Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 701         Година 14.04.2015      Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                         2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Георги Дуков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 311 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „България Ер“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София 1540, район Слатина, Аерогара София против решение 2024/15.12.2014г., постановено по нахд № 4461/2014г. по описа на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на районния съд обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Оспорва съставомерността на констатираното деяние и твърди, че неправилно е ангажирана отговорността му на соченото основание. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление.

Ответникът – Началник на Гранично полицейско управление „Летище Бургас“ при Регионална дирекция „Гранична полиция Аерогари“ към Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР София, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

 Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Бургаски районен съд е потвърдил наказателно постановление №120 от 26.09.2014г., издадено от Началника на ГПУ - Летище Бургас при РДГП - Аерогари, ГДГП МВР - София, с което за извършено нарушение по чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България, на основание чл.51 от ЗЧРБ, във връзка с чл.53 от ЗАНН, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществителни процесуални нарушения, като акта и наказателното постановление отговарят на изискванията на ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране на отговорността на дружеството. Посочено е, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ и правилно е бил санкциониран на основание чл.51 от ЗЧРБ, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

В случая при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, до степен толкова съществена, че да обоснове отмяна на издаденото наказателно постановление на това самостоятелно основание.

В акта и наказателното постановление, освен разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, която действително е бланкетна, изрично е посочено, че визата се изисква на основание чл.5, ал.1, т.б от Регламент (ЕО) №562/2006г. във връзка с Регламент (ЕО) №539/2001г., към който посочената разпоредба препраща. Това изброяване според настоящия съдебен състав е достатъчно за да даде представа на наказаното лице, чрез акта в какво деяние е обвинено, че е извършило, а в наказателното постановление за какво деяние му е наложена санкция. Вярно е, че „Приложение І към чл.1, §1” от Регламент (ЕО) №539/ 2001г. за първи път е посочено в съдебния акт, което несъмнено представлява процесуално нарушение, допуснато в производството по съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, но същото не е съществено. В това производство органът не се е позовал само на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, а е посочил и първата препратка – чл.5, ал.1, т.б от Регламент (ЕО) №562/2006г., както и Регламент (ЕО) №539/2001г., към който цитираната норма препраща, поради което по несъмнен начин става ясно, че се касае за липса на входна визи в Република България. Този пропуск не е довел до нарушаване правото на защита на наказаното лице, защото то е разбрало какво нарушение му се вменява, че е извършило.

Неоснователни са и възраженията на касатора, за това, че при оценка на доказателствата, районния съд не е съобразил заинтересоваността на показанията на актосъставителя дадени в проведеното съдебно заседание, за които твърди, че не се подкрепят от други доказателства. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите изложени в първоинстанционното съдебното решение, относно доказаността на нарушението, описано в наказателното постановление. Свидетелските показания са годно доказателствено средство и са равнопоставени по доказателствена стойност на писмените доказателства. В производството пред районния съд субсидиарно приложим е НПК, който не допуска различна доказателствена сила на писмените доказателства, за разлика от ГПК. В показанията на актосъставителя Г. и в представената по делото докладна записка с рег.№ 18883/25.07.2014г. са описани оспорените с касационната жалба обстоятелства, а именно, че лицето посочено в наказателното постановление не е притежавало валидна входна виза за Република България, поради което фактът, че това лице е пътувало с посочения полет, на тази авиокомпания и не е притежавало входна виза, са доказани по несъмнен начин. Отделно от това отрицателния факт – непритежаване на виза, не подлежи на доказване и ако касаторът твърди, че лицето е имало виза, той следва да ангажира доказателства за този положителния факт.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2024/15.12.2014г., постановено по нахд № 4461/2014г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

 

 

                                                                                                  2.