Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   І –

град Бургас 12 декември 2008 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд Бургас, в закрито заседание, проведено на шестнайсети септември през две хилядна и осма година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : А.В.

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия В. административно дело № 308 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе следното предвид :

 

Производството пред Административен съд Бургас  е започнато по повод на жалба от В.С. К., ЕГ№ ********** *** против мълчалив отказ на кмета на община Царево по заявление от 19. 9. 2007 год. за определяне на равностоен УПИ като обезщетение по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ. В с. з. молителя се представлява от адв. С. от АК Бургас, ангажират се допълнителни доказателства, моли се за уважаване на искането за отмяна на мълчаливия отказ.

Ответникът община Царево се представлява от адв. Е. М. от АК Бургас и адв. О. от АК Бургас, оспорват жалбата, представя се административната преписка, ангажират се доказателства, развиват се доводи. 

След като направи по отделна и съвкупна преценка на доказателствата събрани по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Сочи се, че отчуждителния ефект в полза на общината ще настъпи едва след вписване в Агенция вписване на акта за отнемане на имота и чак тогава евентуално би се следвало обезщетение. В този смисъл не е налице мълчалив отказ, защото органа дължи произнасяне едва след като настъпи отчуждителния ефект. Според това би означавало, че се възразява против допустимостта на жалбата. По този повод съда, счита, че е налице мълчалив отказ след като до административния орган – кмета на община Царево е депозирано искане за произнасяне, то се следва отговор в очертаните от АПК срокове за това. След като сме изправени пред липсата на какъвто и да е отговор от страна на органа, то тогава е налице хипотезата на мълчалив отказ, който е оспорим на общо основание, с изключение на удължения за това срок. Вписването в Агенция по вписванията е последица от издаване на заповед по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 2 от АПК от легитимирано за това лице с правен интерес от обжалването като адресат на акта и отговаряща на формалните изисквания, което я прави редовна – чл. 158 от АПК допустима – чл. 159 от АПК за разглеждане по същество.

В. С. К. е подал заявление до кмета на община Царево, с която сочи, че е собственик на 5 броя недвижими имот, като ги посочил съвсем точно и конкретно. При тяхното урегулиране с нарочни заповеди на кмета на община Царево за одобрение на ПУП – ПРЗ се отнемат части от тяхната площ за улици, алея и трафопост. Изразил е претенция за това, че съгласно чл. 16, ал. 4 от ЗУТ би следвало община Царево да го обезщети по описания в правната норма начин за отнемането на части от собствените му имоти. Направено е искане за издаване на заповед с основание в чл. 16, ал. 5 от ЗУТ. С молба получена на 19. 9. 2007 год., изпратена по пощата с обратна разписка е поискал обезщетение за отнетите имоти от община Царево. От посочените 5 броя имоти се отнемат различни части с обща площ от 1 109 кв. м. В законния срок за произнасяне кмета на община Царево не се е произнесъл, което означава, че сме изправени пред хипотезата на чл. 149, ал. 2 от АПК – оспорване на мълчалив отказ.

Ответната община Царево чрез процесуалните си представители, възразява, че жалбоподателя преди да подаде искането до кмета на общината се е разпоредил с част от имотите визирани в него, включително и с площта, за която се твърди, че се отнема за инфраструктурно предназначение. Също така се възразява, че доводите и претенциите към административния орган за обезщетението по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ е трябвало да се направят при оспорване на заповедите за регулирани на поземлените имоти, като сега след влизането им в сила тази възможност се преклудира.

На първо място трябва да се установи, че жалбоподателя В.С. К. е носител на вещното право на собственост на петте посочени в заявлението, респ. в жалбата недвижими имоти. Единият имот е ПИ 015985 (номерацията е по картата на възстановената собственост) с площ от 3 274 кв. м, ПИ 015989 е с площ от 3 874 кв. м, ПИ 015984 с площ от 1 602 кв. м, ПИ 015992 с площ от 3 718 кв. м и ПИ 015102 с площ от  8 154 кв. м.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че имотите са придобити в следствие на покупка от община Царево и от физически лица. Купувач по всички договори се явява „В и В” ООД гр. Бургас, където жалбоподателя е един от управителите. След това е извършено прехвърляне в полза на физическото лице П. В. М. – К., като един от тях – последния от по – горе изброените остава в собственост на „В и В” ООД гр. София. По този начин съда приема за установено, че по делото няма доказателства жалбоподателя да е собственик на претендираните недвижими имот, тъй като няма представени титули за това. При това положение не може да се уважи неговата жалба, защото това би следвало да се констатира и от административния орган и да постанови изричен отказ. Мълчаливият отказ в случая е с еднакви правни последици с изричния и затова съда го счита за законосъобразен. 

По делото е назначена съдебно – техническа експертиза. Предвид на горните правни разсъждения съда не я анализира, понеже установените с нея факти се оказват без значение са изхода на делото.

Мотивиран от изложеното първи състав на Административен съд Бургас намира мълчаливия отказ на кмета на община Царево за законосъобразен като такъв трябва да се потвърди, а жалбата да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас

 

Р     Е       Ш     И       :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. К., ЕГ№ ********** *** против мълчалив отказ на кмета на община Царево по заявление от 19. 9. 2007 год. за определяне на равностоен УПИ като обезщетение по чл. 16, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ.

Решението е обжалваемо с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :