Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                              №870

 

гр. Бургас, 23. 05. 2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, ХV-ти състав, в съдебно заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Гинка Фортунова и с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХД № 313/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, против решение № 2646/27.12.2013г., постановено по н.а.х.д. № 4926/2013г. на Районен съд гр. Бургас, в частта, в която е отменено наказателно постановление № 2002/13 от 14.06.2013г., издадено от касатора, в частта, в която за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на В.А.Д. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Касаторът твърди, че решението в оспорената му част е неправилно. Иска да бъде отменено, а по съществото на спора – наказателното постановление да бъде потвърдено в отменената му част. В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, не се явяват и не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас формира заключение, че съдебното решение, в оспорената му част е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното решение, в оспорената му част, е законосъобразно. 

Правилно районния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. От доказателствата по делото се установи, че на 13.05.2013г. на В.А.Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, около 23,30 часа в гр.Бургас, по ул. „Стефан Стамболов”, до Военна болница е управлявал лек автомобил „Ауди”, модел „А8”, рег. № А 2822 МА, като при проверката не е представил свидетелство за управление на моторно превозно средство, контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация – част II в нарушение на чл.100 от ЗДвП. 

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление с № 2002/13 от 14.06.2013г., съгласно което във вина на Д. са вменени административни нарушения по чл.100, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП и по чл.150 от ЗДвП.

Съгласно чл.150 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4. Тази правна квалификация на нарушението е въведена за първи път едва в наказателното постановление. В АУАН не се съдържат факти в посока, че към момента на проверката, водачът е бил неправоспособен. По този начин, на практика, административнонаказващият орган произволно е вменил във вина на В.А.Д. нарушение, за което в АУАН не се твърди да е установявано. Този подход за ангажиране на административно-наказателната отговорност на конкретното лице е недопустим, тъй като нарушава правото на защита на наказаното лице. Нарушителят има право да узнае в какво нарушение е обвинен още със самото образуване на производството. Допуснатото нарушение е съществено, не може да бъде отстранено без да се засегне правото на защита, поради което се явява безусловно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила в оспорената му част, тъй като е правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2646/27.12.2013г., постановено по н.а.х.д. № 4926/2013г. на Районен съд гр. Бургас, в частта, в която е отменено наказателно постановление № 2002/13 от 14.06.2013г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, в частта, в която за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата на В.А.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                     2.