Р Е Ш Е Н И Е

 

    Номер 984          Година 30.04.2013          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на четвърти април две хиляди и тринадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 305 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от М.Ф. *** срещу решение № 3 от 08.01.2013г., постановено по н.а.х.д. № 849 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Не споделя доводите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като счита, че същите са направени при наличие на спорни факти и непълнота на доказателствата. С жалбата се прави искане  да се постанови съдебно решение което да отмени решението на Районен съд гр.Бургас и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по жалбата – Началник на Районно управление „Полиция” Несебър, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение като правилно и  законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е потвърдил наказателно постановление  № 3800/19.08.2011г. на Началника на РУП гр.Несебър, с което за нарушение на чл.20, ал.2, предл. първо и чл.100, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДв.П, на основание чл.179, ал.2, предл. първо и чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от с.з., на касатора са наложени две административни наказания „глоба” в размер на 200 лева и 10 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушение, обосноваващи отмяна на издаденото наказателно постановление. По същество съдът е приел, че действително на посочената в акта дата, час и място, жалбоподателят Ф. е допуснал самостоятелно ПТП като се е движел с несъобразена скорост, което е довело до загуба на управление на автомобила, удряне на движещата се на границата на пътното платно пешеходка и блъскане на автомобила в крайпътни камъни. Посочено, е че водачът сам се е поставил в положението да не може да избегне опасността по друг начин, движейки се със скорост, която не му е позволила да спре или да избегне възникналата опасност на пътя. Съдът е преценил, че е налице съставомерност и на второто установено деяние, което не се оспорва от лицето. По отношение на наложените административни наказания съдът е намерил същите за правилно определени, съответно в максималния размер от 200лв. за първото нарушение и във фиксиран размер от 10 лв. за второто установено нарушение.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

На база на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съдебен състав, поради което не следва да се преповтаря.

Изложените от Районен съд гр.Несебър мотиви за съставомерност на вмененото на касатора нарушение по чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП са правилни, с оглед събраните по делото доказателства. Посочената разпоредба вменява задължение на всеки водач на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него и след като при извършената проверка касаторът не е представил контролен талон на длъжностните лица,  правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението на Районен съд гр.Несебър е неправилно в частта, в която е потвърдено издаденото наказателното постановление относно нарушението на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДв.П, за което на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Съгласно описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, на посочените в постановлението дата, час и място, М.Ф. е управлявал товарен автомобил, като е прието, че при движение с несъобразена скорост е станал причина за допускане на ПТП с материални щети с неправилно движещата се по пътното платно /от дясно по посока на движение до дясната граница/ пешеходка. Според наказващия орган с деянието си същият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, предл.1 от ЗДвП, съгласно който текст „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”.

В случая в наказателното постановление е посочено, че „Водачът не избира скоростта на движение съобразно атм.условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и др.обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие.”, тоест административнонаказващия орган е възпроизвел законовата норма на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, без извършеното нарушение да е  конкретизирано. Нещо повече, в мотивите е посочено, че ПТП е настъпило при „суха настилка в добра видимост”, тоест не става ясно какво е следвало да бъде поведението на водача, след като атмосферните условия и видимостта са били „добри”. Същевременно неправилно е прието, че движещия се пешеходец е „предвидимо препятствие”, доколкото съгласно чл.107 пешеходците са участници в движението, които се намират на пътя извън пътно превозно средство и не извършват работа по пътя. Също така в разпоредбата на § 6, т.37 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието „Препятствие на пътя”, а именно нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението”, каквито обстоятелства не са установени от административнонаказващия орган. Ето защо, неправилно наказващия орган е приел, че с описаното деяние касатора е извършил нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП. В случая нарушена е разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, доколкото водачът се е движил с несъобразена скорост и не е  имал възможност да намали скоростта и да спре, след като е било необходимо.

При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за което точно е санкционирано, за деянието описано в мотивите на наказателното постановление или за неизпълнение на задължението посочено в нарушената правна норма. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност. Ето защо, първоинстанционното съдебно решение в тази му част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се отмени наказателното постановление относно наложеното на касатора административно наказание за нарушение на чл.20, ал.2, изр.първо от ЗДв.П.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  решение № 3 от 08.01.2013г., постановено по н.а.х.д. № 849 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Несебър, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № 3800/11 от 19.08.2011г. на Началника на Районно управление „Полиция” гр. Несебър, в частта в която за нарушение на чл.20, ал.2, изр.първо и на основание чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП на М.Ф. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 3800/11 от 19.08.2011г. на Началника на Районно управление „Полиция” гр. Несебър, в частта в която за нарушение на чл.20, ал.2, предл. първо и на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП на М.Ф. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 08.01.2013г., постановено по н.а.х.д. № 849 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Несебър в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

    2.