Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   І –

град Бургас 12 януари 2009 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд Бургас, в закрито заседание, проведено на шестнайсети септември през две хилядна и осма година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : А.В.

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия В. административно дело № 311 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе следното предвид :

 

Производството пред Административен съд Бургас  е започнато по повод на жалба от В.Н.К., ЕГ№ ********** *** *** като законен представител – баща на малолетния В.В.К. против мълчалив отказ на кмета на община Царево по заявление от 19. 9. 2007 год. за определяне на равностоен УПИ като обезщетение по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ. В с. з. молителя се представлява от адв. С. от АК Бургас, ангажират се допълнителни доказателства, моли се за уважаване на искането за отмяна на мълчаливия отказ.

Ответникът община Царево се представлява от адв. Е. М. от АК Бургас и адв. О. от АК Бургас, оспорват жалбата, представя се административната преписка, ангажират се доказателства, развиват се доводи. 

След като направи по отделна и съвкупна преценка на доказателствата събрани по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Процесуалните представители на община Царево сочат, че отчуждителния ефект в полза на общината ще настъпи едва след вписване в Агенция вписване на акта за отнемане на имота и чак тогава евентуално би се следвало обезщетение. В този смисъл не е налице мълчалив отказ, защото органа дължи произнасяне едва след като настъпи отчуждителния ефект. Според това би означавало, че се възразява против допустимостта на жалбата. По този повод съда, счита, че е налице мълчалив отказ след като до административния орган – кмета на община Царево е депозирано искане за произнасяне, то се следва отговор в очертаните от АПК срокове за това. След като сме изправени пред липсата на какъвто и да е отговор от страна на органа, то тогава е налице хипотезата на мълчалив отказ, който е оспорим на общо основание, с изключение на удължения за това срок. Вписването в Агенция по вписванията е последица от издаване на заповед по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 2 от АПК от легитимирано за това лице с правен интерес от обжалването като адресат на акта и отговаряща на формалните изисквания, което я прави редовна – чл. 158 от АПК допустима – чл. 159 от АПК за разглеждане по същество.

Подадено е заявление до кмета на община Царево, с което сочи, че е собственик на недвижим имот ПИ 012587 с площ от 6 025 кв. м, като го посочил съвсем точно и конкретно. При урегулирането с нарочна заповед на кмета на община Царево за одобрение на ПУП – ПРЗ се отнемат част от неговата площ за пешеходна алея в размер от 191 кв. м и за улица в размер на 115 кв. м. Изразил е претенция за това, че съгласно чл. 16, ал. 4 от ЗУТ би следвало община Царево да го обезщети по описания в правната норма начин за отнемането на част от собствения му имот. Направено е искане за издаване на заповед с основание в чл. 16, ал. 5 от ЗУТ. С молба получена на 19. 9. 2007 год., изпратена по пощата с обратна разписка е поискал това от община Царево. В законния срок за произнасяне кмета на община Царево не се е произнесъл, което означава, че сме изправени пред хипотезата на чл. 149, ал. 2 от АПК – оспорване на мълчалив отказ.

Ответната община Царево чрез процесуалните си представители, възразява, че жалбоподателя преди да подаде искането до кмета на общината се е разпоредил с имота визирани в него, включително и с площта, за която се твърди, че се отнема за инфраструктурно предназначение. Също така се възразява, че доводите и претенциите към административния орган за обезщетението по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ е трябвало да се направят при оспорване на заповедите за регулирани на поземлените имоти, като сега след влизането им в сила тази възможност се преклудира.

По делото няма представени доказателства за това, че жалбоподателя е извършил разпореждане с недвижимите имоти, посочени в искането до община Царево.

По делото е назначена съдебно – техническа експертиза. Съгласно нейното заключение се установява следното, че имота по заявлението и в жалбата до съда е надлежно урегулиран с влязла в сила заповед на кмета на общината. От него се отнемат площи в общ размер от 306  кв. м, за изграждане на улица и пешеходна алея.

Не се спори по делото, че ораните на община Царево не са предприели никакви действия и актове по изпълнение на чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ.

Според чл. 16, ал. 1 от ЗУТ с ПУП с неурегулирани поземлени имоти, както се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура – публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. По делото не се спори, че кмета на община Царево с нарочни заповеди е урегулирал визираните имоти като за инфраструктурни нужди и има направено съответно предвиждане в рамките на посочените 25% в полза на общината. Не се спори, че собственика на имотите не е обезщетен по никакъв начин за извършеното отнемане.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Конституцията правото на собственост се гарантира и защитава от закона. В чл. 17, ал. 5 изрично се казва, че принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. В случаите на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ това е детайлизирано в текстовете на чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ. Община Царево не е предприела никакви действия в тази насока. По този начин нейния мълчалив отказ се явява незаконосъобразен.

Неоснователно е възражението на процесуалните представители на община Царево, че претенциите за обезщетение е следвало да се инвокират в производството по издаване на актовете за урегулиране на имотите. Това е така, защото неприлагането на чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ едновременно с одобряване на ПУП – ПР не опорочава последното. Определянето на обезщетението е отделно производство, с отделни действия и актове от страна на органите на общината. Само процесуалната икономия е довод за едновременно развитие на двете производства.

Общината би следвало да определи равностоен урегулиран имот (имоти), като се съобразява с местоположението на имота в местността, но не и с точните им кадастрални граници. Когато имотът попада в различни устройствени зони, новообразуваният урегулиран имот се предоставя в зоната, в която имотът е имал преобладаващо местоположение. Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210, така както разпорежда чл. 16, ал. 4 от ЗУТ. След което трябва да се издаде заповед по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ за точното индивидуализиране на имота, който ще се отстъпи като обезщетение.

Мотивиран от изложеното първи състав на Административен съд Бургас намира мълчаливия отказ на кмета на община Царево за незаконосъобразен като такъв трябва да се отмени и да се върне преписката на органа за произнасяне по същество, като се изпълнят дадените по – горе указания – чл. 173, ал. 2 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас

 

Р     Е       Ш     И       :

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Царево по заявление от В.К.Н. като законен представител – баща на малолетния В.В.К. с дата 19. 9. 2007 год. за определяне на обезщетение по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ като връща преписката на община Царево за произнасяне по същество и съобразно дадените по – горе указания.

Решението е обжалваемо с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :