Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Бургас, № 805 / 23.04.2018г.

 

 

В      ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                         СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 3040 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл. 129, ал.7 от ДОПК.

Жалбоподателят „Бург ойл“ АД, с ЕИК 102274734, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Батак“ № 15, представлявано от изпълнителния директор Н.В.П., е оспорил акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-02000217122483-004-001/21.07.2017г., издаден от Д.С.Т. – главен инспектор по приходите и С.П.Д.– старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, мълчаливо потвърден в хипотезата на чл.156, ал.4 от ДОПК от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.Бургас при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, изразяващи се в несъобразяване с материалния и процесуалния закон и влезли в сила съдебни решения, постановени по предмета на спора, както и при неправилно приложение на института на погасителната давност. Жалбоподателят поддържа теза, че неправилно и необосновано приходният орган се е позовал на изтекла погасителна давност относно правото на възстановяване на спорната сума.

В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. С. Е. от АК – Бургас, жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея основания. По съществото на спора пледира за уважаване на жалбата и отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Прокуристът на дружеството-жалбоподател пледира за уважаване на жалбата и отмяна на оспорения АПВ. Твърди, че от страна на приходната администрация е налице неизпълнение на влезли в сила съдебни актове.

Ответната страна – директор на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител М. Й., излага становище за неоснователност на жалбата. Представя в цялост административната преписка. Иска казусът да бъде разгледан в два аспекта – на първо място посочва, че процесната сума поначало не се дължи на лицето, тъй като това е сума дължима от задълженото лице по данъчно-ревизионен акт. На второ място твърди, че е налице изтекла погасителна давност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ФАКТИТЕ:

От доказателствата по делото се установява (л.33), че по отношение на „Бург ойл“ АД е била извършена данъчна ревизия, приключила с ДРА № 1279/25.07.2003 г., с който на дружеството са определени задължения за данък общини и данък печалба за 2001 г. и 2002 г. и ДДС за внасяне, с общ размер на задълженията – 538 402,15 лева с включена лихва за забавено плащане.

ДРА е оспорен пред директора на дирекция „ОУИ“. С решение № РД-10-1035/02.10.2003г. горестоящият административен орган го потвърждава. Дружеството е оспорило акта пред Окръжен съд-Бургас, който с решение № І-369/23.12.2003г. по адм.д. № 966/2003г., го потвърждават. Решението на Окръжен съд-Бургас частично е отменено, а по същество частично е отменен и ДРА с решение № 727/25.01.2005 г. по адм. дело № 2280/2004 година на ВАС (поправено впоследствие - с решение № 7583/01.08.2005 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по същото дело). След решението на ВАС крайният размер на задълженията на „Бург ойл” АД по ДРА № 1279/25.07.2003г. е определен в размер на 135 035,70 лева.

Към края на м. август 2005г. в Агенция за държавни вземания, Регионална дирекция – Бургас е образувано изп.дело за събиране на вземанията по ДРА № 1279/25.07.2003г., останали дължими след съдебното му оспорване.  

С друго ДРА № 1718/31.10.2005 г., в потвърдената с решение № РД-10-48/31.01.2006 г. на директора на дирекция „ОУИ“ част, по отношение на „Бург ойл” АД са признати за надвнесени авансови вноски по ЗКПО от 2002 г. в размер на 51 271,00 лева.

С декларация по ЗКПО за 2006 г. дружеството декларира надвнесена от минали години сума в размер на 26 968,85 лева.

С няколко поредни АПВ № 1817/19.12.2003 г. (прихваната сума от 29 231,72 лева), № 4652/10.08.2004 г. (прихваната сума от 1 080,41 лева, и № 3775/2004 г. (прихваната сума от 1 297,39 лева) са погасени част от задълженията на дружеството по издадени предходни ДРА.

Към м. септември 2005г. дружеството има задължения в размер на 135 035,70 лева, определени с ДРА № 1279/25.07.2003г. С разпореждане на АДВ РД – Бургас № 1449-00065/30.09.2005г. е инкасирана сумата от 135 930,47 лева, с която изцяло са погасени задълженията по ДРА № 1279/25.07.2003г. С решение № ІІ-263/10.11.2006 г., постановено по адм. дело № 1262/2005 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, оставено в сила с решение № 5465/31.05.2007 г., постановено по адм. дело № 1343/2007 г. по описа на ВАС, е отменено като незаконосъобразно разпореждането на публичния изпълнител за разпределяне на сумата от 135 035,70 лева.

С АПВ № 6820/09.12.2005 г. на „Бург ойл” АД е възстановена сума в размер на 32 504,29 лева, ведно със законна лихва в размер на 760.97 лева, представляваща надвнесена сума по ДРА № 1279/25.07.2003г. Тази сума е изплатена ефективно на 19.12.2005г. След плащането е прието, че по данъчната сметка на дружеството не са останали както задължения, така и надвнесени суми.

АПВ № 6820/09.12.2005 г. е обжалван пред директора на дирекция „ОУИ“, който го потвърдил с решение № РДВ-10-71/13.06.2006г. С решение № ІV-153/13.07.2006 г. по адм. д. № 228/2006 г. Окръжен съд - Бургас е отменил АПВ. При проведеното касационно обжалване, решението на Окръжен съд - Бургас частично е обезсилено като недопустимо, а в останалата част е отменено с решение № 3507/06.04.2007г. по адм. дело № 10339/2006 г. по описа на ВАС и преписката е върната за ново произнасяне по отношение на искането на „Бург ойл“ АД за възстановяване на сумата от 118 089 лева, част от която е и сумата от 54 465,76 лева, за която АПВ е отменен. С решението е оставено в сила решението на Окръжен съд - Бургас, с което АПВ 6820/09.12.2005 г. е отменен относно сумата от 63 623,24 лева. По повод на това решение е издаден АПВ № 9301/02.11.2007г., с който е отказано възстановяване на сумата от 54 465,76 лева. Този АПВ е оспорен пред Административен съд Бургас, който с решение № 895/16.10.2008г. по адм.д.№ 334/2008г. отменил АПВ № 9301/02.11.2007г. и постановил да бъде възстановена на „Бург ойл“ АД сумата от 54 465,76 лева. Решението е оставено в сила с решение № 7571/09.06.2009г. по адм.д. №14798/2008г. описа на ВАС.

Съобразявайки така постановените съдебни решения „Бург ойл“ АД е депозирало нова молба за възстановяване на сумата от 118 089,00 лева (сумата от 54 465,76 лева – въз основа на решение № 7571/09.06.2009 г. по описа на ВАС и сумата от 63 623,24 лева – въз основа на решение № 3507/06.04.2007г. по адм. дело № 10339/2006г. по описа на ВАС). Издаден е нов АПВ № 908288/24.07.2009г., потвърден с решение на директора на дирекция „ОУИ“, с което е отказано възстановяване на тази сума. С решение № 1394/06.11.2011 г. на Административен съд Бургас този АПВ е отменен в частта относно сумата от 54 465,76 лева и преписката е върната за ново произнасяне. С решение на ВАС № 1142/24.01.2013г. решението на Административен съд Бургас е оставено в сила по отношение на отмяната на АПВ за сумата от 54 465,70 лева, и е отменено в частта относно връщането на преписката. С допълнително решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на „Бург ойл“ АД относно сумата от 63 623,24 лева, което е потвърдено от ВАС.

С нов АПВ № 1408089/18.06.2014г., издаден по повод последните съдебни решения, отново е отказано на „Бург ойл“ АД да бъде възстановена сумата от 54 465,70 лева. Този АПВ е отменен с решение № 309/11.11.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ (с бивше наименование „ОУИ“) и преписката е върната на административния орган за изпълнение.

По повод отменителното решение на директора на дирекция „ОДОП“ е изготвена резолюция за извършване на проверка № П-02000214073916-0РП-01/15.12.2014г., която приключила с издаване на АПВ № П-02000214073916-004-001/29.01.2016 г., изготвен от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас. Приходният орган е приел, че сумата от 54 465,70 лева подлежи на възстановяване като надвнесена от „Бург ойл“ АД, но на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК и чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 5 и ал. 6 от ДОПК е отказано да бъде възстановена сума в размер на 54 465,76 лева, поради изтекла абсолютна погасителна давност на вземането на жалбоподателя.

С решение №1291/05.07.2016г. по адм.д. №920/2016г. Административен съд Бургас е отменил АПВ № П-02000214073916-004-001/29.01.2016 г. и е върнал преписката на органа за произнасяне. Решението е оставено в сила с решение №12893/26.10.2017г. по адм.д.№9028/2016г. на ВАС.

С друго АПВ № 1408090/18.06.2014 г., издаден по повод последните съдебни решения, отново е било отказано на „Бург ойл“ АД да бъде възстановена сумата от 63 623,24 лв. Този АПВ е потвърден с решение № 310/11.11.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“.

С решение №316/25.02.2016 г. по адм.д. № 2372/2014 г. Административен съд – Бургас е отменил АПВ № 1408090/18.06.2014 г. и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението на първоинстанционния административен съд е оставено в сила с решение № 7871/21.06.2017 г. по описа на ВАС.

Въз основа на цитираните съдебни решения, дружеството-жалбоподател, с искане вх.№ ИТ-00-1809#2/05.07.2017г. (л.29) е сезирало директора на ТД на НАП – Бургас за възстановяване на сумата от 63 623,24 лв.

По искането за възстановяване е изготвена резолюция за извършване на проверка № П-02000217122483-0РП-001/17.07.2017 г., с която е предвидено проверката да приключи в срок до 04.08.2017 г. Проверката е приключила с издаване на оспорения в настоящото съдебно производство АПВ № П-02000217122483-004-001/21.07.2017 г., изготвен от Д.С.Т. – главен инспектор по приходите и С.П.Д.– старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас. Приходният орган е приел, че сумата от 63 623,24 лв. се явява неправомерно надвзета от „Бург ойл“ АД, но на основание чл.171, ал.2 от ДОПК и чл.129, ал.1, във вр. с ал.5 и ал.6 от ДОПК е отказано да бъде възстановена, поради изтекла абсолютна погасителна давност на вземането на жалбоподателя.

ПРАВОТО:

АПВ е връчен на „Бург ойл“ АД на 31.07.2017г. (л.35). В предоставения на дружеството срок по чл. 152 от ДОПК АПВ е оспорен пред директора на дирекция „ОДОП“ с жалба с вх. № ИТ-00-9002/14.08.2017г. по описа на ТД на НАП – Бургас (л.16). Последната е получена от директора на дирекция „ОДОП“ на 18.08.2017г. Именно от този момент (18.08.2017г.) е започнал да тече 60-дневния срок за произнасяне на решаващият орган определен в чл.155, ал.1 от ДОПК, доколкото по делото липсват данни за установени нередовности по жалбата или започната процедура за сключване на споразумение. В нормата на чл.156, ал.4 от ДОПК законодателят е приел, че непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 се смята счита за мълчаливо потвърждение на ревизионния акт (в случая АПВ) в обжалваната част. Съгласно нормата на чл.129, ал.7 от ДОПК, редът за оспорване на ревизионни актове е приложим и по отношение на актовете за прихващане и възстановяване (АПВ). Предвид изложеното и доколкото и към момента на подаване на жалбата до съда, а и до приключване на хода по същество (след изтичане на предоставения 60-дневен срок) не е налице произнасяне на директора на дирекция „ОДОП“, то съдът намира, че е налице мълчаливо потвърждаване на оспорения АПВ.

В разпоредбата на чл. 156, ал. 5 от ДОПК е предвиден специален срок за оспорване на актове, мълчаливо потвърдени по реда на ал. 4, а именно - в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му. В настоящия случай срокът за произнасяне на решаващият орган е изтекъл на 18.10.2017г., поради което жалбата до съда е подадена в законоустановения срок – 01.11.2017г. Предвид изложеното, съдът приема, че жалбата е подадена против подлежащ на оспорване административен акт, след надлежно проведено административно производство по оспорването му, приключило с мълчаливо потвърждаване, от лице имащо правен интерес от оспорването – адресат на акта, както и в предвидения за това срок. Следва, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваният акт е издаден съобразно регламентирания в ДОПК процесуален ред, в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган

С оспорения АПВ е признато по отношение на „Бург ойл“ АД, че сумата в размер от 63 623,24 лв. подлежи на възстановяване като надвнесена от дружеството, но е отказано възстановяването й поради изтекла давност.

Спорът между страните се свежда до приложението на института на погасителната давност.

Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК е регламентирано прихващането или възстановяването да може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

В случая не е спорно, че исканата сума подлежи на възстановяване като надвнесена от дружеството - жалбоподател, а по своя характер това вземане е частноправно, независимо, че за него не се прилага ЗЗД. Вземането не произтича от гражданско правоотношение. Касае се за различни сфери на правно регулиране и автоматичното пренасяне на правилата на гражданското право към тези на данъчното е изключено. Погасяването по давност в рамките на данъчни правоотношения може да се осъществи само, ако е предвидено в изрична правна норма. С още по-голяма сила това се отнася за възможността за погасяване на вече възникнали субективни материални права. След като такава правна норма не е предвидена в преходните и заключителни разпоредби на данъчния закон по отношение на възникналите права относно надвнесен данък, прилагането по аналогия на правни норми е недопустимо.

Основателно е възражението на процесуалния представител на дружеството за неприложимост на нормата на чл.171, ал. 2 ДОПК. Процесното вземане не се попада в разпоредбата на чл.162, ал.2 от ДОПК, тъй като не представлява публично задължение, а частно вземане на дружество на недължимо събрана сума.

В нормата на чл.171, ал. 2 от ДОПК (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016г.) е уредено, че с изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Цитираната разпоредба регламентира погасяването по давност на публични вземания, а в случая вземането на дружеството е частноправно, което изключва приложението на чл. 171, ал.2 ДОПК. Като е приел обратното, органът по приходите е издал един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като не е в правомощията на съда да извърши възстановяване на процесната сума, то следва отново да върне преписката на приходния орган с оглед издаване на законосъобразен акт при съблюдаване на материалния закон и дадените в настоящото решение указания по неговото тълкуване и прилагане.

В процесния случай, с оглед установените факти следва да се отбележи, че органът противоправно, незачитайки влезли в сила съдебни решение, е бавел реалното възстановяване на сумата за да приложи института на погасителната давност. Тя обаче е приложима за публичните вземания, каквото процесното вземане на „Бург ойл“ АД спрямо ТД на НАП не е. Тези действия на органа са в противоречие със закона и принципа за върховенство на правото.

Предвид изходът от спора, разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Реално направените от „Бург ойл“ АД разноски по настоящото производство са в общ размер на 2 488,70 лева, от които: 50.00 лева платена държавна такса и 2 438,70 лева платено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представените по делото доказателства и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.3 от ДОПК, Административен съд Бургас, 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ акт за прихващане или възстановяване № П-02000217122483-004-001/21.07.2017г., издаден от Д.С.Т. – главен инспектор по приходите и С.П.Д.– старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– гр.Бургас при ЦУ на НАП.

ВРЪЩА административната преписка на ТД на НАП – Бургас за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при ЦУ на НАП да заплати на „Бург ойл“ АД с ЕИК 102274734, направените по делото разноски в размер на 2 488,70 (две хиляди четиристотин осемдесет и осем и 0,70) лева. 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: