Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 663                           05 април 2018 година                     град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, VІІІ - ми състав, в открито заседание на двадесет и осми март,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                              

                                                                                  Съдия : Златина Бъчварова                                                                        

Секретар Биляна Чакърова

като разгледа административно дело  номер 309 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на О.К.Н. *** против решение, рег.№304р-1576 от 19.01.2018 година на началника на Районно управление/РУ/Несебър при ОД МВР Бургас, с което, на основание чл.153, т.6 и чл.155, ал.1 с.з във връзка с отпадане на основателната причина за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана по чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, от жалбоподателя е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси №20150161275 от 25.11.2015 година, валидно до 24.11.2020 г. и е иззет пистолет „Глог 19“, кал.9х19, с фабричен № NZW546 и боеприпаси.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност оспорва издадения административен акт. Твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила и че решението е немотивирано и необосновано. Иска отмяната му. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - началник на Районно управление/РУ/ - Несебър при ОД МВР  Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по делото доказателства и закона, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

По делото не се спори по фактите, които се установяват от представените в административната преписка доказателства, както следва:

Със заявление, рег.№304000-5406 от 28.08.2015 г. до началника на Районно управление/РУ/ Несебър жалбоподателят е поискал издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късо бойно оръжие за самоохрана/л.24 от делото/. Н. е мотивирал искането си с извършваната от него хотелиерска и ресторантьорска дейност; носенето в брой на големи суми пари; пътувания в тъмната част на денонощието и обстоятелството, че е инвалид и се предвижва с инвалидна количка/л.29 от делото/. Към заявлението са приложени декларация по чл.76, ал.4, т.2 ЗОБВВПИ/л.25 от делото/; свидетелство за съдимост/л.26 от делото/; съдебно-психиатрично освидетелстване №0000026450 от 10.08.2015 г./л.27 от делото/ и служебна бележка, рег.№5714 от 16.07.2015 г. от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Бургас, от която е видно, че към 16.07.2015 г. в Централизираната информационна система на следствените служби срещу жалбоподателя няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения/л.28 от делото/.

По повод подаденото заявление е извършена справка в информационните масиви на МВР, при която е установено, че О.Н. живее на посочения в заявлението адрес-гр. Свети Влас, ул.“Черноморска“ №12, не е осъждан за престъпления от общ характер, но са налични данни за криминални прояви от общ характер- две по чл.172А НК-престъпление против авторското право през 1998 г. и четири нарушения по чл.227 НК-недобросъвестна конкуренция през 2004 г. и 2006 г. Установено е също, че за лицето няма данни за криминална регистрация; няма данни за връзки с криминално проявени лица и свързани с тях организирани престъпни групи; същият е спокоен и уравновесен и не са налице данни за извършени от него противообществени прояви, употреба на наркотични и упойващи вещества и злоупотреба с алкохол/вж. докладна записка, рег.№304р-19915 от 03.09.2015 г., л.22 от делото/. Установено е още, че по отношение на лицето, през последните три години, не са налагани мерки по ЗЗДН, не е регистриран в ОДПЗС Бургас, не страда от психични разстройства и не е имал регистрирани преписки за нарушаване на обществения ред/вж. докладна записка, рег.№304р-20884 от 18.09.2015 г., л.23 от делото/.

След като било установено, че преписката по подаденото от Н. заявление съдържа необходимите документи, съобразно ЗОБВВПИ, психично здрав е и няма криминални прояви, е направено предложение на жалбоподателя да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо бойно оръжие за самоотбрана/вж. докладна записка от 25.11.2015 г./л.20 от делото/.

На 25.11.2015 г. на О.К.Н. е издадено разрешение №20150161275 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, валидно до 24.11.2020 г./л.17 от делото/.

На 19.01.2018 г. началникът на Районно управление Несебър е издал решение, рег.№304р-1576, с което, на основание чл.58, ал.1, т.10, предл. първо ЗОБВВПИ от О.Н. е отнето разрешение  за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси №20150161275, валидно до 24.11.2020 г. и са иззети пистолет „Глог 19“, кал.9х19, с фабричен № NZW546 и боеприпаси. Като мотив за отнемане на разрешението административният орган е посочил липсата на данни в РУ Несебър за регистрирани конкретни посегателства през последните две години против личността или имуществото на жалбоподателя, обосноваващи по несъмнен начин основателността на посочената причина за издаването му - самоотбрана.

Това решение на началника на Районно управление Несебър е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място,  решение, рег.№304р-1576 от 19.01.2018 г. е издадено от компетентен орган - началник на Районно управление/РУ/-Несебър, съобразно чл.155, ал.1 ЗОБВВПИ.

На второ място, решението е издадено в предвидената писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението обаче е издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

По аргумент от нормата на чл.155, ал.1 ЗОБВВПИ решения от категорията на процесното се издават от органа, издал разрешението при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона.

Като мотив и материалноправна предпоставка за издаване на решението е посочена нормата на чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, според която разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. От анализа на това правило се налага извода, че в случаите на издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи доказателства в зависимост от конкретното посочено основание, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Следва да се посочи, че административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност при преценката дали да уважи искането, съобразно формираното у него вътрешно убеждение. По тази причина, се е налагало Н., в производството по искането за издаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, да докаже наличието на основателна причина за издаването му.

В конкретния случай, Н. е подал заявление за издаване на разрешение за ползване, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие  на 28.08.2015 година/вж. заявление, вх.№304000-5406, л.24 от делото/ въз основа на което е получил разрешение № 20150161275 от 25.11.2015 година със срок на валидност до 24.11.2020 година, което е отнето с процесното решение. В допълнително приложени към заявлението мотиви жалбоподателят е посочил като основателна причина за издаване на разрешението извършваната от него хотелиерска, ресторантьорска и търговска дейности, боравенето с големи суми пари и обстоятелството, че е инвалид и се предвижва с инвалидна количка. Това очевидно е било достатъчно, административният орган при оперативна самостоятелност, да му издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, валидно до 24.11.2020 г./л.29 от делото/. Жалбоподателят няма задължение да доказва наличие на основателна причина във всеки един момент от получаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси до изтичане на неговия срок на валидност. Той трябва да докаже, че има основателна причина единствено към момента, в който подава заявление за издаване или продължаване на срока на такова разрешение.

Както бе посочено по-горе административният орган е приел, че за жалбоподателя е отпаднала основателната причина по чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, тъй като по отношение на него и имуществото му няма данни за регистрирани конкретни посегателства през последните две години, обосноваващи по несъмнен начин изложената като причина в заявлението за издаване - самоотбрана.

В случаите на отпадане на основателната причина по смисъла на тази разпоредба, представляват самостоятелно основание за отнемане на издаденото разрешение, съобразно чл.155, ал.1 с.з., преди да е изтекъл срока на действието му, но само ако се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват т.е. констатирани са  новонастъпили правопогасяващи факти. За да се направи преценка дали е отпаднала необходимостта от вече издадено по надлежния ред разрешение, следва да се установи каква е била необходимостта, наложила неговото издаване. Доказателствената тежест в този случай е на административния орган, който следва да укаже на лицето да заяви кои са били обстоятелствата, обосновали необходимостта от носене на огнестрелно оръжие и да провери съществуването им към момента на произнасяне с правопрекратяващия акт. В конкретния случай това не е сторено от административния орган. Извършването на хотелиерска и ресторантьорска дейност, притежанието на големи суми пари,  свързано с извършваната от него търговска дейност  и обстоятелството, че е инвалид, не са от естество да породят желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самозащита. А пренасянето на големи парични суми не е основание за притежание на огнестрелно оръжие при наличните възможности за преводи по банков път, още повече че действа и Закона за ограничаване на плащанията в брой - обн., ДВ, бр. 16 от 22.02.2011 г. Освен това, към момента на издаване на разрешението, жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се установят преки рискове за личната му безопасност, свързани с извършваната от него дейността, а мотивировката на искането сочи на извода за хипотетична и поради това за несигурна нужда от защита. Административният орган не е изследвал задълбочено причината, която е наложила издаването на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие на жалбоподателя. Невъзможно е, при положение, че първоначално такава причина не е била налице, същата да отпадне.

За да се приеме, че основателната причина е отпаднала, следва да се установи изменение на фактите и обстоятелствата, при които е било издадено процесното разрешение и въз основа на които административният орган е приложил чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ. Актът е мотивиран с липса на посегателства по отношение на Н. или неговото имущество през последните две години, а мотивът, с който той е обосновал искането си за издаване на разрешение е извършваната от него дейност и пренасянето на големи суми пари/за самоотбрана/.

В хипотезата на чл.155, ал.1 ЗОБВВПИ в тежест на административния орган е да установи промяната на фактите, които обосновават отпадането на основателната причина за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Доколкото се касае за отнемане на валидно разрешение, административният орган следва категорично да установи отпадането на основателната причина, а това не е сторено от него.

На практика административният орган е преразгледал акта си от 25.11.2015 г., с който е издал разрешението.

Съгласно разпоредбата на чл.99, т.1 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато  съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му.

Възобновяването на административното производство и преразглеждането на акта от неговия издател, може да стане в тримесечен срок от влизането в сила на акта. В конкретния случай, процесният акт е издаден след повече от две години след издаване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Следователно хипотезата на чл.99, т.1 АПК е неприложима в този случай.

При това положение, решението, с което е отнето валидно издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, повече от две години след неговото издаване, е постановено в противоречие с материалния закон - при липса на предпоставките на чл.155, ал.1 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, което налага неговата отмяна.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 510.00/петстотин и десет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена държавна такса за производството и 500.00/петстотин/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК,  Административен съд Бургас, VІІІ-осми състав

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение, рег.№304р-1576 от 19.01.2018 година на началника на Районно управление/РУ/Несебър при ОД МВР Бургас, с което, на основание чл.153, т.6 и чл.155, ал.1 с.з във връзка с отпадане на основателната причина за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана по чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ,  от О.К.Н. *** е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси №20150161275 от 25.11.2015 година, валидно до 24.11.2020 г. и са иззети пистолет „Глог 19“, кал.9х19, с фабричен № NZW546 и боеприпаси.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на О.К.Н. *** разноски в размер на 510.00/петстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                               

 

 

                                                                 СЪДИЯ :