Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  844

 

гр. Бургас, 23 май  2010 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ

КНАХД № 309/2012 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба, подадена от “Паола К” ЕООД с ЕИК 200400968 със седалище и адрес на управление гр. ***, с управител П.Х., против Решение № 15/10.01.2012 година, постановено по н.а.х.д. № 3015 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 02-0202127/11.07.2011 година, издадено от П.В.Т. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414, ал.3 от КТ на “Паола К” ЕООД в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона. Изразява се становище, че установените факти, не са довели АНО до правилни правни изводи, твърди се, че неправилно не е ценен консултантския договор, представен от касатора, според описанието на задълженията в който консултантът не можел да бъде лице, изпълняващо трудови функции. Сочи се като доказателство в подкрепа на тезата на жалбоподателя са представени копия от ведомости за заплати, включващи спорния момент на проверката на дл. Лица при ДОИТ Бургас. Касаторът не е съгласен и с липсата на изискуемите предпоставки за преценка на случая като маловажен, на последно място при условията на алтернативност се претендира изменение на решението и намаляване на наказанието до предвидения в закона минимум от 1500,00 лева.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител, чрез депозирано становище в писмен вид поддържа жалбата си.

Ответникът по касационната жалба оспорва същата чрез процесуален представител – юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас  намира решението за неправилно, а наложената санкция в размер на 5000,00 лева за завишена. Претендира за приложение на разпоредбата на чл.415в и квалифициране на случая като маловажен.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

В хода на развилото се първоинстанционно производство Районният съд е събрал всички доказателства, въз основа на които да установи фактите по спора. Приел е за безспорно установено, че на 20.06.2011 г. при извършена проверка на служители на Д ОИТ Бургас В.Г. извършвала дейност като сервитьор без сключен трудов договор в писмена форма с касатора.

Обстоятелствата по делото са установени след комплексна преценка на всички представени и събрани по делото доказателства, като въз основа на тях съдът е достигнал до извод, идентичен с този на АНО, както относно наличието на адм. Нарушение, изразило се в бездействие на касатора в качеството му на работодател - допускане на посоченото лице на работа като сервитьор без сключен трудов договор в писмена форма, така и касателно и правната му квалификация по чл.62, ал.1 от КТ, и не на последно място относно вида и размера на наказанието.

Изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на установеното административно нарушение по чл.62, ал.1 КТ са верни. За наличие на трудово правоотношение се съди от наблюдаваните като изпълнявани намясто функции от В.Г.. Описано е, че същата сервира и отсервира, като обслужва клиентите. Подобен род функции не могат да бъдат обвързани с определен резултат, какъвто е предмета на претендирания “граждански договор”, нито това може да стори наименованието на длъжността /консултант, съветник и т.н./. Така констатираните функции, осъществявани от работника не съответстват на задълженията му по самия договор, които са експертни, а тези установени намясто от длъжностните лица са чисто изпълнителски такива.

Нарушението е формално, то е довършено в момента, в който работникът започне фактически да изпълнява трудовите си задължения, без да разполага с кой да е от документите, визирани в чл.63, ал.1 от КТ.

 Съдът намира обаче, че нарушението не е „маловажно”, защото липсват доказателства, че е отстранено веднага след установяването му, каквато е една от кумулативно предвидените предпоставки в чл.415в от КТ.

Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, включително. При издаване на наказателното постановление административния орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на наложеното наказание – 5 000 лева, при предвиден от законодателя размер от 1 500 до 15 000 лева. Настоящия съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на лицето следва да бъде определен размер към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда – 1 500 лева, който съдът приема за подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

                                                             

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 15 от 10.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 3015 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас и вместо него постанови:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0202127/11.07.2011 г. на директор на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на “Паола К” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, със законен представител П.Н.Х., за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева), като намаля размера на наложената имуществена санкция на 1 500 лева (хиляда и петстотин лева).

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: