Р Е Ш Е Н И Е

гр.Бургас, №908 / 21 май 2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:    ЛИЛИЯ А.

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия А. адм.д. № 301 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбоподателят С.Н.Д. *** е оспорил отказ на началник отдел „КСВЕ“ („Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“) при Община Бургас за издаване на удостоверение за търпимост за строеж „гараж“ с идентификатор 07079.656.68.4, находящ се в УПИ VII-1125, кв.43 по плана на зона Г на ж.к. „Меден Рудник“, обективиран в писмо изх.№ 9401-34511(15) от 07.01.2015г. (л.9).

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че в мотивите на отказа административният орган е посочил противоречащи си съображения. От една страна е приел, че строежът е търпим по отношение годината на изграждане и нормативните изисквания, а от друга страна е посочил, че поради заявено несъгласие от един от съсобствениците в имота, удостоверение за търпимост не може да бъде издадено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата, пледира за отмяна на отказа и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – началник отдел „Контрол на строителството и въвеждането в експлоатация“ (КСВЕ), чрез представител по пълномощие оспорва жалбата. Изразява становище за недопустимост на оспорването, тъй като счита, че процесното писмо съдържа задължение за жалбоподателя да се яви за съставянето на констативен акт по чл.225, ал.2 от ЗУТ и е част от процедура за премахване на незаконно строителство по смисъла на чл.225а от ЗУТ, поради което няма характер на индивидуален административен акт.

Заинтересованите страни Н.П.Н. и Н.П.Д., редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище.

Заинтересованата страна Г.Д.Д., се явява лично. Оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С акт за узаконяване № 47/21.12.2005г. (л.20) главният архитект на Община Бургас е установил, че жалбоподателят незаконно е изградил гараж с размери 10 м/3,70 м, без необходимите строителни книжа в кв.43, УПИ VII 1125, зона Г, ж.к. „Меден Рудник“, който гараж е бил допустим по действащите разпоредби и застроителни планове, съответно по разпоредбите, действащи по времето, когато е извършен незаконният строеж. Нарушителят заплатил наложените глоби и такси за узаконяване, поради което е узаконено „Заснемане за узаконяване на гараж“ на С.Н.Д..

Със заповед ДК-10-ЮИР-55/12.12.2013г. (л.21) началникът на РДНСК Югоизточен район е отменил акта за узаконяване на гаража, тъй като същият не е бил узаконен на името на всички собственици на парцела, в който е изграден гаражът. По тези съображения решаващият административен орган е приел, че актът за узаконяване е издаден в нарушение на § 184, ал. 5 и ал. 6 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

С писмо изх.№ 94-01-34511(3) от 17.06.2014г. (л.49) началникът на отдел „КСВЕ“ при Община Бургас е уведомил жалбоподателя и заинтересованите страни за това, че в дирекция „Строителство“, отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ е започнало административно производство по чл.225а от ЗУТ за премахване на сграда с идентификатор 07079.656.68.4 (гаражът).

Със заявление вх.№ 94-01-34511(5) от 01.07.2014г. (л.30) жалбоподателят е изразил становище, че производство по реда на чл.225а от ЗУТ не следва да бъде провеждано, тъй като строежът е търпим и е поискал издаване на удостоверение за търпимост.

С уведомление изх.№ 94-01-34511(6) от 14.07.2014г. (л.31) началникът на сектор „Зона Център-Юг“, Община Бургас е уведомил жалбоподателя, че във връзка с издаване на уведомление за търпимост, поради това, че постройката е на обща регулационна граница, следва да представи – нотариално заверено съгласие от всички собственици в УПИ VIII-1128, кв.43; актуална скица от СГКК-Бургас и декларация от свидетели за годината на изграждане на постройката във вида, в който е към момента.

В отговор, със вх.№ 94-01-34511(9) от 22.10.2014г. (л.36), С.Н.Д. е представил в общината исканите документи.

С процесното писмо началникът на отдел „КСВЕ“ е отказал издаването на удостоверение за търпимост на гаража с мотив, че обектът е търпим по отношение на годината на изграждане и нормативните изисквания, но един от съсобствениците на имота е изразил несъгласие, поради което удостоверение за търпимост не може да бъде издадено.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Относно характера на волеизявлението на административния орган, обективирано в писмо изх.№ 94-01-34511(15) от 07.01.2015г. (л.9):

Съгласно чл.21, ал.1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Според чл.21, ал.3 от АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ

С процесното писмо административният орган – началник на отдел „КСВЕ“ при Община Бургас изрично е отказал да издаде удостоверение за търпимост за процесния гараж, чието издаване е заявено от жалбоподателят със заявление вх.№ 94-01-34511(5) от 01.07.2014г. (л.30). Отказът е мотивиран с несъгласието на един от съсобствениците в имота. Отказът е такъв по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК – за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права относно строежът, за който няма строителни книжа, нито акт за узаконяване.

Вярно е, както твърди ответникът, че в писмото се съдържа и волеизявление на органа насочено към съставяне и връчване на констативен акт по чл.225а от ЗУТ, но то е направено наред с отказа да се издаде удостоверение за търпимост и предмет на процесния спор е само отказът да се издаде докумен, но не и уведомяването за действия по чл.225а от ЗУТ.

Относно срочността на оспорването:

Доколкото административният орган не е посочил в какъв срок и пред кого писмото може да бъде оспорен отказът му да издаде поисканото у-ние за търпимост, съдът намира, че приложима в случая е разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, съгласно която когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съ

Писмото е получено лично от упълномощения представител на жалбоподателя на 12.01.2015г. (л.45), а жалбата срещу него е депозирана в деловодството на Община Бургас с вх.№ 94-01-34511(16) от 28.01.2015г. С оглед посочената разпоредба съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването – адресат на административния акт. По тези съображения жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, изречение последно от ЗУТ, удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. Същото предвижда и §127, ал.1, изречение последно от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр.82/2012г.).

В чл.144, ал.3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл.145 от ЗУТ, съгласно който техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината (района).

Посочените императивни правни норми определят главния архитект на общината като органът компетентен да издаде или да откаже издаването на удостоверение за търпимост по §16 и §127, ал.1 от ЗУТ.

В конкретния случай със заповед № 1682 от 01.07.2014г. (л.78) главният архитект на Община Бургас, на основание §1, ал.4 от ДР на ЗУТ, е предоставил правомощието за издаване на удостоверения за търпимост за строежи, за сгради и съоръжения от III-та до VI-а категория, с изключение на тези в поземлени имоти общинска и държавна собственост, съответно отказ за издаване на началник отдел „Кадастър, регулация и архитектура“, началник сектори „Център-Юг“ и „Север“ и главен експерт АС в секторите.

В случая процесният строеж е гараж с идентификатор 07079.656.68.4, находящ се в УПИ VII-1125, кв.43 по плана на зона Г на ж.к. „Меден Рудник“. Същият на основание чл.20, ал.3 от ЗУТ е допълващо застрояване, което на основание чл.137, ал.1, т.5, б „в“ от ЗУТ е пета категория.

Органът компетентен да издаде исканото удостоверение за търпимост е някой от оправомощените със заповедта на главния архитект – началник отдел „Кадастър, регулация и архитектура“, началник сектори „Център-Юг“ и „Север“ и главен експерт АС в секторите, но не и издалият го началник отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“, който има делегирани от гл.архитект правомощия само да регистрира и издава удостоверения за въвеждане в експлоатация на строежите на територията на Община Бургас по реда на чл.177, ал.3 от ЗУТ.

В с-з. на 21.04.2015 процесуалният представител на ответника заяви, че освен заповед № 1682 от 01.07.2014г. (л.78) главният архитект на Община Бургас няма друг административен акт, с който се делегират правомощия на началникът на отдел „КСВЕ“ при Община Бургас относно издаване или отказ на у-ния.

По изложените съображения процесният отказ на началник отдел „КСВЕ“, Община Бургас за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за строеж „Гараж“ с идентификатор 07079.656.68.4, находящ се в УПИ VII-1125, кв.43 по плана на зона Г на ж.к. „Меден Рудник“, обективиран в писмо изх.№ 9401-34511(15) от 07.01.2015г. (л.9) се явява издаден от административен орган, който не разполага с необходимата материална компетентност, което прави отказът нищожен, а преписката да се върне на компетентният орган за произвнасяне.

С оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са своевременно поискани и възлизат в размер на 10лв. – държавна такса (л.85).

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2  и чл.173, ал.2 от АПК, съдът,

 

Р Е Ш И

           

ПРОГЛАСЯНА НИЩОЖНОСТТА на отказ на началник отдел „КСВЕ“ при Община Бургас да издаде удостоверение за търпимост за строеж „гараж“ с идентификатор 07079.656.68.4, находящ се в УПИ VII-1125, кв.43 по плана на зона Г на ж.к. „Меден Рудник“, обективиран в писмо изх.№ 9401-34511(15) от 07.01.2015г.

ВРЪЩА административната преписка на главния архитект на Община Бургас за произнасяне по заявление вх.№ 94-01-34511(5) от 01.07.2014г. на С.Н.Д. *** да заплати на С.Н.Д. *** направените по делото разноски в размер на 10 (десет)лв.

На основание чл.215, ал.7 от ЗУТ, решението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ: