Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    2012 г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                     ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                   

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 308/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Касаторът П.И. ***, е оспорил решение № 2813 от 27.12.2011 г. постановено по АНД № 4219 от 2011 г. на Районен съд гр. Бургас, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 336/11 от 10.10.2011 г. издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция” КАП при ОД на МВР – Бургас, относно наложено на касатора наказание „глоба” в размер на 50 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.103, предл. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)

            Касаторът твърди, че решението на Районния съд в потвърдителната му част е неправилно и необосновано и иска да бъде отменено в тази част, а по съществото на спора иска наказателното постановление да бъде отменено, в частта относно това нарушение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично, поддържа касационната жалба. Твърди, че описаните в АУАН и наказателното постановление факти във връзка с това нарушение, което оспорва, не отговарят на действително случилото се, като излага подробни доводи, обосноваващи това твърдение. Иска да бъде отменено решението в обжалваната част и наказателното постановление относно нарушението на чл.103 от ЗДвП.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд гр. Бургас – правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Решението, в обжалваната част е неправилно. 

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, що се касае до наложеното наказание на касатора за нарушение на чл.103 от ЗДвП, защото е приел, че няма значение какви са мотивите на лицето да не изпълни тази разпоредба на закона, достатъчно е да е установено, че същият не е изпълнил указанията на контролните органи да остане на място до съставянето на АУАН. С тези изводи районният съд е приел, че деянието е установено по несъмнен начин и е потвърдил в тази част обжалваното наказателно постановление.

Настоящият състав счита, че нарушението на чл.103 от ЗДвП не е доказано.

От връчване на акта за установяване на нарушение до касационната жалба касаторът твърди едни и същи обстоятелства, а именно, че той не е напускал демонстративно и самоволно мястото, където е спрян за проверка и не е отказвал да изпълни указанията на проверяващите. Обратно на посоченото в АУАН и наказателното постановление факти, наказаното лице твърди, че е отказал да подпише акта за установяване на нарушение, след отказът му проверяващите са се държали грубо с него и тъй като се е намирал в близост до V-то Районно управление на МВР, е искал да отидат там и да разговарят пред началниците им, проверяващите са отказали, като са го заплашили, че ако напусне мястото на проверката с цел да подаде оплакване в V-то Районно управление, ще му съставят акт, че е избягал от мястото на проверката и е отказал алкохолна проба. Тогава, според твърденията на касатора, той е поискал документите си, полицаите са отказали да му ги върнат и се отправил към V-то Районно управление, където е подал жалба срещу двамата проверяващи по повод на поведението им при проверката. Тези твърдения на касатора макар и логически издържани не са изследвани от първоинстанционния съд. Обстоятелството обаче, че проверката не е протекла така, както твърдят разпитаните актосъставител и свидетел по акта и, че тяхното поведение е провокирало, касатора да подаде жалба се установяват от представеното пред настоящата инстанция писмо, което изхожда от началника на V-то РПУ и е отправено до касатора. Видно от съдържанието на писмото, във връзка с оплакването му е заведена преписка и е извършена проверка, изискани са докладни записки от дамата полицаи, проведени са беседи с тях и на полицаите е обърнато сериозно внимание относно отношението им към гражданите и спазването на професионалния етичен кодекс. От това писмо, може да се направи категоричен извод, че в хода на тази проверка са установени обстоятелства, които сочат за поведение на двамата проверяващи полицаи в разрез на етичния кодекс, което поведение е демонстрирано на касатора при извършената му проверка на 14.09.2011г. В противен случай, не би имало основание на тези полицаи да се обръща внимание за това какво е отношението им към гражданите и дали спазват професионалния си етичен кодекс. Тези оскъдни факти, които могат да се изведат от писмото, според настоящият състав са напълно достатъчни да обосноват извода, че твърденията на касатора не са плод на защитна теза, която не намира опора в събраните доказателства. Писмото доказва, че касаторът действително е подал жалба до V-РПУ и съдържанието на жалбата действително сочи към установяване на етичното поведение на двамата проверяващи, така както той твърди в цялото производството пред наказващия орган и пред първоинстанционния съд. Това разколебава тезата на обвинението, че касаторът не изпълнил указанията на проверяващите го и демонстративно напуснал мястото на проверката, защото установените и обсъдени по-горе факти, ведно със вече събраните пред районният съд, обосновават повече от един извод.

По тази причина настоящият състав счита, че не е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение на чл.103 от ЗДвП, изразяващо се в това, че по време на извършената проверка на 14.09.2011г. касаторът, в качеството на водач на МПС не е изпълнил указанията на актосъставителя да остане на място до съставяне на АУАН и демонстративно напуснал мястото на проверката като е оставил документите си. Като е приел, че нарушението е доказано районният съд е постановил неправилно решение, в частта, в която е потвърдил НП.

На осн.чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 2813/27.12.2011г. постановено по АНД № 4219/2011г. на Районен съд гр.Бургас, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 336/11 от 10.10.2011г. относно наложеното на П.И. *** наказание „глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.103 предл. 3 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от същия закон и вместо него постановява:

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 336/11 от 10.10.2011г., в частта, относно наложеното на П.И. *** наказание „глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.103 предл. три от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от същия закон.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: