Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №625

 

гр. Бургас, 3 април  2015 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД 307/2015 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на Община Бургас, дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама, против Решение №74/24.01.2015 година, постановено по н.а.х.д. №5152 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е отменено наказателното постановление № 434/22.10.2014 г., издадено от Директор на дирекция МПДТР на Община Бургас, с което на МАРС ЕООД гр.Бургас за нарушение на чл. 14 от НОАМТЦТОБ на основание чл. 123, ал. 3 ЗМДТ е наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решението и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Заявява, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила така, както е приел районният съд, както и че при издаване на наказателното постановление не е била налице пречка по чл. 34 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адвокат Янев, счита, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Такова е и становището на представителя на Окръжна прокуратура гр. Бургас.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя извода, изложен в оспореното съдебно решение, но само в частта, касаеща допуснато съществено нарушение в хода на административнонаказателното производство, изразяващо се в липса на доказателства за връчване на АУАН на санкционираното лице.

Това констатирано нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като с допускането му нарушено правото на защита на наказаното лице.

Действително по делото е представено копие от АУАН №280/16.06.2014г., върху който има отбелязване получих Г. Я.  Я. подпис 09.10.2014г. Към акта са представени и 2 броя пълномощни, с които управителят на МАРС ЕООД предоставя на младши адвокат на Г. Я. Я. широк обем от представителни правомощия. Както екземплярът на АУАН, така и 2 броя пълномощни са представени и заверени от жалбоподателя. При това положение  и при липсата на отбелязване в АУАН в какво качество Я. е получил препис от същия не може да бъде направен извод, че актът е връчен на упълномощено лице. Тук следва да се отчете обстоятелството, че двете пълномощни нямат дата на издаване, което е в подкрепа на изложения вече извод.

За наказващия орган е съществувало задължение да констатира тези факти и да върне АУАН за ново връчване. Това задължение не е било изпълнено и по този начин е било накърнено правото на защита на санкционираното лице.

Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че изводът за наличието на пречка по чл. 34 от ЗАНН, направен от първоинстанционния съд, е незаконосъобразен. Затова от кой момент може да се приеме, че фактът на извършено нарушение и авторството на извършителя му са станали известни на наказващия орган, следва да се съди въз основа на установените обективни факти съотнесени към характера на конкретното нарушение. В настоящия случай дружеството е било санкционирано за това, че в края на 2013 г. е декларирало, че през следващата 2014 г. няма да използва имота си. Декларацията се подава с цел освобождаване от такси. При това положение няма как на 01.01.2014 г. наказващият орган да има знание, че лицето е декларирало неверни данни. Този факт може да бъде най-късно установен едва в края на 2014 г. В случая органът е установил деклариране на неверни данни през м. май 2014 г., като е изискал справка от съответното електроразпределително дружество. Точно в тази справка се е съдържала информация, че за имота, за който е декларирано, че няма да се използва, се потребява електрическа енергия в значителен обем. Затова съдът счита, че срокът по чл. 34 ЗАНН за наказващия орган е започнал да тече от датата, на която е установен изобщо фактът на потребяване на ел. енергия за имот, за който е декларирано, че няма да се ползва.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №74/24.01.2015 година, постановено по н.а.х.д. №5152 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: