Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:418                                04.03.2015г.                              гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                              VІІ състав

На двадесет и седми февруари                     две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 304 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството по реда на чл.145 - чл.178 от АПК във връзка с чл.27, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано по жалба на Ф.С.Ш., ЕГН-**********,***, срещу заповед № РД-08-57/21.01.2015г., на кмета на Община Руен, за принудително отчуждаване на част от поземлен имот с № 47 по неодобрен план на с.К., общ.Руен, обл.Бургаска, който по действащия ПУП - ПР на селото са определени УПИ Vобщ. и УПИ VІ-47 в кв.12, с предназначение съотв. „за отводнително съоръжение“ и за „жилищни нужди“, с площ на отчуждаваната част от 22,74 кв.м. и определено равностойно парично обезщетение в размер на 174,00 лева.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила – обявлението за предстоящото отчуждаване не е публикувано в два централни и един местен ежедневник, на таблото на обяви в сградата на кметството и на интернет-страницата на общината. Освен това заповедта е издадена и в нарушение на материалноправните норми – чл.21, ал.3 от ЗОС, вр. чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ и остатъкът от имота не отговаря на законовите изисквания за лице и повърхност. Липсва и изискването на чл.21, ал.1 от ЗОС – наличие на общинска нужда, която да не може да бъде задоволена по друг начин. Оспорва се и приетата равностойна оценка. Претендира се от съда да се отмени оспорената заповед и да присъди разноските по делото. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят представя писмени доказателства, а по негово искане е извършена и съдебно-техническа експертиза за оценка на пазарната стойност на отчуждаваната част. Пред съда чрез пълномощника си адв.О., жалбоподателят поддържа жалбата на изложените основания, като уточнява, че обявлението за предстоящото обявление е било публикувано в два централни и един местен ежедневник, както и на таблото на обяви в сградата на кметството, но не и на интернет-страницата на общината. Освен това твърди, че с оспорения акт се разрешават междусъседски отношения и изграждането на предвиденото по плана „отводнително съоръжение“ не е част от система, която да се изгражда в обществен публичен интерес. По изложените съображения пледира за отмяна на оспорения акт.

 Ответникът – кмета на Община Руен, чрез процесуалния си представител адв.Ж. от БАК изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя цялата преписка по издаването на оспорения акт и преписката по одобрение на ПУП - ПР за терена. В хода по същество и в писмената защита пледира за изменение на оспорената заповед в частта досежно размера на определено равностойно парично обезщетение, като предвид заключението на вещото лице предлага то да бъде намалено в размер на 55,30 лева, а в останалата част пледира за отхвърляне на оспорването. Не претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Административен съд Бургас в настоящия си състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно договор № 383/12.11.2008г. за покупко-продажба на имот частна общинска собственост, вписан с Акт №51, т.ХІІ, вхр. 3274 от 07.12.2009г. на Службата по вписванията Айтос, жалбоподателят Ф.С.Ш. се легитимира като собственик на недвижими имот – Масивна сграда „Учителско общежитие“ с площ от 84 кв.м., ведно с дворно място с площ от 370 кв.м., находящо се в имот № 47, по неутвърдения кадастрален план на с.К., общ.Руен.

С оспорената в настоящото производство заповед № РД-08-57/21.01.2015г., кметът на Община Руен, на основание чл.25, ал.2 от ЗОС, вр. чл. 21, ал.1 от АПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗОС и вр. чл.205, т.2 от ЗУТ и предвид необходимостта от задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е наредил отчуждаването на 22,74 кв.м. от поземлен имот с № 47 по неодобрения план на с.К., общ.Руен, за която част по действащия ПУП на селото е определен УПИ Vобщ. в кв.12, с предназначение „за отводнително съоръжение“, съгласно ПУП - ПР, одобрен с решение №181 от Протокол №19/28.03.2013г. на Общински съвет Руен (л.40 и 223) и влязъл в сила на 23.05.2013г. (вж. публ. в ДВ, бр.38/23.04.2013г.).

