Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

847

 

гр. Бургас, 04. 05. 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 307/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Х.Д.Х. с адрес: ***, против заповед № 769з-11/18.01.2016 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца“.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и неправилно и непълно изясняване на фактическите обстоятелства. Твърди се, че дисциплинарно наказващият орган (ДНО) не е събрал и оценил всички относими към нарушението доказателства. Поддържа също, че неправилно е приложен и материалния закон, тъй като не са били изяснени обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Излага и съображения, че наложеното му наказание не съответства и на целта на закона. Иска съдът да отмени заповедта.

В открито съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез представителя си по пълномощие адв. С.И.И. *** (пълномощно по лист 6 от делото), поддържа жалбата на сочените в нея основания и пледира за отмяна на административния акт. Ангажира гласни доказателства. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата. Представя в цялост административната преписка. Не претендира разноски.

Бургаският административен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване. Жалбата е постъпила в срока по чл.149, ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима. Не е спорно между страните, че жалбоподателят Х.Д.Х. е държавен служител и изпълнява длъжността младши автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност при ОД на МВР – Бургас. На оспорващия му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че като длъжностно лице от състав в наряд – автопатрул за осъществяване на пътен контрол за времето от 19.00 часа на 01. 07. 2015г. до 07. 00 часа на 02. 07. 2015г. на територията на гр. Бургас, около 01.10 часа, както и от 05.37 часа до около 6.30 часа на 02. 07. 2015г., при осъществяване на пътен контрол, същия при контакт с гражданите (водачи на МПС) не използва безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение, която е монтирана на служебния автомобил. Според ДНО с описаното жалбоподателят виновно е нарушил т.6.9, раздел II на Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение монтирана в автомобил, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи, рег. № 8121з-197/27.03.2015г., което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ от ЗМВР, неизпълнение на служебна заповед, е предвидено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца до една година.

Нарушението е установено при извършена проверка, разпоредена с резолюция на началник сектор „ОП” – при ОД на МВР Бургас и резолюция на последния до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, както и от описанията в справка рег. № 769р-184/07.01.2015 г. по описа на ОД на МВР Бургас и справка рег. N 769р-8862/01.12.2015г. (лист 7-16 от делото). От справка рег. № 769р-8862/01. 12. 2015г. се установява, че след преглед на файловете с видеоинформация: 20150701_A7864KK_19-07 1 и 20150701_A7864KK_19-07 2, са констатирани нередности за времеви период от 30. 06. 2015г. до 05. 07. 2015г., а именно: служителите осъществяват пътен контрол, но не използват безжичните микрофони на системата. На 02. 07. 2015г., около 01.10 часа в гр. Бургас, бул. „Проф. Яким Якимов“, в близост до кръстовище с ул. „Янко Комитов“, по време на движение в условията на специален режим мл. автоконтрольор Х.Д.Х. е спрял за проверка водача на „Форд Ескорт“ с рег. № ****. Проверяващият е съставил АУАН, серия Г, бл. № 160788 за нарушение – неизправност на светлинни устройства, като през време на осъществяване на контролната дейност служителите не носят (не са закачени на униформите) безжичните микрофони. Отразено е, че началото на проверката не се маркира чрез натискане на бутона „REC“ от микрофон 2. От камерата, насочена към купето на служебния автомобил е видно, че служителят У. седи през цялото време в служебния автомобил и не спазва тактиката на действие при извършване на контрол. Установява се също, че на 02. 07. 2015г. от около 5.37 часа до 6.30 часа в гр. Бургас, на кръговото кръстовище на ул. „Д. Димов“ и ул. Транспортна“, в близост до бензиностанция „Лукойл“ наряда осъществява пътен контрол. От монтираните камери е видно, че при осъществяване на контролна дейност служителите не носят (не са закачени към униформите) безжични микрофони. Началото на проверките не се маркира чрез натискане на бутона „REC“ от микрофон 2. Около 6.20 часа е спрян водача на БМВ с рег. № ***** и е съставен фиш серия С, бл. № 989001, като мл. автоконтрольор Х. е спрял автомобила извън обхвата на камерата. В справката изрично е посочено, че по случаите са снети писмени обяснения от мл. инспектор Х.Х. който посочва, че причина за осъществяване на контролната дейност е техническа неизправност без аудиозапис, като от негова страна няма постъпил писмен доклад, че микрофоните на системата не работят. Според сведенията в справката няма установени докладни записки или друг документ, удостоверяващ, че за времевия период 30. 06. 2015г. – 02. 07. 2015г. системите за видеозаснемане в служебния автомобил, ползван от жалбоподателя са повредени, изхождайки от задължението, вменено на служителите съгласно т. 6.3 от Нарушенията са отразени и в справка рег. № 769р-9290/10. 12. 2015г. (лист 18-22 от делото).

