Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

     889                        08 .05. 2018 год.                     гр.Бургас

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС

на двадесет и шести април 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  СТАНИМИРА ДРУМЕВА                                    

                                     ЧЛЕНОВЕ :   РУМЕН ЙОСИФОВ 

                                                               ДИАНА ПЕТКОВА

                                                                                                                                                                       

Секретар    Кр.Л.

Прокурор   А.Червеняков

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

канд.дело № 311 по описа на 2018 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба, депозирана  от  Регионална дирекция по горите гр.Бургас срещу Решение №196/14.12.2017 год.,постановено по анд.№213/2017 год. по описа на Районен съд-Средец,с което е отменено издаденото от касатора НП.

          Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон-касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК.Сочи, че нарушението извършено от административнонаказаното лице е установено по безспорен начин поради което правилно е санкционирано по чл.85 пр.3 от Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/.Сочи че съдът неправилно тълкува термина“превозва“ като изискване лично да управляваш моторното превозно средство.Твърди, че това не само не намира подкрепа в законодателната уредба, но и противоречи на целта на закона залегнала в чл.3 ал.1 ЗЛОД.Сочи, че извода на въззивната инстанция противоречи и на съдебната практика.Иска отмяна на съдебното решение, след което НП да бъде потвърдено.

         В с.з. касаторът редовно и своевременно призован не изпраща представител.

         Ответната страна ,чрез процесуалният си представител оспорва изцяло основателността на жалбата.Счита че решението на РС-Средец е правилно и законосъобразно поради което следва да бъде оставено в сила.Счита че по делото не е установено по безспорен начин произхода и вида на трупното месо.Иска присъждане на съдебни разноски.

         Представителят на ОП-Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.Сочи,че всички обстоятелства по делото са установени по безспорен начин,поради което решението на РС-Средец следва да бъде отменено ,а НП да бъде потвърдено.Намира искането на ответната страна за присъждане на разноски за недопустимо.

         Настоящата съдебна инстанция,след като извърши проверка на оспорения съдебен акт на посоченото в него касационно основание, което съставлява такова по чл.348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, както и с оглед чл.218 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН приема за установено следното:

        Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.211 ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

        С решението, предмет на касационната проверка РС-Средец е отменил НП №52/2.06.2015 год. издадено от  Директора на РДГ-Бургас, с което на С.К.И. *** на осн.чл.85 пр.3 от ЗЛОД е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 1000 лв., на осн. чл.94 ал.1 ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от  три години, на осн.чл.95 ал.1 от ЗЛОД са отнети в полза на Държавата:вещта предмет на нарушението-1 бр.див заек и вещта послужила за извършване на нарушението-1 бр.ловен полуавтомат Beneli и на осн.чл.3 т.2 във вр. с чл.2 раздел І б.Б т.10 от  Наредба за размера на обезщетенията на щетите нанесени на дивеча е определено да заплати на Югоизточно държавно предприятие-Сливен обезщетение в размер на 200 лв.

       За да постанови решението си РС-Средец е приел че липсва обективен и субективен състав на вмененото на административнонаказаното лице нарушение на чл.85 пр.3 ЗЛОД,което е довело до ангажиране на административнонаказателната му отговорност при липса на осъществено от него административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН,съответно до заключение за нарушението на материалния закон.

        Изводът на районният съд, че  Сл.И. не е извършил нарушението за което е санкциониран се подкрепя от доказателствата по делото.Съгласно разпоредбата на чл.85 ЗЛОД който взема, пренася превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов се наказва с глоба от 200 лв. до 1000 лв.Следователно законът урежда няколко алтернативни форми на административното нарушение.В предложение трето на текста, посочен от АНО като основание за налагане на  санкцията е уредена хипотезата “превозва“.В същото време от събраните по делото доказателства безспорно е установено ,а  и видно от АУАН и НП, че на 4.01.2015 год. в землището на с.Сливово, местност “Стоянкин дол“, при проверка от длъжностно лице-горски надзирател при ТП „ ДГС Средец“ на лек автомобил “Опел Фронтиера“ е открит под якето на лицето Сл.И.-пътник в лекия автомобил един брой убит дивеч/див заек/ без писмено разрешително за лов на див заек.За това нарушение на И. е наложено административно наказание по чл.85 пр.3 ЗЛОД, а именно за превоз.Липсват доказателства, а и твърдения  наказаното лице да е било освен пътник и водач на автомобила.При положение ,след като  автомобила не е бил управляван от Сл.И.,то последния не би могъл да осъществи изпълнителното деяние на нарушението под формата на „превоз“. Т.е.изпълнителното деяние установено в АУАН и посочено в НП, а именно че Сл.И. е ловувал като превозвал с лекия автомобил убит дивеч без разрешително за лов е недоказано.

       Настоящата инстанция счита за несъстоятелни твърденията на касатора ,че решението на РС-Средец противоречи на целта на закона залегнала в разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗЛОД.В  случая се касае до производство по налагане на административна санкция ,поради което законът поставя строги изисквания към АНО както относно реда за установяване на нарушението,така и за правилно определяне на приложимата санкционна норма.

      Настоящата инстанция счита за несъстоятелно твърдението на касатора, че решението на РС-Средец е незаконосъобразно като противоречащо на съдебната практика.Преди всичко разпоредбата на чл.348 ал.1 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, сочеща касационните основания за отмяна на съдебното решение не  урежда като касационно основание постановяване на решението в противоречие с други съдебни решения на други органи на съдебната власт. .Единствено съгласно чл.130 ал.2 ЗСВ за органите на съдебната власт са задължителни тълкувателните решения и тълкувателните постановления на ВКС и ВАС.

       С оглед на изложеното  решението на РС- Средец като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.При извършената служебна проверка съдът констатира че решението на РС-Средец е валидно и допустимо.

        Съдът преценява като неоснователно искането на ответната страна за присъждане на разноски за пред касационната инстанция.В административно-наказателното производство на осн.чл.84 ЗАНН се прилагат субсидиарно правилата на НПК.Препращането уредено разпоредбата на чл.63 ал.1 ЗАНН към глава 12-та от АПК касае само процесуалният ред по който се развива касационното производство и следва да се прилага ограничително-доколкото не противоречи на НПК.В този смисъл е и ТР №2 от 3.06.2009 год. на ВАС по отношение на разноските в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателните дела.

        Водим от горното и на осн.чл.221 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И

 

      ОСТАВЯ в сила Решение № 196/14.12.2017 год. постановено по анд.№213/2017 год. по описа на РС-Средец.

       ОСТАВЯ без уважение искането на  С.К.И. ***,к-с“Изгрев“ бл.9 вх.8 ет.6. за присъждане на разноски.

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                               2.