Издателят на заповедта, въз основа на изготвена в административното производство оценка, възложена на 22.07.2014г. (л.164) на инж.М. Г. И. на посочената част от имота, е определил парично обезщетение  в размер на 174,00 лева. Оценителският доклад на експерта инж.И. е представен в административната преписка (л.146-158) и видно от него при оценката на стойността е приет пазарен подход – използвани са реални сделки за няколко имота в същата община и няколко метода, вкл. метода на сравнителните продажби, поради което съдът приема, че при изготвянето на тази оценка са спазени изискванията на чл.22, ал.5 от ЗОС.

По делото беше извършена и съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж.К.М. (л.212-214) за оценка на пазарната стойност на отчуждаваната част, който е използвал за база данъчната оценка на имота, извършвайки трансформации по коефициенти за наличната техническа инфраструктура. В.л.М. е изчислил стойността на процесната част на 55,30лв., но заради използваната основа за изчисления – данъчната оценка, не може да се приеме, че неговата оценка е изготвена въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот, поради което същата не отговаря на изискванията на чл.22, ал.5 от ЗОС.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в предвидения 14-дневен преклузивен срок за обжалване от съобщаването й. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.02.2015г. с писмо с обратна разписка, а жалбата е подадена направо до съда на 09.02.2015г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното производство е проведено по реда на Глава ІІІ от ЗОС. С издаването на оспорената заповед кметът на Община Руен е упражнил правомощието си по чл.25, ал.2 от ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на недвижим имот във връзка с реализацията на обект – публична общинска собственост, а именно: „отводнително съоръжение“. В постановеният административен акт – заповед № РД-08-57/21.01.2015г. е посочено основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението на имота, неговия собственик, размера на обезщетението и датата, на която започва изплащането му по сметката на правоимащото физическо лице. Преди издаването й предстоящото отчуждаване е било обявено съгласно изискванията на чл.25 от ЗОС, чрез публикации в два централни (л.143 и 144) и един местен ежедневник (л.142), на таблото на обяви в сградата на кметството (съгл. служебната бележка на кметския наместник и секретаря на общината на л.141) и на интернет-страницата на общината. Последното се оспорва от жалбоподателя, поради установената и от съда липса на запазен информационен архив на интернет-страницата на общината, но съгласно представените искане и служебна бележка за публикуване на интернет-страницата (л.136 и 137), които се подкрепят от уведомление за премахване (л.238) – всички надлежно подписани от длъжностните лица, които са извършили съответните действия, съдът приема, че предстоящото отчуждаване е било обявено на интернет-страницата на общината, като след изтичане на срока му е било премахнато. Съдът няма причина да не даде вяра на подписаните от съответните длъжности лица служебни бележки, още повече, че действията им са изцяло в съответствие с представената по делото Система за финансово управление и контрол на общината (л.234), а със същите такива служебни бележки е удостоверено и поставянето на обявлението на таблото на обяви в сградата на кметството, което не се оспорва от жалбоподателя. В тази връзка се приема, че процедурата по обявяване на отчуждаването по чл.25 от ЗОС е спазена.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗОС имоти собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост след предварително и равностойно парично обезщетение. Следващата алинея уточнява кои точно имоти могат да се отчуждават за изграждането и експлоатацията на обектите по ал.1 от чл.21 от ЗОС - тези, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или които стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност. Идеята на законодателя е, че отчуждаване за общински нужди се допуска само ако е налице влязъл в сила ПУП, който има предвиждане за изграждане на нов обект публична общинска собственост. При това положение, съдът обосновава извод, че е налице главната материално-правна предпоставка на закона, а именно: част от имота на жалбоподателя е предвидена по ПУП за изграждането и реализирането на обекта „отводнително съоръжение“.

По отношение на твърденията, че не е налице общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начини и това не предполага отчуждаването, от представените в производството доказателства (докладна записка към проекта за изменението на ПУП - л.105, съгласувателно писмо с РИОСВ - л.67) съдът установява, че са анализирани вариантите на изграждане на процесното линейно съоръжение – канализационна система с отводнителни решетки и канализационна тръба, което е наложило да се извърши отчуждението на 22,74 кв.м. както от имота на жалбоподателя с придаване на допълнителни 78,80 кв.м., така и от съседния УПИ № ІV-46 в размер на 53,30 кв.м. с придаване на 24,47 кв.м. (вж. обяснителната записка на л.106). Не може да бъде споделен изтъквания от жалбоподателя друг мотив за осъществяване на извършваното мероприятие – разрешаването на междусъседски отношения, тъй като „отводнително съоръжение“ не е част от система, която да се изгражда в обществен публичен интерес. Отводняването и отвеждането на дъждовните води всякога е в обществен интерес, без значение за кой имот то е най-належащо, тъй като е свързано с предотвратяване на ерозия и свличане на земни маси. Вярно е, че някои имоти е възможно да имат по-голяма нужда от провеждането на подобни мероприятия, а други – както се твърди за имота на жалбоподателя, по-малка, но необходимостта от провеждането на отводнителни мероприятия е в полза на всички лица, тъй като водната стихия засяга не само имуществата, но и здравето, и живота на гражданите. Още повече, че от имота на жалбоподателя с изменението на ПУП се отчуждава по-малка част от тази която му се придава, за разлика от съседния УПИ № ІV-46, при който отчуждението е по-голямо от придаването.

Не може да се сподели възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на чл.21, ал.3 от ЗОС, вр. чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ и остатъкът от имота не отговаря на законовите изисквания за лице и повърхност. Процесното дворно място след отчуждението е с приблизителна площ от 350кв.м., а с.К. е с преобладаващ стръмен терен, съгл. заключение по Протокол №07/16.12.2004г. на Общински експертен съвет по устройство на територията - Руен по чл.19, ал.2 от ЗУТ (л.227), при което размерите се определят по чл.19, ал.1, т.5 от ЗУТ – 250 кв.м. повърхност и 12 м. лице, което също е спазено съгласно геодезическата снимка на л.108.

Оспорената заповед № РД-08-57/21.01.2015г. е материалноправно законосъобразна и в частта относно размера на определеното парично обезщетение. Оценката на частта от имота, предмет на отчуждаването, е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материално-правните предпоставки за издаването на акта в частта относно размера на обезщетението. Съгласно чл.22, ал.5 ЗОС оценките на недвижимите имоти, предмет на отчуждаването се извършват по пазарни цени, като равностойното парично обезщетение се определя и зависи от тяхното предназначение преди влизане в сила на ПУП и въз основа на пазарни цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до тях. Съдът вече изложи мотиви защо приема за законосъобразна оценката на инж.М. Г. И., извършена в хода на административното производство и не приема оценката вещото лице инж.К.М. по съдебно-техническа експертиза, като само следва да се допълни, че първата от двете е в съответствие и с разпоредбата на § 1, т.2 от ДР на ЗОС, което дефинира понятието "пазарни цени на имоти с подобни характеристики", както и нормата на § 1, т.3, б."а" от ДР на ЗОС, определяща параметрите на понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания".

В този ред на правни съждения съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора и съобразно нормата на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, право на разноски има ответникът, но същият не направи искане в тази насока, поради което съдът няма основание да му присъжда разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК във връзка с чл.27 от ЗОС, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.С.Ш., ЕГН-**********,***, срещу заповед № РД-08-57/21.01.2015г., на кмета на Община Руен за принудително отчуждаване на част от поземлен имот.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.27, ал.6 от ЗОС.

 

                                                                                                 

                                      

                                                                            СЪДИЯ: