в хода на проверката.

Поради неоснователност на касационните оплаквания настоящият съдебен състав приема, че като е потвърдил НП № КХ-162/23.07.2014г. на директора на ОДБХ-Бургас, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/18.11.2014г. постановено по НАХД № 287/2014г. по описа на Районен съд Поморие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                           2.