Р Е Ш Е Н И Е  № 730

 

Град Бургас, 21.04.2017г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря К.Л., в присъствието на прокурора Величка Костова, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 314 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 48/09.01.2017г. на Районен съд-гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 6192 по описа на БРС за 2016г., с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0769-001699 от 20.07.2016г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и моли за неговата отмяна. Счита, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, които не са взети предвид от районния съд. Твърди, че АУАН е издаден след изтичане на преклузивния тримесечен срок, установен в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Излага доводи, че е нарушено правото му на защита, тъй като актосъставителят не се легитимирал в началото на проверката и не му разяснил коя правна норма е нарушил, а това не ставало ясно и от НП. Намира, че посоченото място на извършване на нарушението е извън очертанията на гр.Бургас, поради което неправилно е приложена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП от орган, който не е имал материалноправна компетентност да издава НП, както и че размерът на наложените му наказания е прекомерен и не съответства по размер на тежестта на нарушенията, които се твърди, че е извършил. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда. 

Ответникът по касация – началникът на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на Д.Н.К. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия Г 169719 от 3.05.2016г. от младши автоконтрольор в сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас за това, че на 28.12.2015г. в 11.11 часа, в гр.Бургас на път Е-773, км.491, до бензиностанция „Ромпетрол”, в посока от кв.Ветрен към КПП-1, управлявал лек автомобил Пежо 206 с рег. № А4665ММ, собственост на Таня Динкова Кючукова, със скорост 141 км/ч при разрешена скорост за населено място - 90 км/ч., указана с пътен знак „В-26”. Скоростта е засечена със система „MultaRadar SD580”,  фабричен № 00209D32D4F9, с приложена снимка № S0000288F-100 и e показана на водача. Попълнена е декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика и ползвателя. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което за установеното нарушение наложил на Д.К. глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване правото му на защита и до порочност на административнонаказателното производство. По същество е приел, че описано в акта и наказателното постановление нарушение се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, същото е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган и за извършването му законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Решението е правилно.

Районният съд е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани и обсъдени доказателства. Постановил е решение при правилно прилагане на закона.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. Началникът на група към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна Полиция“ е упълномощен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП със заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи (лист 17 от н.а.х.д. № 6192/2016г.).

Правилен е изводът на районния съд, че АУАН е издаден в тримесечния срок, установен в чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като същият тече от откриването на нарушителя, а той се счита открит от съставянето на декларация от собственика на МПС по чл.188 от ЗДвП, което в случая е станало на 3.05.2016г. 

Описанието на нарушението е ясно и детайлно, като на Д.К. са предявени всички елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението, което му е вменено. В наказателното постановление е посочена точно и нарушената правна норма – чл.21, ал.2 от ЗДвП, поради което не е ограничено правото на лицето да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му и да упражни ефективно правото си на защита в процеса.

От приобщения по делото доказателствен материал –направената снимка, данните за превозното средство и собственици на ППС, и попълнените от Д.К. и Таня Динкова Кючукова декларации по чл.188 от ЗДвП, безспорно се установява, че на 28.12.2015г. в 11.11 часа, в гр.Бургас на път Е-773, км.491, до бензиностанция „Ромпетрол”, в посока от кв.Ветрен към КПП-1 той лично е управлявал лек автомобил Пежо 206 с рег. № А4665ММ, засечен да се движи със скорост 141 км/ч, при разрешена максимална скорост 90 км/ч за движение в населеното място с пътен знак В-26. Наказателното постановление съдържа точно и детайлно описание на мястото на нарушението – път и точен километър, на който е поставено автоматизираното техническо средство, с което е заснето и регистрирано нарушението, град и посока на движение на ППС.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изложените от районния съд мотиви за правилната правна квалификация на нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП. От установеното и описано в акта и в наказателното постановление нарушение е видно, че при разрешена скорост 90 км/ч., указана с пътен знак В-26, управляваният от касатора автомобил се е движил със скорост 141 км/ч., с което той като водач на МПС е нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП. С оглед изложеното, административнонаказателната му отговорност правилно е била ангажирана на основание чл.181, ал.1, т.6 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда кумулативно налагане освен на глоба и лишаване от право на управление на МПС, като за превишаване  над 50 km/h   глобата е във фиксиран размер  350 лева, както и лишаването от право на управление, което е за срок три месеца, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лева. В случая, наложените наказания са определени във фиксираните от закона размери, поради което твърдяното от касатора обстоятелство, че нарушението е първо за него, е ирелевантно. Нарушението е формално, а от страна на касатора не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията му,  че са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, обуславящи квалифицирането на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, във вр.чл.11 от ЗАНН и приложението на чл.28 от ЗАНН.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

                                                                                              

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48 от 9.01.2017г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 6192/2016г. по описа на БРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

                                 

  2./