Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1091                 от 19.06.2014г.,      град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

      Председател: Станимир Христов

                                                                             Членове:   1. Павлина Стойчева

            2. Любомир Луканов

 

при секретаря С.А. и прокурор Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 312 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началника на сектор „ПП” ОД на МВР против Решение № 2413/02.12.2013г., постановено по НАХД № 3580/2013г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 1987/14.06.2013г., издадено от касатора, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3  , б.В, предл. второ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Е.Ч.Й., ЕГН ********** е наложена глоба в размер 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен поради неправилни правни изводи и необоснованост на решенето и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора не се явява и не се представлява, не ангажира доказателства.

Ответникът по касация – Е.Ч.Й., ЕГН **********,***, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на Е.Ч.Й. против Наказателно постановление № 1987/14.06.2013г. на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.В, предл. второ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5  ЗДвП на лицето е наложена глоба в размер 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. За да отмени оспореното наказателно постановление първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на Й. и изразяващи се във факта, че липсва точна правна квалификация на деянието. По същество е обоснован извод, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не е посочено кое точно задължение от няколкото такива регламентирани в чл. 123 от ЗДвП не е изпълнило санкционираното лице, т.е. за последното не става ясно какво точно административно нарушение му е вменено.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Правнозначимите обстоятелства са установени посредством събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които са надлежно обсъдени от първата инстанция. Районния съд е изложил подробни и изчерпателни мотиви относно материалната законосъобразност на обжалвания акт, като е обсъдил в цялост и възраженията на жалбоподателя пред него. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Правилно и законосъобразно, първоинстанционния съд е приел, че в нормата на чл. 123 от ЗДвП са регламентирани множество задължения за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие. Безспорно, в НП е посочена цифрово нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в”, предл. 2 от ЗДвП, съгласно който, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, следва да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнят дадените им указания. Така записаната правна норма не кореспондира с описанието на нарушението, което видно от НП е формулирано по следния начин: „като участник в ПТП не изпълнява задълженията си като водач, не уведомява контролните органи и напуска ПТП”. В така посоченото фактическо описание липсват редица съществени елементи от състава на административното нарушение, в т.ч. наличие или липса на имуществени вреди, наличието или липсата на съгласие между участниците в произшествието, относно обстоятелствата свързани с него и др. В тази връзка, по начина по който е формулирано фактическото описание в оспореното НП е нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2413/02.12.2013г., постановено по НАХД № 3580/2013г. на Районен съд - Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                 2.