Обстоятелствата около вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение са описани и в докладна записка рег. № 769р-7989/09. 11. 2015г. (лист 23-26 от делото), изготвена във връзка с постъпило писмо рег. № 7855л-7147/17. 09. 2015г. Не са представени посочените в справките електронни файлове: 20150701_A7864KK_19-07 1 и 20150701_A7864KK_19-07 2, а единствено Приложение № 1 към Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирани в автомобил (лист 63-68 от делото), които не установяват релевантни за спора факти.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Д. У. – колега на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушенията за което е наложено дисциплинарното наказание. От показанията на свидетеля се установява, че при започване на смяната на съответния наряд никой не проверява микрофоните и камерите за неизправност, тъй като служителите нямат възможност да установят дали същите работят, тъй като няма визуализация. Установява се също, че записите се сваляли регулярно и се изпращат в гр.София, където съответен служител може да установи има ли или няма запис. Установява се също, че при осъществяване смяната на наряда, служителите могат единствено външно да установят дали има счупване на микрофон, но не дали работи.

Съдът не намира причини да не кредитира обсъдените свидетелски показания, които не водят до противоречие с доказателствата по делото, като наред с това са дадени под страх от наказателна отговорност.

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е наложена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за извършено нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 пр. 2 от ЗМВР (“неизпълнение на заповеди”), във вр. с чл. 204, т. 4 от ЗМВР.

 

При тази фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд, от надлежна страна имаща правен интерес от оспорването й. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя Х. на 01.02.2016г., а жалбата е подадена чрез ДНО на 03.02.2016г (лист 3-4 от делото), което е в преклузивния законов срок. След извършена служебна проверка от съда, не са установени останалите предпоставки за недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159 от АПК, а именно - оспореният административен акт не е оттеглен, липсва влязло в законна сила съдебно решение по оспорването, не се констатира идентичност между страните, предмета и основанието по друго висящо дело пред същия или друг съд.

Жалбата отговаря и на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание „писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР. В конкретният случай това е началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Бургас - чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 37, ал. 4, вр. с ал. 3 от ЗМВР. С разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието „порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателя Х. с оспорената заповед. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто е ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, в чийто сектор е зачислен и изпълнява функциите си жалбоподателя. 

Оспорваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъда отменена тъй както е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение материалния закон и целта на закона.

Съдът приема, че всяко неизпълнение от страна на служителя на задължение, което му е вменено е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и подлежи на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Необходимо е извършеното деяние (действие или бездействие) от фактическа страна да не съответства на правно дължимото поведение на служителя. Последното се обуславя от обема на конкретно нарушеното задължение, предвидено в нормативен акт.

