Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  623                05 април 2016  година            град  Бургас

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV - ти състав, в открито заседание на седемнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                              

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Златина Бъчварова

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1. Галина Радикова

                                                                            2. Атанаска Атанасова

 

 

Секретар М.В.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 314 по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка  чл. 208 и сл. АПК

         Образувано е по касационна жалба на Г.Г.С. ***, против решение № 7/20.01.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 276/2015г., по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено наказателно постановление № 4/04.11.2015 год., издадено от кмета на Община - Малко Търново, с което на касатора за нарушение на    чл. 40, ал.1, т.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество/ЗОСИ/, на основание чл.44 във връзка с чл.8 и чл. 40, ал.1, т.2 от с.з. е наложена глоба в размер на 150.00 лева, както и  да заплати на Г. Д.Л. сумата от 700.20 лева за причинените на последния имуществени вреди.

Касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба и допълнението към нея. В тях се твърди, че животните, собственост на Г.С., не са пуснати да пасат свободно в имота на Г. Л.. Като причина за влизането им в градината на Л. се изтъква обстоятелството, че собственикът не е взел необходимите мерки да я огради и охранява. Поради това касаторът счита, че установените щети на място в имота са съпричинени от Л., а и от животните на други стопани и от диви животни. Излагат се доводи, че липсват доказателства, че именно животните на С. са причинили вредите в установения обем и на датата, посочена в акта и в НП. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора сочи също, че АУАН е съставен в отсъствие на С., без същият да е поканен за това, с което е нарушено правото му на защита в процеса.  Искането е за отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Ответникът по касационната жалба – кмет на Община Малко Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че не са допуснати твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения при постановяване на оспореното решение, тъй като в първоинстанционното производство е допуснат разпит на сочения от С. свидетел, който е отговорил на всички поставени му от жалбоподателя въпроси. Ответникът твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че касаторът е бил поканен за съставяне на АУАН, както и че животните, установени  в градината на Л., са били собственост на С., безспорно доказателство за което са поставените им ушни марки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на  Районен съд –Малко Търново е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.

 Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за частично основателна по следните съображения :

Районен съд – Бургас с решение № 7/20.01.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 276/2015г., по описа на съда, е потвърдил наказателно постановление № 4/04.11.2015 год., издадено от кмета на Община Малко Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 40, ал.1, т.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество/ЗОСИ/, на основание чл.44, във връзка с чл.8 и чл. 40, ал.1, т.2 от с.з. е наложена глоба в размер на 150.00 лева, както и да заплати на Г. Д.Л. сумата от 700.20 лева за причинените на последния имуществени вреди.

За да постанови решението, районният съд е приел за безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства по делото, че Г.Г.С. е извършил установеното с акта нарушение, като законосъобразно е ангажирана отговорността му на соченото в НП основание. Счел е, че с това деяние е осъществен състава на административното нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

         Санкцията е наложена на Г.Г.С. за това, че пуснал свободно собствените си животни – крави и едно теле в поземления имот на Г. Д.Л., в който имало посеви и насаждения, където те нанесли вреди като унищожили 10% от насажденията. За така констатираното нарушение на С. е съставен АУАН № 4/4.09.2015г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

      Районният съд е установил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани по делото доказателства, като е уважил доказателствените искания на жалбоподателя. Допуснат е разпит на водения от последния свидетел, поради което не е допуснато твърдяното от касатора съществено нарушение на процесуалните правила при  постановяване на съдебното решение. 
            От събрания доказателствен материал се установява по безспорен начин, че Г.Г.С. за това, че пуснал свободно собствените си животни – крави и едно теле в поземления имот на Г. Д.Л., в който имало посеви и насаждения. Възражението на касатора, че не е доказано по безспорен начин, че именно неговите животни са влезли в градината е неоснователно. При извършената проверка е установено от ушните марки на животните, че те са именно собственост на С.. Поради това, правилно е прието от АНО, че касаторът е нарушил чл.40, ал.1, т.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, тъй като в качеството си на собственик той не е спазил установената в посочената норма забрана за пускане на животни през селскостопански земи с посеви и насаждения и затова е ангажирана именно неговата административнонаказателната отговорност на соченото в НП правно основание. Ирелеватно за съставомерността на деянието е обстоятелството, че Г. Л. не е предприел мерки за ограждане на градината си. 
           Настоящият касационен състав, счита обаче, че не е установено по безспорен начин, вредите, в посочения от комисията и АНО обем, да са причинени изцяло именно от  животните на касатора. Това е така, тъй като животните са установени в градината на Л. на 2.09.2015г. около 9.10 часа и щетите са установени от назначена за целта комисия на 3.09.2015г., а по делото има данни, че щети са били нанесени в имота от безпризорни крави преди това - на 1.09.2015г. Доказателство в тази насока е молбата на Г. Л. от 1.09.2015г. с вх.№ 94-00-2535 до кмета на Община Малко Търново да бъде назначена Комисия за описване и оценяване на щетите, нанесени от безпризорни крави в имота му в местността „Полижаново“.
             С оглед изложеното, съдът намира, че в административнонаказателното производство е останал неизяснен факта относно размера и стойността на щетите, нанесени конкретно от животните, собственост на касатора, на датата, посочена в АУАН и в НП като датата на извършване на нарушението – 2.09.2015г., което е довело до неправилно определяне на обезщетението, дължимо от С. на Л.. Не е доказано по безспорен начин, че установените в имота щети на 3.09.2015г. на стойност 700.20 лева са причинени изцяло именно от животните на касатора. Отделно, не е посочено правното основание за определяне на обезщетението в наказателното постановление.
             С оглед изложеното, районният съд е следвало да отмени наказателното постановление, в частта, с която е определено дължимото от касатора обезщетение.  Като го е потвърдил изцяло, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което налага отмяната му в тази част.
             Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 АПК, Административен съд – Бургас, ХІV - ти състав 

 

Р  Е  Ш  И :

 

    ОТМЕНЯ  решение № 7/20.01.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 276/2015г., по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено наказателно постановление № 4/04.11.2015 год., издадено от кмета на Община Малко Търново, в частта, с която е определено Г.Г.С. *** да заплати на Г. Д.Л. сумата от 700.20 лева за причинените на последния имуществени вреди.

          ОСТАВЯ В СИЛА решение №7/20.01.2016 г., постановено по административно-наказателно дело № 276/2015г., по описа на Районен съд – Малко Търново в останалата част.

    Решението е окончателно.

       

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                             

                                                                                        

                                                               

                                                                              2.