Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 28                 Година 09.01.2018                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                           2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря С. Х.

Прокурор Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 3025 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от  З.К.С. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** против решение № 1611 от 20.10.2017г., постановено по н.а.х.д. № 3114 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че неправилно е определен субекта на административното наказание, като намира установената фактическа обстановка за неправилно възприета и недоказана от административния орган. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция”, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, има ща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление НП №16-0769-004783/06.02.2017г. издадено от началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени разпоредбите на чл.40-44 и чл.57 и чл.58 от ЗАНН. По същество съдът е преценил, че жалбоподателката С. е осъществила състава на нарушението по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, поради което са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността ѝ, с оглед на което е потвърдил издаденото наказателно постановление, като законосъобразно.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на лицето и за което е санкционирано с издаденото наказателно постановление, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП.  От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като лек автомобил „Порше Макан“ с ДК № ***, е заснет при движение със скорост от 143 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр.Бургас, по ПП Е773, км.491, до бензиностанция „Ромпетрол“, в посока от кв.Ветрен към КПП-1, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3% при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 90 км/ч..

Неоснователно е възражението на касатора относно неправилно определен субект на административното наказание. Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика (законния представител на юридическото лице) или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение, са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в случая от отправеното запитване до касатора, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, от З.С. собственоръчно е попълнена и подписана декларация за предоставяне на тази информация, съгласно която на 22.09.2016г., в качеството си на управител на дружеството – лизингополучател, именно тя е управлявала установеният с превишена скорост лек автомобил, поради което и правилно е била санкциониран с издаденото наказателно постановление. Също така следва да се посочи, че АУАН е подписан без възражения от нея, като втората декларация по чл.188 от ЗДвП, в която е посочено, че друго лице е управлявало автомобила, е представена едва с жалбата сезираща районния съд, след като е приключило административнонаказателното производство, поради което правилно не е била зачетена от съда.

На следващо място, факта на издадено пълномощно за управление на процесния автомобил в полза на три лица, сред които е и касатора, също не води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Не съществува законова пречка това наказателно постановление да бъде издадено на името на едно от тези лица, доколкото, както беше посочено вече, то има възможността да посочи лицето което е управлявало автомобила и да не понесе административнонаказателната отговорност, за това нарушение.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1611 от 20.10.2017г., постановено по н.а.х.д. № 3114 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                       2.