От събраните по делото и неоспорени доказателства се установи, че ДНО е приел, че като длъжностно лице от състав в наряд – автопатрул за осъществяване на пътен контрол за времето от 19.00 часа на 01. 07. 2015г. до 07. 00 часа на 02. 07. 2015г. на територията на гр. Бургас, около 01.10 часа, както и от 05.37 часа до около 6.30 часа на 02. 07. 2015г. на територията на гр. Бургас, при осъществяване на пътен контрол Х. при контакт с гражданите (водачи на МПС) не използва безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение, която е монтирана в служебния автомобил, като с това си бездействие Х. не е изпълнил заповед на министъра на вътрешните работи, а именно рег. № 8121з-197/27.03.2015г. ДНО е приел също, че жалбоподателят виновно е нарушил цитираните разпоредби, като деянието е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. второ от ЗМВР „неизпълнение на заповеди” и му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 пр. 1 от ЗМВР, като е спазена установената писмена форма по чл.210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По арг. от чл. 196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като съгласно ал.2 от същата норма дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. В случая нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е станало известно на директора на ОД на МВР - Бургас след получаване на писмо рег.№ 7855р-8451/08.10.2015 г. (отразено в резолюцията на И. И. – лист 7 от делото), съдържащо данни за установени нарушения, но към този момент самоличността на конкретните извършители не е установена, тъй като се касае за периода от 30.06.2015г. до 05.07.2015 г., множество видеофайлове и наряди за пътен контрол в различен състав от служители. Видно от поставените резолюции на 05.01.2016 г. е изготвена справка за извършена проверка, обективираща констатации за конкретните служители, осъществяващи пътен контрол на датите от видеофайловете. Справката е с рег. № 769р-184 от 07.01.2016 г., съгласувана е на 05.01.2016 г. и от същата дата е поставена резолюция за създаване на организация, преглеждане на файловете, установяване на нарушенията и изготвяне на подробна информация за имената на служителите, на които следва да се наложи дисциплинарно наказание. На 01.12.2015 г. и на 10.12.2015г. са изготвени съответно и справки за извършени проверки с рег. № 769р-8862 и № 769р-9290, съдържащи конкретните данни за нарушенията на служителите, вкл. и за тези за които е наказан Х.. Изложеното обосновава извод, че към датата на издаване на процесната заповед – 18.01.2016 г., двумесечният срок по чл. 195, ал.1 от ЗМВР, не е бил изтекъл. В случая не е изминал и срок по-дълъг от една година, считано от извършване на нарушението и датата на налагане на дисциплинарното наказание.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, ДНО следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на процедурните изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. В този смисъл са и указанията на съда, дадени с доклада по делото (лист 73 от делото), приети от страните без възражения. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби на чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, както и с процесуалния закон.

Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗМВР постановява, че при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В конкретния случай това е резолюцията на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас за извършване на проверка на 06.08.2015г. на сведените от отдел Вътрешна сигурност на МВР сведения за допуснати от служители на сектора дисциплинарни нарушения при работа с устройство за видеонаблюдение (лист 27 от делото).

Съгласно чл.215а от ЗМВР организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи. Релевантна към настоящия момент и към момента на твърдяното нарушение е Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г./. (Инструкцията, приложена по лист 40-54 от делото).

В разпоредбата на чл.4 от Инструкцията е регламентирано, че нарушение на служебната дисциплина е това противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР, Закона за държавния служител (ЗДСл) или Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 16 от същата Инструкция, ДНО назначава проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед по образец, като копие от нея се изпраща незабавно в дирекция „Човешки ресурси” - МВР, а държавният служител срещу когото се извършва проверката, се запознава със заповедта, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час. Последното е във връзка с реализирането на правото на защита на служителя. По делото не са събрани доказателства от които да се обоснове извод, че така описаната процедура е изпълнена. Следва, че е допуснато нарушение на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, т.е. жалбоподателят Х. да участва лично или чрез определен от него служител в дисциплинарното производство, което е било инициирано срещу него.

Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР – неизпълнение на заповед, като е констатирано, че като длъжностно лице от състав в наряд – автопатрул за осъществяване на пътен контрол за времето от 19.00 часа на 01. 07. 2015г. до 07. 00 часа на 02. 07. 2015г. на територията на гр. Бургас, около 01.10 часа, както и от 05.37 часа до около 6.30 часа на 02. 07. 2015г. на територията на гр. Бургас, при осъществяване на пътен контрол същият при контакт с гражданите (водачи на МПС) не използва безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение, която е монтирана в служебния автомобил, като с това си деяние (под формата на бездействие) Х. не е изпълнил заповед на министъра на вътрешните работи, а именно рег. № 8121з-197/27.03.2015г. Съдът счита, че по делото липсват доказателства, които да обосноват извод, че наказаният служител е извършил цитираните нарушения на служебната дисциплина. Разглежданите дискове с видеозаписи, без звук, които няма данни да са представени на жалбоподателя за запознаване. Т.е. съдът приема, че към 21.11.2015г. (лист 26 от делото), когато жалбоподателят е бил поканен да даде писмените си обяснения, същият не е бил запознат с основни доказателствени средства – видеофайлове. При това не е бил запознат както с тези описани в справка рег. № 769р-8862/01. 12. 2015г. и докладна записка рег. № 769р-7989/09. 11. 2015г., а именно файловете с видеоинформация: 20150701_A7864KK_19-07 1 и 20150701_A7864KK_19-07 2, така и с тези, които са описани в последващата справка с рег. № 769р-9290 от 10.12.2015г., които файловете с видеоинформация са описани като файлове: 20150630_A7864KK_19-07 1 и 20150630_A7864KK_19-07 2. От ответника по оспорването не са ангажирани доказателства по делото от които да се установи и с какви по съдържание видеофайлове са били запознати и самите дисциплинарно-разследващи органи, както и ДНО. Т.е. към момента на даване на обясненията си, жалбоподателят не е бил в състояние да възприеме годни доказателства сочещи на авторството на нарушението в негово лице, на формата на вината му и на всички съществени елементи от дисциплинарното нарушение, което му е вменено за извършено. От субективна страна в справката изобщо не присъстват данни за формата на вината на допуснатото от Х. нарушение.

След като няма доказателства жалбоподателят да е бил запознат с цитираните файлове в справка рег. № 769р-8862/01. 12. 2015г., както и въобще с всички файлове по представените справки, а от събраните гласни доказателства се установи, че Х. не е имал и техническа възможност да установи неизправност на микрофоните и камерите, тъй като служителите нямат възможност за визуализация, то следва, че е нарушено правото му на защита, което винаги се приема, като съществено нарушение на административнопроизводствени правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

По своето естество коментираната справка от 01. 12. 2015г. представлява официален писмен документ по смисъла на чл.18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. Според тази разпоредба „проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР приключва с изготвяне на писмена справка, с която държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час.“

От събраните доказателства остана неустановена причината, приключилата на 01. 12. 2015г. дисциплинарна проверка по смисъла на чл.205 от ЗМВР, да бъде възобновена, за което е съставена справка рег. № 769р-9290/10. 12. 2015г. (лист 18-22 от делото). Жалбоподателят не е бил уведомен за така възобновеното производство, нито за новия му краен акт - изготвената втора по ред справка с рег. № 769р-9290/10. 12. 2015г. Жалбоподателят Х. не е бил поканен и да даде нови обяснения след изготвянето й. В тази втора справка органът отново се позовава на файлове, но различни от цитираните в справка рег. № 769р-8862/01. 12. 2015г. такива. В справката с рег. № 769р-9290/10. 12. 2015г. се позовава на файлове: 20150630_A7864KK_19-07 1 и 20150630_A7864KK_19-07 2, за които също са изложени твърденията, че са били приложени на оптичен носител. Последното не се установи със събраните доказателства в съдебното производство, поради което и съдът приема този факт за недоказан. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., което нарушение съдът възприема за съществено, поради допуснатото чрез него ограничаване правото на защита на жалбоподателя. 

В съдържанието на втората справка по отношение на процесния случай отново липсват конкретни констатации с адресат жалбоподателя, като се описват обстоятелства касаещи патрула като цяло и по-конкретно това, че на видеозаписите липсва звук. Липсват изрични и категорични констатации, че именно жалбоподателят не натиска бутона на микрофона умишлено или поради небрежност. Липсват констатации и за техническата изправност на уредите за видеонаблюдение или др. доказателства за това обстоятелство. Посочено е, че „служителите не носят (не са били закачени към униформите) безжичните микрофони“. От правна страна констатацията е квалифицирана като допуснато от жалбоподателя нарушение на чл.6.9 от Указанията на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. (Указанията), но описанието им не съответства на съдържанието на тази разпоредба. С чл.6.9 от Указанията се вменява задължение за служителите да маркират всяко начало на проверка или контакт с граждани задължително с еднократно натискане на бутона „REC“ от микрофон 2, като по същия начин маркират и края на проверката (но не и на контакта с граждани). Описаното нарушение по-скоро съответства по описание на разпоредбата на чл.6.7, изр. 2 от същата инструкция, тъй като тази на чл.6.9 въвежда допълнителни и различни правнорелевантни обстоятелства, неизследвани и неописани от ДНО, като не обвързва поведението на служителите и с постигане на резултат, а именно наличен запис на звук от извършената проверка, а единствено с изпълнение на техническите действия по натискане на определен бутон.

В справките е посочено, че при проверката не са установени „докладни записки и друг документ удостоверяващ, че за времеви период от 30.06.2015 – до 02.07.2015г. системите за видеозаснемане във визираните по-горе служебни автомобили са повредени“. Предвид събраните свидетелски показания на служителя У. съдът приема, че автопатрулът, вкл. и жалбоподателя Х., няма задължение, нито физическа и техническа възможност да следи и контролира техническата изправност на записващия уред, както и да контролира качеството и резултата на записа. Следва, че установената от ДНО липса на докладни записки за качеството на техниката или записите, е неотносима към наложеното на Х. дисциплинарно наказание. Действително в т.6.3 от указанията е уредено формалното задължение на служителите преди започване на работната смяна да проверяват връзката на микрофоните с приемника, но по делото остава неустановено обстоятелството дали реално е възможно осъществяването на такава проверка, доколкото от показанията на свидетеля не се установи възможността за контрол на комуникацията между микрофона и приемащият уред. Липсата на възможност за контрол поставя в невъзможност съответния служител, вкл. и жалбоподателя, да изпълни задължението по чл.20 от цитираните указания, изискваща незабавно да бъде уведомен началника на структурното звено за констатираната неизправност.

Следва също да се отрази, че цитираната правна уредба не създава задължение за служителите на наряда непрекъснато да ползват микрофоните с оглед разпоредбата на т.6.7 от Указанията. Такова задължение се поражда единствено при извършване на проверка на конкретния водач на конкретния автомобил. Макар и надлежно да са индивидуализирани лицата, респ. автомобилите, които са били проверени без употребата на микрофон, то незапознаването на служителя Х. с конкретното съдържание на файловете, го възпрепятства да сочи гласни доказателства в своя защита, респ. да отстоява защитната си позиция, а съдът да проверява истинността на твърденията и констатациите на ДНО.

Този пропуск е съществен и заради факта, че от мотивите на оспорената заповед не може да се установи дали ДНО е съобразил обясненията на Х. след като му е била връчена първата по време справка. Позоваването на доказателства и на установени с тях обстоятелства, които не са станали достояние на нарушителя и са събрани след обясненията му, без да му е дадена допълнителна възможност да се запознае с тях, винаги е съществено нарушение на правото на защита на наказания. При така допуснатите и констатирани нарушения на процесуалния и материалния закон е била издадена и оспорената заповед. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на процеса, доколкото това би довело до допълване на обстоятелствената част на заповедта с нови факти срещу които жалбоподателят не се е защитавал и които наказващият орган е бил длъжен да изследва и посочи при обосноваване на крайните си правни изводи.

Съгласно нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР и представлява неизпълнение на заповед. Оспорената заповед формално отговаря на цитираните критерии.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В заповедта си ДНО е отразил, че е приел писмените обяснения на жалбоподателя с рег. № 769р-8857/2015 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас. Представени и приети като доказателство са обяснения на жалбоподателя не могат да се възприемат като такива по смисъла на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, тъй като не са дадени след окончателното приключване на проверката. От справка рег. № 769р-9290/10. 12. 2015г. се установи, че разследването е продължило и до 10. 12. 2015г. Следва, че дадените обяснения с рег. № 769р-8857/01.12.2015 г. са били дадени без наказаният да е бил запознат с всички събрани и преценени по делото доказателства, а именно твърдените като разгледани от ДНО файлове: 20150630_A7864KK_19-07 1 и 20150630_A7864KK_19-07 2. Отделно от това, съгласно чл. 27 от Инструкция № 8121з – 470/270.04.2015 г. ДНО приема с резолюция даденото от държавния служител писмено обяснение по образец като се отбелязват датата, длъжността и името на ДНО. Такова обяснение действително е представено, но то от една страна е дадено преди окончателното приключване на проверката, а и без да е съставен протокол за изслушване по смисъла на чл. 25 от Инструкцията. Писмените обяснения и изслушването на служителя, визирани в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, става непосредствено преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и след като е извършена съответната проверка на фактите и обстоятелствата по случая, като проверката завършва с обобщена справка, но дадените от Х. обяснения с рег. № 769р-8857/2015г. не са такива. В този смисъл съдът споделя доводите на представителя на жалбоподателя, че обясненията на наказания би следвало да имат характера на „последна дума“ в дисциплинарното производство и да не бъдат следвани от допълнителни процесуално-следствени действия и събиране на други доказателства. В този смисъл жалбоподателят е бил лишен от правото да бъде изслушан и да даде писмени обяснения след като се е запознал с всички събрани доказателства (напр. без да се е запознал със съдържанието на файлове: 20150701_A7864KK_19-07 1 и 20150701_A7864KK_19-07 2, както и с файлове 20150630_A7864KK_19-07 1 и 20150630_A7864KK_19-07 2), като в случая не е налице и изключението по чл. 206, ал. 1, изр. последно от ЗМВР. Следва, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е изготвена без органът да изслуша наказания. Предвид установеното съдът формира извод, че процедурата по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР е извършена само формално. Това нарушение е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Нито едно от тези обстоятелства не е обсъждано от органа в оспорената заповед в своята конкретика. Изброяването им в заповедта, без да се обсъжда всяко едно от тях конкретно и с факти, не дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху всички релевантни за спора обстоятелства.

Изхождайки от всички доказателства по делото и цялостният им анализ, не се доказва безспорно както обективния елемент на дисциплинарните нарушения „неизпълнение на заповеди”, така и субективният елемент на деянието, а именно знанието за това, че извършените действия/бездействия представляват неизпълнение на заповеди и желанието за постигане на този резултат или съгласието с него, респ. простото му и безкритично допускане.

С оглед изложените съображения съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя Х., тъй като не са налице доказателства, които безспорно и категорично да установяват извършване на твърдените нарушения на служебната дисциплина както от обективна, така и от субективна страна, тъй като са допуснати процедурни нарушения. Част от тях неотстраними в съдебната фаза на производството (поради което и съдът не допусна служебно назначаване на експертиза, която само би натоварила делото с разноски, но не би санирала процесуалното нарушение) и ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Този извод се обосновава от факта, че при всяка от проверките, които са описани в заповедта и за които се твърди, че служителят Х. е допуснал дисциплинарно нарушение, е била инициирана административнонаказателната отговорност на съответния водач на МПС (на водача на „Форд Ескорт“ с рег. № *** е съставен АУАН, серия Г, бл. № 160788, а на този на БМВ с рег. № **** е съставен фиш серия С, бл. № 989001). По делото няма каквито и да било индикации за създаване на предпоставки за корупционни действия от страна на служителите от този автопатрул. Следва, че целта на извършените проверки от автопатрула, част от който е бил и санкционираният служител Х., за установяване и предотвратяване допуснати нарушения на Закона за движението по пътищата и правилника за неговото прилагане, не е била осуетена поради неизползването на безжичния микрофон и системата за видеонаблюдение.

По изложените съображения съдът отменя заповед № 769з-11/18.01.2016 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас, като незаконосъобразна.

 

По разноските:

Жалбоподателят своевременно претендира направените по делото разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК , съдът осъжда ОД на МВР Бургас да заплати на Х.Д.Х. разноски в размер на 10 лева – държавна такса за образуване на съдебното производство и 600.00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат (съгласно разписка по лист 72 от делото).

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Х.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, заповед № 769з-11/18.01.2016 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Бургас, с която на Х.Д.Х. е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца“, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА областна дирекция на МВР – гр. Бургас, ЕИК 129009742, адрес гр. Бургас, ул. „Х. Ботев“ № 46, да заплати на Х.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 610 (шестстотин и десет) лева, представляваща разноски по административно дело № 307 по описа за 2016г. на Административен съд Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: