РЕШЕНИЕ

 

№ 655                   дата  04 април  2018 год.                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІII-ти състав,

в публично заседание на 14 март 2018 год. в следния състав:

 

                                                                                   Съдия:  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                         

Секретар: Ирина Ламбова

Прокурор: Р.Д.

 

разгледа адм. дело № 310 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Г.И.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. А. против Областна дирекция на МВР – Бургас, подадена по реда на  чл.203, ал.1 от АПК и с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с изричен петитум за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4000,00 лева и неимуществени вреди в размер на 3000лв., както и направените по делото разноски. Фактическите основания, сочени от ищеца за претендираните от него вреди, са отменената с решение №1843/08.11.2017г. по адм.д. 2637/2017г. по описа на АС – Бургас, (влязло в сила на 24.11.2017г.) като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0769-002504 от 24.08.2017г. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с която е била е наложена санкция прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца.

Ищецът обяснява това, че от постановяване на заповедта, до нейната отмяна и възстановяване на регистрацията същият е бил лишен от възможността да управлява собствения си автомобил за 3 месеца. По тази причина ищецът сочи да е преживял и претендираните имуществени и неимуществени вреди. Според него неимуществените се изразяват в претърпени физически и  психически страдания и неудобства, които се оценят на по 1000,00 лева на месец. Обяснява, че самите действия по отнемането на свидетелството за регистрация на МПС са го накарали да се почувства обиден, унизен и стресиран от идеята, че без личният си автомобил не би могъл да продължи да върши своята работа, а именно, според твърденията му да транспортира до и връща от строителни обекти служителите на притежаваното от него търговско дружество „Изолстрой Бургас“ ООД. Обяснява, че в тази връзка, за да продължи да превозва хората за три месеца бил заплатил обща сума в размер на 4000,00лева за ползването на чужди автомобили, без да уточнява чия собаственост са те, каква марка са, кога е ползван всеки един от тях срещу каква цена и на кого са били заплащани сумите във всеки един момент.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, включително и гласни.

Ответникът – ОД на МВР – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на исковата молба поради недоказаност на причинениете вреди и на причинноно-следствената връзка между отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ и претендираните като причинени вреди. При условията на евентуалност обяснява, че в случай, че бъдат намерени за основателни, претенциите следва да бъдат уважени в минимален размер съобразно практиката на АС – Бургас. Претендира възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за пълна неоснователност на исковата молба, като счита, че не се доказват както претендираните неимуществени така и имуществените вреди, предмет на спора, както и обстоятелството, че представляват пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане, подадена от активнолегитимирана страна, против надлежен ответник и при наличие на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна.

Установява се по делото, от приложеното адм.д. 2637/2017г., че със заповед за прилагане на ПАМ началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас на Г.И.Д., на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е наложена санкция прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че“на 23.08.2017 г. около 16:05 часа в гр. Бургас на бул. „Сан Стефано“, жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Лачети“, с рег. № А ***ВР като непритежава съответното свидетелство за управление на МПС – СУМПС № 204809057 е с изтекъл срок на валидност до 28.06.2017 г. Иззети са 2 броя регистрационни табели А ***ВР и свидетелство за регистрация на МПС № 204809057.“

По делото е представен и АУАН № 219860 от 23.08.2017 г., съставен за това, че на 23.08.2019 г. около 16.05 часа в гр. Бургас, бул. „Сан Стефано“ Д. управлява лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Лачети“, с рег. № А ***ВР, негова собственост, като на кръставище с ул. „Одрин“, регулирано с пътен светофар, преминава наляво по ул. „Одрин“ на забраняващ червен сигнал на светофара. Посочено е, че водачът е с невалидно СУМПС – изтекъл срок от 28.06.2017 г. и, че има издаден незаплатен фиш № 131115 от 12.01.2016 г. Като нарушени разпоредби са посочени чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, чл. 150а от ЗДвП и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.

Представена е и справка за нарушителя/водача, съдържаща информация за неговата правоспособност като водач на МПС и издадени СУМПС, за издадените актове, наказателни постановления, фишове и ЗППАМ. В административната преписка е приложена и Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0769-002496 от 24.08.2017 г. и Заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Бургас.

След преценка на приетите за установени по делото факти и обстоятелства, съдебният състав приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, предложение първо от ЗДвП, тъй като жалбоподателя към 23.08.2017 г. не е управлявал без да притежава съответното свидетелство за правоуправление, т.е. не е бил неправоспособен водач, а водач с изтекъл срок на действие на СУМПС, което според съдебния състав, разгледал спора, не попада в хипотезата на чл. 171, т.2а ЗДВП. Поради изложеното било направено заключение, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и подлежаща на отмяна.

Така, с решение №1843/08.11.2017г., по адм.д. №2637/2017г. същата била отменена. Решението не било обжалвано и влязло в сила на 23.11.2017г. Едновременно с него, на датата на постановяването му, съдебният състав постановил и определение №2496/08.11.2017г., с което спрял изпълнението на заповедта. Определението влязло в сила на 16.11.2017г.

По делото са били разпитани в качеството на свидетели 4 водени от ищеца лица – Г.Т. и С.П. – служители на ищеца, А. А. – негова съпруга и Д.Д. – негов съсед. Първите двама свидетелстват основно относно имуществените вреди, а вторите двама за неимуществените такива, преживени от ищеца.

Твърденията на ищеца са за сключвани многократно договори за наем на МПС, за различни сдни от времето, през което личният му автомобил е бил със свалени регистрационни табели.

Наемът е договор, при който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Този договор е двустранен, възмезден, консенсуален и облигационен - в смисъл, че не поражда вещно действие. Доколкото ищецът твърди, че е сключил множество такива договори, през различни моменти и на различна стойност, с различна продължителност, в негова тежест е да докаже в конкретика всеки един от тези договори с всички характеризиращи го елементи. Това посредством двамата свидетели не е сторено. Най-общо може да бъде казано това, че същите свидетелстват за обстоятелства без конкретика. Касае се за виждани от тях плащания на неустановени по размер суми, на неустановени дати за ползване на „различни“ МПС, сред които най-конкретната информация касае това, че единият от автомобилите е бил с регистрация от Велико Търново. Сами по себе си, дори да бяха надлежно доказани разходите заплатени за сключените договори, същите се явяват преки разходи на дружеството „Изолстрой Бургас“ ЕООД, а не на физическото лице негов управител и едноличен собственик на капитала. В тази връзка, фактът, че физическото лице със собственото си МПС е извършвало услуги в полза на търговското дружество, преди да бъдат свалени регистрационните табели, не превръща разходите за наем на МПС за извозване на служителите на дружеството в лични разходи на самия ищец. Необяснимо остава за съдебния състав хипотетичното извършване на подобни разходи, при условие, че от Удостоверение рег. № 769р – 2888/12.03.2018г. (л.23) се установява като налично в собственост на физическото лице и Рено Меган Сценик , придобито на 20.07.2009г.

Що се отнася до претендираните като причинени неимуществени вреди във връзка с така постановената заповед, явила се предмет на отмяна, следва да се отчете обстоятелството, че св. Д. не свърва раздразнението   с нищо конкретно, още по-малко с отнемането на регистрационните номера, тъй като не спомена това да има връзка с приложената административна мярка. Напротив, съобщава че тези влошени отношения продължават и към момента на разпита му, което води съда до извод, че посоченото раздразнение, за което свидетелят дава показания, е с произход различен от процесната ПАМ. На последно място, съпругата на ищеца – св. А. разказва, че съпругът й е изпаднал в стрес след сваляне на регистрационните табели, не можел да спи, вдигнал кръвно, като терзанията му продължили около три месеца, т.е. до отмяна на заповедта с влязлото в сила решение. Доказателства обаче, за влошаване на здравословното състояние именно през процесния период в сравнение с преходните дни и месеци, както и нормализирането му на по-късен етап и към настоящия момент не са представени. Не се представят медицински документи, нито се претендира изобщо да е извършвано посещение при лекар. В тази връзка и доколкото всеки противоправен адм. акт предизвиква негативни емоции, същите с оглед липсата на доказателства за тяхната по-висока интензивност, се приемат като такива с невисок интензитет. Още повече, че самото лице с бездействието си е имало принос за това, заради забравата да поднови своето СУМП след изтичане на срока му.

Съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД при репариране на такъв вид вреди, размерът на  обезщетението се определя от съда по справедливост. Претендираният от ищеца размер на неимуществени вреди от около 1 000лв. на месец, т.е.3000 за периода от постановяване на съдебния акт до отмяната му, съдът намира за завишен. С оглед конкретните данни за това, че физическото лице, притежава и друго МПС, което ищецът е могъл да ползва, Съдът възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди от нвзаконосъобразния административен акт в размер на 50лв. Доколкото липсва претенция за присъждане на  законна лихва, този въпрос не следва да се отчита.

На основание изложените мотиви, исковата молба на Г.И.Д. за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена за целия размер от 4000,00 лева, заплатени за наем на МПС-та за извозване от и до работа на служители на „Изолстрой Бургас“ ООД, сочени като пряк резултат от отменената като незаконосъобразна заповед на прилагане на ПАМ като недоказани по размер, и основание и неявяващи се директен резултат на твърдяното противоправно поведение на административния орган. Що се отнася до претендираните неимуществени вреди, претенцията е частично основателна до размера от 50,00 лева, а за горницата над тази сума до пълния размер на претенцията искът също следва да бъде отхвърлен.

Съобразно този изход на процеса, при материален интерес на иска в размер на 7000лв., уважена част в размер на 50лв., направени от ищеца разноски в процеса в размер на 680лв. адвокатски хонорар и 10,00 лева държавна такса, в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на  04,86лв. Възстатновена като недължимо платена в полза на АС Бургас следва да бъде и сума в размер на 15,00 лева. При частично уважена част от иска, разноски за ответника, включително юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, III-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 да заплати на Г.И.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 50лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменена с решение №1843/08.11.2017г. по адм.д. 2637/2017г. по описа на АС – Бургас, (влязло в сила на 24.11.2017г.) като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0769-002504 от 24.08.2017г. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с която е била наложена санкция „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца“.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Г.И.Д. с ЕГН ********** *** против Областна дирекция на МВР – Бургас в ОСТАНАЛАТА й ЧАСТ, относно присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 50лв. до 3000лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковата молба на Г.И.Д. с ЕГН ********** *** против Областна дирекция на МВР – Бургас за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4000,00лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати на Г.И.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 04,86лв. разноски по делото, представляващи част от платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерна на уважената част от иска.

ВЪЗСТАНОВЯВА в полза на Г.И.Д. с ЕГН ********** ***, като недължимо платена по адм.д. №310/2018г. по описа на АС Бургас сума в размер на 15,00 лева, която да бъде възстановена на ищеца чрез посочена от него банкова сметка.

 

***ия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                            СЪДИЯ: