Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

278

 

гр. Бургас, 22. 02. 2017г.

 

Административен съд Бургас, ХХІ-ви състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през 2017г., в следния състав:

 

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 303 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял пети, Глава седемнадесета, Раздел шести от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от И.П.П., Я.И.П., двамата с адрес: *** и В.П.П., с адрес *** против предприетите и извършени действия по принудително премахване на незаконен строеж: „Паянтова постройка със селскостопанско предназначение“ от органите на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), извършен от Я.И.П. и П.В.П., в поземлен имот № 40, селищно образувание местността „Батака“, землището на с.Твърдица, област Бургас.

С жалбата се иска отмяна на следните изпълнителни действия:

- извършване на проверка на място на строежа, резултатите от която са обективирани в протокол - приложение №1 към чл.4, ал.1 от Наредба № 13/23.07.2001г. на МРРБ, съставен на 23.09.2013 г. от служители на РОНСК - Бургас към РДНСК - ЮИР;

- обективираните резултати в протокол - приложение № 1 към чл.4, ал.1 от Наредба № 13/23.07.2001г. на МРРБ, съставен на 23.09.2013г. от служители на РОНСК - Бургас към РДНСК - ЮИР;

- предварително проучване за принудителното изпълнение, резултатите от което са обективирани в протокол - приложение № 2 към чл.5, ал.1 от Наредба № 13/23.07.2001г. на МРРБ, от служители на РОНСК - Бургас към РДНСК - ЮИР;

- съставяне на количествоно-стойностна сметка за премахване на строежа към приложение № 2 към чл.5, ал.1 от Наредба № 13/23.07.2001г. на МРРБ, от служители на РОНСК - Бургас към РДНСК - ЮИР;

- обявяването на обществена поръчка и проведена процедура по избор на изпълнител за принудителното изпълнение, резултатите от което са обективирани в протокол на служители на РОНСК - Бургас към РДНСК – ЮИР на 03.02.2015г.;

- възложените и извършени действия, обективирани в писмо – с изх. № БС-1707-04-522 от 30.06.2015г. на Началника на ДНСК;

- обективираните резултати в протоколи - приложение № 3 към чл.10 и приложение № 4 към чл.13 от Наредба № 13/23.07.2001г. на МРРБ, съставени съответно на 08.07.2015г. и на 10.07.2015г. от служители на РОНСК - Бургас към РДНСК – ЮИР.

Жалбоподателите твърдят, че посочените изпълнителни действия са нищожни, тъй като са извършени при липса на материална компетентност във връзка с приложението на чл.2, ал.1 от Наредба № 13/23.07.2001г. /ДВ, бр.69/2001г., в сила от 07.08.2001г./. Правят анализ на съдебната практика на ВАС по различни дела, които не са постановени в производства по идентични казуси.

Ответната страна ДНСК - Регионален отдел „Национален строителен контрол” /РОНСК/ - Бургас към РДНСК Югоизточен район /ЮИР/ представя по делото писмен отговор, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата и представя административната преписка по оспорването.

Съдът, като съобрази становищата на страните и приложените писмени доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Основание за започване на принудителното изпълнение е заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011г., издадена от началника на РДНСК - Югоизточен район на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Полумасивна сграда - пилчарник”, находящ се в поземлен имот № 40, селищно образувание местността „Батака”, землище на с.Твърдица, област Бургас, извършен от Я.И.П. и П.В.П.. Със заповедта също е разпоредено, при неспазване на посочения в нея срок за доброволно изпълнение, да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на органите на ДНСК по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба № 13/23.07.2001г. на МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК за сметка на нарушителя. Адресатите на тази заповед - Я.И.П. и П.В. П., са я обжалвали по съдебен ред и жалбата им е отхвърлена като неоснователна с окончателно решение № 812/2012г., постановено по адм. д. № 1181/2011г. по описа на Административен съд Бургас.

Определеният в заповедта срок за доброволно изпълнение към датата на влизането й в сила е изтекъл, поради което изпълнителното производство срещу Я.П. и П. П. е започнало служебно, по инициатива на органа, с изпращането на покана за доброволно изпълнение по чл.277 от АПК с изх. № ТЗ-53-00-198/13.02.2013г. на началника на РДНСК-ЮИР, връчена на двамата адресати на 25. 02. 2013г., видно от приложените в административната преписка известия за доставяне.

На 23.09.2013г. работна група от длъжностни лица в РО „НСК“-Бургас, в отсъствието на адресатите на заповедта, е констатирала, че заповедта за премахване на незаконния строеж не е изпълнена доброволно – строежът не е премахнат и е в състоянието и вида, описани в заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011г. на началника на РДНСК-ЮИР. След съставяне на изискуемите по Наредба № 13/23.07.2001г. протоколи и приключване на производството по избор на изпълнител, на основание чл.225, ал.4 от ЗУТ, във вр. с чл.271, ал.3 от АПК, чл.286 от АПК и на основание сключен между ДНСК и „Хамър 86” ЕООД договор № ФО-13-394/23.06.2015г., с постановление, обективирано в писмо с изх. № БС-1707-04-522/30.06.2015г., началникът на ДНСК е възложил на определения изпълнител „Хамър 86” ЕООД принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011г. Писмото е получено от името на И.П. и е публикувано на интернет-страницата на ДНСК.

На 08.07.2015г. и 10.07.2015г. са съставени от длъжностни лица в РО „НСК“-Бургас и представител на дружеството-изпълнител съответно протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка преди започване на принудителното изпълнение (приложение № 3 към чл.10 от Наредба № 13/23.07.2001г.) и протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка след започване на принудителното изпълнение (приложение № 4 към чл.13 от Наредба № 13/23.07.2001г.), видно от които поради установено на място неизпълнено премахване на незаконния строеж в срока за доброволно изпълнение, същият е премахнат принудително.   

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежни страни по смисъла на чл.295 от АПК - съсобственици на незаконния строеж – универсални правоприемници на починалия на 06.02.2014г. П.В. П. – единият от двамата адресати, чиито права и законни интереси са засегнати от извършените действия на органа по изпълнението. Жалбата е депозирана пред надлежния административен съд по мястото на изпълнението. Оспорването не е обвързано със срока по чл.296, ал.1 от АПК предвид искането на жалбоподателите за обявяване нищожността на волеизявлението и действията по изпълнението.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Неоснователни са доводите за нищожност на оспорените действия по принудително изпълнение поради извършването им от некомпетентен орган по изпълнението, по неприложим за целта ред.

На изпълнение по реда на чл.267 от АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в кодекса или в друг закон. Разпоредбата на чл.268, т.1, предл. 1 от АПК сочи като изпълнително основание влезлите в сила индивидуални административни актове, т.е. тези които не подлежат на обжалване или подадената против тях жалба е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. В случая, заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011г. на началника на РДНСК - Югоизточен район за премахване на незаконния строеж е влязла в сила и представлява стабилен административен акт, подлежащ на принудително изпълнение – изпълнително основание по смисъла на чл.268, т.1 от АПК за започване на изпълнително производство по този кодекс.

По силата на чл.271, ал.1, т.1 от АПК, ако влязла в сила заповед за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от административния орган, който е издал заповедта, представляваща изпълнително основание, или е трябвало да я издаде, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. От разпоредителната част на заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011г. – в т.3 е разпоредено: „При неспазване на срока за доброволно изпълнение по т.2 от заповедта, да се извърши принудително премахване на незаконния строеж, по възлагане на органите на ДНСК по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба № 13/23.07.2001г. на МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК за сметка на нарушителя”. Следователно, органът по изпълнението е посочен недвусмислено в изпълнителното основание. В случая оспорваните действия са извършени от компетентните органи на ДНСК.

Заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011г., с която е разпоредено премахването на незаконния строеж шеста категория, е издадена в производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ при действието на разпоредбата преди изменението й (ДВ, бр.65/2003г.), предоставяща компетентност за премахване на незаконни строежи от шеста категория на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. Действително след изменението на чл.225, ал.1 от ЗУТ (обн. ДВ, бр.82/2012г., в сила от 26.11.2012г.), компетентността на началника на ДНСК или на упълномощени от него длъжностни лица за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи се ограничава само до строежи от първа, втора и трета категория. Съдът приема, че цитираното изменение на чл.225, ал.1 от ЗУТ (обн. ДВ, бр.82/2012г., в сила от 26.11.2012г.) не засяга компетентността на органа по принудителното изпълнение за вече издадени индивидуални административни актове. Съгласно § 126 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред. Използваният израз „производства по премахване на незаконни строежи” следва да се тълкува в смисъл, че редът преди изменението на закона е приложим за започналите, но неприключили производства по премахването на незаконни строежи, независимо от фазата, в която те се намират. Предмет на настоящото производство са предприетите и извършени действия по принудително изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж, чиято категория попада в приложимата и цитирана разпоредба, като е издадена от началник на РДНСК-ЮИР преди влизането в сила на това изменение на ЗУТ и след като производството по премахване на строежа е започнало преди изменението. Следва, че съгласно § 126 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ производството по премахването на строежа се довършва по досегашния ред от орган по изпълнението на ДНСК, както е процедирано в случая.

Неоснователни са и релевираните в жалбата възражения за неприложимост на реда, регламентиран с Наредба № 13/23.07.2001г. на МРРБ, позовавайки се на чл.2, ал.1, т.3 от същата, според който наредбата не се прилага за посочените в чл.147 от ЗУТ строежи.

Съгласно специалната разпоредба на чл.225, ал.4 от ЗУТ, ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения срок, тя се изпълнява принудително от органите на ДНСК самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от началника на дирекцията или от упълномощено от него длъжностно лице, по ред, установен с наредба на МРРБ. На основание тази законова делегация е издадена Наредба № 13/23.07.2001г. от МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях от органите на ДНСК. В този смисъл, след като нормативен акт от по-висок ранг – законовата разпоредба на чл.225, ал.4 от ЗУТ, определя компетентният орган и сочи реда за извършване на действието – установен с Наредба № 13/23.07.2001г., съдът приема, че всички изпълнителни действия по принудителното премахване на незаконния строеж са предприети и извършени от материално компетентния орган по изпълнението (съгласно чл.7-чл.13 от цитираната наредба).

По изложените съображения съдът намира оспорването за неоснователно и отхвърля жалбата.

Ответникът по оспорването не претендира разноски и съдът не дължи присъждането им.

Така мотивиран и на основание чл.298 от АПК, Административен съд Бургас, ХХІ-ви състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.П. с ЕГН **********, Я.И.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и В.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против предприетите и извършени действия по принудително премахване на незаконен строеж: „Паянтова постройка със селскостопанско предназначение“ от органите на Дирекция за национален строителен контрол, находящ се в поземлен имот № 40, селищно образувание местността „Батака”, землище на с.Твърдица, област Бургас, извършен от Я.И.П. и П.В. П., като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: