Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   165         Година 09.02.2017         Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на девети февруари две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 312 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В.С.С. с ЕГН: **********, със съдебен адрес ***-партер, офис № 2, адв.С.К. против заповед за полицейско задържане рег.№ 431 зз – 38/09.02.2017г. издадена от разузнавач в Първо Районно управление при ОД на МВР гр.Бургас. Моли, съда да отмени обжалваната заповед като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът - Разузнавач при Първо РУ при ОД на МВР Бургас – Я.Я., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, в предвидения от законодателя срок. Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 09.02.2017г. жалбоподателят С. е задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане рег.№ 431 зз – 38/09.02.2017г.. издадена от разузнавач в Първо Районно управление - Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като “заподозрян в извършването на престъпление по чл.195, ал.1 от НК – кражба 7 броя кучета „Йоркширски териер“ и едно куче „Чихуахуа“ от адрес гр.Бургас на ул.“Сливница“ № 83 на 05.02.17г.“. В административната преписка се съдържат протокол за полице4йски обиск на лице, декларация по чл.30, ал.3 от Закона за правната помощ и декларация за ползване на адвокатска защита и декларация, на които е оформен отказа да бъдат подписани от жалбоподателя.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – разузнавач в Първо РУ при ОД на МВР Бургас, съобразно правомощията му по чл.72, ал.1 от ЗМВР. Тя съдържа всички реквизити предвидени от законодателя в нормата на чл.74, ал.2 от ЗМВР, като в административната преписка се съдържа декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР, която е оформена при условията на отказ от страна на жалбоподателя.

Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването и́. Тя е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като “заподозрян в извършването на престъпление по чл.195, ал.1 от НК – кражба 7 броя кучета „Йоркширски териер“ и едно куче „Чихуахуа“ от адрес гр.Бургас на ул.“Сливница“ № 83 на 05.02.17г.“.

Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Видно от представената в хода на съдебното производство докладна записка рег.№ 431р-1633/09.02.2016г., при провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия е получена информация, че лице на име В., което живее на квартира в гр.Бургас, ул.“Цар Калоян“ № 56 с други неустановени лица е извършител на кражба на 8 бр. кучета от зоомагазин находящ се на ул.“Шейново“ № 46. Според източника на информация В. преди няколко дни е търсил информация за хора които търсят и изкупуват кучета порода „Йоркширски териер“, както и за пазарната им цена. След извършената кражба на кучета на 06.02.2017г. В. се е „покрил“ и е нямало връзка с него. Жалбоподателят е посочен като засечено лице.

От така представената докладна записка не би могло да се направи обоснования извод, че полицейския орган е разполагал с достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. На първо място единствената конкретна информация, е че лице на име В. е търсил информация за хора които търсят и изкупуват кучета от посочената порода, което обстоятелство, само по себе си не би могло да обоснове извода, че той е извършител на посочената кражба. На следващо място, сочи се че след кражбата В. се е „покрил“, което не се установява от събраните по делото доказателства, тъй като той е задържан на излизане от дома си на 09.02.2017г., без по делото да се твърди и установява той да е търсен преди тази дата и да не е открит. Същевременно сочи, се че е получена информация че той, заедно с други неустановени лица е извършител на посочената кражба, без обаче да става ясно как е събрана тази информация, съответно какво точно е нейното съдържание, за да може да се направи обоснования извод, че полицейския орган е имал достатъчно данни, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението.    

Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Тази цел не би могла да бъде постигната при липса на данни за извършено от жалбоподателя престъпление. Недопустимо е предпоставките за налагане на тази принудителна административна мярка да се предполагат, а следва за конкретния случай да са безспорно установени от административния орган, което не е сторено по делото.

С оглед на изложеното, след като в административната преписка и по делото липсват данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че жалбоподателя вероятно е извършил някакво престъпление, то наложената му принудителна административна мярка е при липса на предвидените от законодателя материалноправни предпоставки и обжалваната заповед следва да бъде отменена на основание чл.172, ал.2 от АПК.

Неоснователно е искането на жалбоподателя да се издаде разпореждане с което да се задължи ответника да го освободи, тъй като с настоящото решение съдът единствено може да се произнесе по законосъобразността на обжалваната заповед, но не и да издава разпореждане с което да допуска неговото предварително изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, искането на жалбоподателя за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски е основателно и следва да му бъде присъдена сумата от 410,00 лева, представляваща направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед за полицейско задържане рег.№ 431 зз – 38/09.02.2017г. издадена от разузнавач в Първо Районно управление при ОД на МВР гр.Бургас.

ОСЪЖДА Първо Районно управление на МВР гр.Бургас да заплати на В.С.С. с ЕГН: **********, със съдебен адрес ***-партер, офис № 2, адв.С.К.,  разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 410 лева (четиристотин и десет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ:

DivClose3