Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 788        Година 10.05.2014      Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на десети април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина РАДИКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                         2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: М.В.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 306 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:        

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Т.Т.М. *** против решение № 168 от 27.12.2013г., постановено по н.а.х.д. № 459 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Царево. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, като конкретни касационни основания не се сочат. В съдебно заседание, поддържа жалбата, като прави искане в условията на евентуалност да се приложи чл.28 от ЗАНН и да се квалифицира установеното нарушение като „маловажен случай”.

Ответникът  – Началник на Районно управление „Полиция” гр.Царево, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за съставомерността на установените нарушения и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Царево е потвърдил наказателно постановление № 432/13 от 11.09.2013г. на Началника на РУП гр.Царево, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. При постановяване на решението си, съдът е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. По същество е намерил, че описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като безспорно се установява, че е налице административно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Прието е, че доколкото жалбоподателят след като е бил спрян от полицейските служители се опитал да осуети проверката за изпробването му за алкохол с техническо средство, като е отказал, а в последствие не се явил навреме в спешния център за да даде кръв за анализ е извършил вмененото му нарушение. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.3, ал.3, т.3 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойва що вещество от водачите на моторни превозни средства, като е преценил, че срокът за явяване от 20 минути е правилно определен, предвид факта, че  нарушението е извършено на територията на населено място, в което се намира лечебно заведение и заради явяването си със закъснение правилно е ангажирана отговорността на лицето на соченото основание.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно описана и не следва да се преповтаря. Събраните по делото доказателства са анализирани от съда в тяхната съвкупност, като не са налице неизяснени и съществени за фактическата обстановка обстоятелства. Релевантните факти по делото съдът е установил посредством депозираните свидетелски показания от актосъставителя, който е лице, очевидец на нарушението и споделя лични и непосредствени възприятия относно извършването му. Направено е пълно и точно описание на установеното нарушение и обстоятелствата касаещи съставомерността му, като същото е правилно квалифицирано, а в последствие подведено и под съответната санкционна норма.

По отношение на възраженията на касатора, касаещи срочното му явяване в лечебното заведение за даване на кръвна проба за анализ, следва да се посочи, че срокът по  чл.3, ал.3, т.3 от Наредба № 30 от 27.06.2011г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, е задължителен за водача от момента, в който му бъде връчен талон за медицинско изследване, като неспазването му касае валидността на химичното изследване. Посочената разпоредба урежда изготвянето на този документ и затова предвидените срокове се преценяват от момента на изготвяне на талона, а не зависят от друго събитие. Ето защо, причините изтъкнати от наказаното лице за неявяването му в указания час /организиране преместването на лекия автомобил/, са неотносими към съставомерността на установеното деяние. Също така, в нормата на чл.3, ал.4 от Наредбата изрично е предвидено, че крайният срок за явяване на водача за медицинско изследване се определя от длъжностното лице от службите за контрол в зависимост от отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. От касатора не се твърди и по делото не се установява, че предоставените 20 минути са недостатъчни за явяване в медицинското заведение, напротив от представената за сведение от процесуалния му представител справка, се установява, че необходимото време е „около 15 минути”.

Неоснователно е направеното от касатора възражение за маловажност на установеното нарушение. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :                                                                     

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168 от 27.12.2013г., постановено по н.а.х.д. № 459 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

                                                                                                                      2.