Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер        986        05 юни 2015 година             град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ -ми административен състав, в двадесет и седми май, две хиляди и петнадесета година, в състав:                                               

                                                                        Съдия : Златина Бъчварова

                                                                       

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия  Златина Бъчварова                              

административно дело  номер  300   по описа за  2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

    Производството е по  чл. 156 и сл. ДОПК.

       Образувано е по жалба на  „Сто 2013“ЕООД, ЕИК по Булстат 202434175, със седалище и адрес на управление – с.Габър, Община Созопол, представлявано от С.Г.И. против Ревизионен акт № Р-02-1401279-091-01 от 05.11.2014 година,  издаден от  началник сектор- възложил ревизията и главен инспектор- ръководител на ревизията при ТД на НАП- Бургас, потвърден  с решение № 15/16.01.2015 година на директора на  Дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на дружеството за дължим, но невнесен ДДС  по чл.177 ЗДДС за данъчен период 01.09.2013 година до 30.09.2013 година в размер на 84 991.61 лева.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че  ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е постановен в несъответствие с материалния закон и моли за отмяната му. Излага подробни съображения. Не ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата - директорът на  Дирекция „ОДОП”- Бургас при ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, моли съда за нейното отхвърляне и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя по делото административната преписка по издаване на оспорения акт.

Административен съд- Бургас, като взе предвид доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази закона, намира следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има правен интерес, съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Видно от представената административна преписка, ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № 1401279/25.06.2014 година на началник сектор „Ревизии“ при Дирекция „Контрол”- Бургас със срок на ревизията до 2 месеца от датата на връчване на заповедта, връчена на 30.06.2014 година на упълномощено лице/л.45 от делото/ и обхващаща отговорност  за данък върху добавената стойност за период 01.09.2013 година-30.09.2013 година.

 Ревизионният доклад № 1401279 от 10.09.2014 година,  е издаден от ревизиращия екип, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК. Срещу ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 ДОПК  задълженото лице е депозирало възражение, което не е уважено от органа по приходите.

          Въз основа на ревизионния доклад е издаден процесния ревизионен акт №  Р-02-1401279-091-01 от 05.11.2014 година, от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, след извършена ревизия на жалбоподателя по общия ред, който е обжалван по административен ред и е потвърден с Решение № 15/ 16.01.2015 година на директора на дирекция „ОДОП”-Бургас, относно отговорност на дружеството за задължения по ревизионен акт №021400139 от 02.06.2014 година на „Глок 2010“ЕООД за дължим, но невнесен ДДС за данъчен период месец септември 2013 година в размер на 84 991.61 лева и лихва в размер на 9 157.04 лева, на основание чл.177 ЗДДС и съгласно който  са направени следните констатации и правни изводи:

            От събраните и приобщени в хода на ревизионното производство доказателства било установено следното:

            На „Глок 2010“ЕООД била извършена ревизия по ЗДДС за данъчен период 01.09.2013 г.-30.09.2013 г., приключила с издаване на ревизионен акт № 021400139 от 02.06.2014 година. Определено било задължение в размер на 152 288.49 лева, ведно с лихва в размер на 9 760.22 лева. Ревизионният акт бил връчен на И. Д. Д., в качеството му на упълномощено лице. В установеното с ревизионния акт задължение бил включен и начисления ДДС по фактура №201309043 от 04.09.2013 г. с получател „Сто 2013“ ЕООД. Така установеното задължение не било внесено. Било установено, че към момента на доставката по фактура № 201309043 от 04.09.2013 г. с начислен ДДС в размер на 84 991.61 лева, двете дружества купувач и продавач били свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.“б“ ДР ДОПК, а именно, към момента на извършване на доставката представляващият и собственик на капитала на получателя по доставката-„Сто 2013“ЕООД С.Г.И. е бил назначен по трудов договор в дружеството-доставчик „Глок 2010“ЕООД.

          С цел установяване на допълнителни факти и обстоятелства, във връзка с наличието на отговорност за невнесен ДДС от „Глок 2010“ЕООД по цитираната фактура, органът по приходите е изискал информация от получателя по фактурата „Сто 2013“ЕООД, в резултат на което били представени банкови извлечения, платежни документи, извлечение на сметка „Доставчици“, договор №001 от 01.09.2013 година за покупко-продажба на действително добити количества дървесина, сключен между „Глок 2010“ЕООД-продавач и „Сто 2013“ЕООД-купувач, Анекс №1 от 02.09.2013 г., Анекс №2 от 23.09.2013 г. към цитирания договор, Договор №2 от 01.09.2013 г., сключен между „Глок 2010“ЕООД-продавач и „Сто 2013“ЕООД-купувач и Анекс №1 от 23.09.2013 г. към договора. Представен е констативен протокол от 30.10.2013 г. към горните договори. Цитираните договори, анекси и протоколи били подписани от С. И.ов- управител на „Сто 2013“ЕООД и Е.К.-пълномощник на „Глок 2010“ЕООД. Констатирано било също, че на 03.10.2013 година „Сто 2013“ЕООД открива банкова сметка *** „Райфайзен банк България“ЕАД, съгласно представен спесимен  от подписи на лицата, имащи право да се разпореждат със средства по сметката и съгласно който това са лицата С.Г.И., И. Д. Д. и Е. Л. К..

          Дружеството „Глок 2010“ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 09.09.2013 г. по инициатива на органа по приходите, предвид установените публични задължения в големи размери, включително невнесени задължения по ЗДДС от 01.08.2011 г. до датата на издаване на ревизионния акт, предмет на настоящото производство. В дружеството до 11.09.2013 г. имало назначени шест лица на трудов договор, сред които и представляващия „Сто 2013“ЕООД-С.Г.И.. От 13.09.2013 г. същите лица били назначени на трудов договор в „Сто 2013“ЕООД. Дерегистрацията на дружеството по ЗДДС възпрепятствала дейността на „Глок 2010“ЕООД, организирана по това време от Е.К. и И. Д.. Това породило необходимост от извършване на  дейност с друга фирма, която няма публични задължения и има регистрация по ЗДДС и която се ръководи и управлява от същите упълномощени лица.

         Органът по приходите, като е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност е направил извод, че от страна на И. Д. Д. и Е. Л. К., като упълномощени да оперират с паричните средства на „Глок 2010“ЕООД лица са знаели за финансовото съС.ие на дружеството и възможността му да изпълнява публичноправните си задължения. Направен е извод, че тези две лица, като извършващи цялостната дейност и на доставчика, и на получателя безспорно са знаели, че дължимият ДДС по процесната доставка не е внесен и няма да бъде внесен, тъй като именно те са тези, които следва да сторят фактически това. Органът по приходите е преценил наличието на предпоставки за ангажиране на отговорност по чл.177, ал.2 ЗДДС в размер на 84 991.61 лева от жалбоподателя по отношение задължението на „Глок 2010“ЕООД.

          Пред съда жалбоподателят оспорва констатациите на органа по приходите. Твърди, че за него не са изпълнени изискванията на чл.177 ЗДДС  да носи солидарна отговорност за дължимия и невнесен от прекия му доставчик „Глок 2010“ЕООД данък в размер на 84 991.61 лева.

 С оглед установеното, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените писмени доказателства, по безспорен начин се установят фактите, така както са приети и от административния орган, относно наличието на реално осъществена сделка- продажба на дърва за огрев, съгласно Договор №001 от 01.09.2013 г., обективирана във фактура №201309043 от 04.09.2013 г. със страни: „Глок 2010“ЕООД- продавач и „Сто 2013“ЕООД- купувач.

Предмет на оспорване е вменената на дружеството-жалбоподател отговорност по реда на чл.177 ЗДДС.

С цитираната разпоредба от закона се въвежда отклонение от общия принцип, съдържащ се в нормата на чл.82, ал.1 ЗДДС, определяща кръга на задължените субекти, според която данъкът е дължим от регистрирано лице, доставчик на облагаема доставка, а по ал.4 и ал.5 – от получателя, при строго определени от ЗДДС хипотези – чл.161 и чл.163а ЗДДС.

Нормата на чл.177, ал.1 ЗДДС въвежда един друг вид отговорност на получателя по облагаема доставка, който отговаря за чужд дълг - дължимия и невнесен данък от своя доставчик, доколкото е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.

 Спорът се свежда до това, дали за жалбоподателя са изпълнени всички изисквания на чл.177 ЗДДС, за да бъде реализирана отговорносттта му за дължимия и невнесен от прекия му доставчик „Глок 2010“ЕООД данък в размер на 84 991.61 лева.

           Дружеството „Сто 2013“ЕООД е вписано в Търговски регистър на 11.02.2013 г. с представляващ и управляващ С.Г.И.. На 04.02.2013 г., преди вписване на дружеството в Търговския регистър, е подписан договор за търговски пълномощник на „Сто 2013“ЕООД с И. Д. Д. за срок от две години/л.267-268 от делото/, а от 22.10.2013 г. търговски пълномощник на жалбоподателя е Е. Л. К., съгласно договор за търговски пълномощник/л.265-266 от делото/. Предмет и на двата договора е извършване на всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца срещу уговорено възнаграждение в размер на 500.00 лева. Собственикът на капитала и управляващ „Сто 2013“ЕООД С.Г.И. е в трудови правоотношения с „Глок 2010“ЕООД до 11.09.2013 г. на длъжност „секач“.

         След извършена служебна справка в Търговския регистър за „Глок 2010“ЕООД  се установява, че И. Д. Д. и Е. Л. К. са били съдружници в „Глок 2010“ООД от 23.06.2010 г. до 27.06.2011 г., на която дата двамата прехвърлят дружествените си дялове на Д. Д. Г.. С генерално пълномощно от 01.07.2011 г. Д. Г., в качеството си на управител на „Глок 2010“ЕООД, е упълномощил Е. Л. К., който да го представлява, в качеството му на управител, пред всички лица и организации в страната/л.152 от делото/. Г. е едноличен собственик на капитала до 21.08.2014 година, на която дата дяловете са прехвърлени отново на Е. Л. К..

         На „Глок 2010“ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за данъчен период 01.09.2013 г.-30.09.2013 г., приключила с издаване на ревизионен акт №021400139 от 02.06.2014 г., с който са определени задължения в размер на 152 288.49 лева- ДДС за внасяне и лихва в размер на 9790.22 лева. Посоченият ревизионен акт е връчен на И. Д. Д., в качеството му на упълномощено лице на „Глок 2010“ЕООД. Установените с акта задължения, в които е включен и начисления ДДС по фактура № №201309043 от 04.09.2013 година, не са внесени. В хода на ревизионното производство документите и писмените обяснения от ревизираното лице, изискани от органа по приходите, са представени от Е.К., който е посочен като „надлежно упълномощен търговски пълномощник“.   

          Жалбоподателят, от своя страна, е ползвал право на данъчен кредит в размер на 84 991.61 лева по фактура № №201309043 от 04.09.2013 г. година с предмет- продажба на дърва за огрев, съгласно договор №001 от 01.09.2013 г. с издател „Глок 2010“ООД. Правото на данъчен кредит е упражнено от страна на жалбоподателя чрез включване на фактурата в дневника за покупки и справката декларация по ЗДДС за месец септември 2013 г. С включване на фактурата в отчетните регистри по ЗДДС за месец септември 2013 г. е възникнала процедура по приспадане на ДДС за възстановяване. В процеса на ревизията е извършена насрещна проверка на дружеството-издател на процесната фактура. В писмени обяснения упълномощеното лице Е.К. сочи, че офертата във връзка с доставките е получена от „Сто 2013“ЕООД с конкретно ценово предложение, претърпяло впоследствие корекция. Офертата била получена от управителя на дружеството, който познавал от много време /л.180-181 от делото/.  Лицето, което е осъществило връзка с дружеството „Сто 2013“ЕООД е И. Д. Д. – търговски пълномощник. Представени са банкови извлечения на открити сметки на „Глок 2010“ЕООД в  „ОББ“ и „Експресбанк“, както и справка за получени плащания по процесната фактура, извършени през периода 12.11.2013 г.-09.07.2014 г./л.199 от делото/. От приложените извлечения се установява, че лицата, които са се разпореждали с паричните средства по банковите сметки на „Глок 2010“ЕООД са И. Д. Д. и Е. Л. К.- търговски пълномощници на „Сто 2013“ЕООД /л.200 и сл. от делото/. Съгласно получен отговор от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, лицата имащи право да се разпореждат със сметките и на двете дружества са И. Д. Д. и Е. Л. К./л.127 и сл. от делото/, а за „Сто 2013“ЕООД такова право има и С.Г.И.. Разплащателната сметка на „Сто 2013“ЕООД в „Райфайзен банк“ е открита на 03.10.2013 г., към която дата едноличен собственик на капитала на дружеството е С.Г.И., а оторизиран да представлява дружеството с еднакви права да ползва сметката е И. Д. Д./л.134 от делото/. От приложено „искане за ползване на електронни услуги за физически и юридически лица“ се установява, че С.Г.И., в качеството си на управител на „Сто 2013“ЕООД е упълномощил Е. Л. К.- потребител, да се разпорежда със сметките на дружеството/л.135 от делото/. Разплащателната сметка на „Глок 2010“ЕООД е открита на 12.07.2012 г., към която дата едноличен собственик на капитала е Д. Д. Г.. Последният, в качеството си на управител, е упълномощил на 03.08.2012 г. И. Д. Д. и Е. Л. К. да извършват разпоредителни действия със средства по сметката на дружеството/л.142-143 от делото/.

               На 01.09.2013 г. е подписан договор №001 за покупко-продажба на действително добити количества дървесина с продавач „Глок 2010“ЕООД и купувач „Сто 2013“ЕООД. Към договора са подписани анекси №001 от 02.09.2013 г. и №002 от 23.09.2013 г. Договорът и анексите са подписани за продавача от Е.К.- упълномощено лице на „Глок 2010“ЕООД и за купувача от С.Г.И.-управител на „Сто 2013“ЕООД.

          От изложеното се установява, че документално, през процесния период-м. септември 2013 г., управител на „Глок 2010“ЕООД е Д. Д. Г., а на „Сто 2013“ЕООД управител е С.Г.И., но реално ангажирани с дружествените дела са били И. Д. Д. и Е. Л. К., които са се разпореждали и с паричните средства, налични по банковите сметки и на двете дружества. Е.К. е подписвал договорите и анексите към тях за покупко-продажба на дървесина, сключени между „Глок 2010“ЕООД и „Сто 2013“ЕООД, в качеството си на упълномощено лице на продавача- „Глок 2010“ЕООД. К. е представител на „Глок 2010“ЕООД и съгласно тристранен споразумителен протокол №001 от 30.09.2013 г., според който дружествата „Глок 2010“ЕООД, „Сто 2013“ЕООД и „Бенита 2007“ЕООД са посочили условие, при които да уредят своите взаимоотношения, свързани с количество дървесина, продадено от „Глок 2010“ЕООД/л.187 от делото/.

При положение, че две от лицата И. Д. Д. и Е. Л. К. на практика са организирали търговската дейност и на двете дружества, имали са достъп до банковите им сметки и следователно информация за финансовото им съС.ие във всеки един момент, се налага извода, че хипотезата на чл.177, ал.1 ЗДДС е изпълнена, тъй като е налице връзка между дължимия, но невнесен данък и ползваното право на данъчен кредит.

         За да се реализира обаче особената отговорност на получателя за дължимия и невнесен от доставчика данък е необходимо да са изпълнени и предпоставките на чл. 177, ал.2 ЗДДС. Този текст от закона изисква наличието на субективен елемент – знание или задължение за знание на получателя на доставката, че данъкът няма да бъде внесен, като същевременно законът изрично указва, че това обстоятелство следва да бъде доказано по несъмнен начин от  ревизиращия орган по реда на чл.117 – чл.120 ДОПК. За случаите на знание законодателят не е предвидил нито примерно, нито изчерпателно изброяване на хипотези, в които то се установява. Следователно, за всеки случай на твърдяно знание че дължимия ДДС няма да бъде внесен, в тежест на органа по приходите е да докаже по категоричен и недвусмислен начин предварителната информираност на получателя, че доставчикът му няма да внесе начисления ДДС, което в случая е сторено. По отношение задължението за знание, законодателят е създал специалната оборима презумпция в чл.177, ал.3 ЗДДС, която предвижда кумулативно наличие на следните условия, когато лицето е било длъжно да знае: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Следва да бъде посочено, че в случая презумпцията е само за едно от условията за възникване на солидарната отговорност, което е въведено като евентуално спрямо друго, за което органът по приходите заявяват, че са налице достатъчно преки доказателства, че е налице. Както беше посочено, предвид нормата на чл.177, ал.2 ЗДДС тежестта на доказване е на административния орган.  В оспорения ревизионен акт органът изрично е посочил и мотивирал, че са налице обстоятелства по чл.177, ал.1  ЗДДС. От събраните по делото доказателства се установяват достатъчно обективни факти, от които да се приеме за доказано, при условията на пряко доказване, че лицата, извършвали фактически дейността в дружеството „Сто 2013“ЕООД са знаели, към датата на осъществяване на доставката, по  която дружеството е упражнило право на приспадане, че доставчикът му няма да внесе начисления данък. 

Съдът приема доводите на органа по приходите за наличие на знание, че начисленият данък няма да бъде внесен, като в тази насока органът е представил категорични доказателства.

           С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.177 ЗДДС, за да се ангажира отговорността  на „Сто 2013“ЕООД като получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от „Глок 2010”ЕООД  в размер на 84 991.61 лева-главница и лихва в размер на 9 157.04 лева за данъчен период м. септември 2013 година, поради което ревизионният акт като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

         При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на администрацията  следва да бъде присъдено  юрисконсултско възнаграждение в размер на 3354.00/три хиляди триста петдесет и четири/ лева, съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

           Мотивиран от  изложеното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав:

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Сто 2013“ЕООД, ЕИК по Булстат 202434175, със седалище и адрес на управление – с.Габър, Община Созопол, представлявано от С.Г.И. против Ревизионен акт № Р-02-1401279-091-01 от 05.11.2014 година,  издаден от  началник сектор- възложил ревизията и главен инспектор- ръководител на ревизията при ТД на НАП- Бургас, потвърден  с решение № 15/16.01.2015 година на директора на  Дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП, с който на основание  по чл.177 ЗДДС за данъчен период 01.09.2013 година до 30.09.2013 година на дружеството са определени задължения в размер на  84 991.61 лева- главница и лихва в размер на 9 157.04 лева .

        ОСЪЖДА „Сто 2013“ЕООД, ЕИК по Булстат 202434175, със седалище и адрес на управление – с.Габър, Община Созопол, представлявано от С.Г.И. да заплати на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3354.00/три хиляди триста петдесет и четири/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                                                             СЪДИЯ :