Р Е Ш Е Н И Е  1372

 

Град Бургас, 25.07.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, четвърти състав, на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Галина Радикова

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 300 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от И.М.М. против ревизионен акт № 021100798/26.10.2011 година, издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с решение № РД-30/19.01.2012 година на началника на отдел „Обжалване”  в дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 15.04.2009-31.01.2010 година, в размер общо на 22 652,16  лв. и лихви за забава в размер на 5 235,54 лв.

Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон и поради това иска неговата отмяна.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат З., поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП,  чрез процесуалния си представител, намира оспорването за неоснователно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаряща на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК.

От приложените към административната преписка доказателства и съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, настоящата инстанция преценя, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК.

В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Видно от обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт, ревизиращият орган е извършил анализ на всички събрани доказателства, относими към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правните му изводи. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и на ревизионния акт.

С оглед изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

С ревизионния акт на И.М.М. са определени задължения по ЗДДС за периода 15.04.2009-31.01.2010 година въз основа на следните установени от ревизиращия орган факти, по които страните не спорят:

Задълженото лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 година на 22.04.2010 година. В тази декларация, в Приложение № 3 – Доходи от друга стопанска дейност, в Таблица № 7 – Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения е посочена сума на доходите – 222 096,00 лева, изплатени от „Буллгериън трейдинг груп 1” ДЗЗД, в което И.М.М. и съдружник.

Във връзка с посоченото в декларацията и в хода на извършване на ревизията, е бил предоставен граждански договор № 1/05.05.2009 година между И.М.М. – изпълнител, и „Буллгериън трейдинг груп 1” ДЗЗД – възложител. Предмет на този договор е, изпълнителят да обучи определена група от персонала на фирмата за повишаване на професионалните умения за търговия с ценни книги на Американската фондова борса. Обучението е следвало да се извърши в срок до 10.01.2009 година. Според клаузите на договора, изпълнителят предоставя собствената стратегия и тактика за търговия, като стратегия и тактика на цялата група. Помещенията, техническите средства и материалите във връзка с работата по договора са осигурени от възложителя. Договореното възнаграждение е процент от месечната нетна печалба на всеки един от трейдърите, които са включени в групата, която изпълнителят е обучил, а ако е реализирана месечна загуба от трейдърите, то тя се приспада от дължимото възнаграждение от изпълнителя в размер на 50% от тази загуба.

В хода на ревизионното производство за 2009 година и 2010 година е била представена справка за платените като възнаграждение суми, като за 2009 година същите са общо 222 096 лева, а за 2010 година – 8 302,90 лева.

Установено е, че за периода от 01.2009 година до 31.03.2009 година на жалбоподателя е било изплатено възнаграждение за извършените от него услуги по граждански договор в размер на 94 510,10 лева, като за този период не са издавани  фактури за извършените услуги.

При тези факти ревизиращият орган е приел, че полученото за периода от 01.01.2009-31.03.2009 година възнаграждение по граждански договор №1/05.01.2009 година от И.М., е такова от извършване на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. Преценено е, че се касае до извършване на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС при хипотезата „дейност на лица, предоставящи услуги”. Този извод е направен, като е отчетено, че предоставяне на професионални умения и обучения на лица по същество представлява предоставяне на услуги. Затова, според ревизиращия орган към 31.03.2009 година са били налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, според която всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 месеца, преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

След като при наличието на предпоставките за това И.М. не се е регистрирал по ЗДДС по реда на посочената разпоредба, ревизиращият орган е определил данъчните му задължения в съответствие с разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Според тази разпоредба, за определяне на данъчните задължения на лицето в случай когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

Съобразно това на ревизираното лице са определени задължения за данъчен период от 15.04.2009-31.01.2010 година когато, според ревизиращия орган, е отпаднало основанието за регистрация по ЗДДС. Данъкът е начислен върху сумите, получавани от жалбоподателя всеки месец и декларирани с ГДД, като такива получени по сключения граждански договор № 1. Определени са и задължения за лихва, съобразно чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.

Както бе посочено по-горе по фактите страните не спорят. Жалбоподателят не оспорва и определените му задължения по отношение на техния размер.

Спорът е правен и касае преценката за наличие на предпоставки, обуславящи приложение на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съотнесена към нормата на чл.3 ал. 2 и чл.8 ЗДДС.

Според жалбоподателя от факта на сключване еднократно на граждански договор, въз основа на който в продължение на определен период от време са получавани приходи, не може да се направи извод, че се касае до упражняване на независима икономическа дейност по чл. 3 от ЗДДС. В жалбата и в съдебно заседание се изтъква, че жалбоподателят не може да бъде определен нито като лице, упражняващо свободна професия, нито като лице, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС при останалите хипотези. Затова счита, че за него не е било налице задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС съобразно разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗДДС.

Според процесуалния представител на жалбоподателя неправилно данъчните органи са приели, че е налице извършване на независима дейност въз основа на отчетените за продължителен период от време приходи от жалбоподателя в подадената от него ГДД.

Съдът намира възраженията за основателни.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС дава легално определение на понятието „независима икономическа дейност”, като определя, че такава е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно и по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Очевидно е, че независимата икономическа дейност се определя въз основа на различни критерии, съотнесени към определени категории лица. Така например, независима икономическа дейност е налице тогава, когато се осъществява дейност от производители, търговци и лица, предоставящи услуги.

В настоящия случай няма спор, че по силата на гражданския договор жалбоподателят е предоставил услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС, според който услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Не е спорно, че декларираните за 2009 година и 2010 година суми, изплатени на М. от „Буллгериън трейдинг груп 1” ДЗЗД, представляват договорената между страните стойност на извършваното от М. обучение на трейдъри и предоставената от него стратегия и тактика за извършване на търговия с ценни книги на Американската фондова борса. Поради това, действително предметът на гражданския договор за целите на данъчното облагане може да бъде определен общо като предоставяне на услуга. Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 3 ал.2 пр.1 ЗДДС обаче, предпоставя извод, че лицето, което предоставя услуга, за да бъде определено като такова, извършващо независима икономическа дейност следва да върши това периодично, т.е. дейността му следва да се изразява в предоставяне на „услуги”, а не на – „услуга”.

В този смисъл основателно жалбоподателят възразява, че чл. 3, ал. 2 от ЗДДС изисква, за да бъде прието наличие на независима икономическа дейност предоставянето на услугата да бъде извършвано редовно или по занятие срещу определено възнаграждение.

В настоящият случай не са налице доказателства М. периодично да е извършвал обучение на трейдъри. Гражданският договор е със срок на действие- 5 дни, т.е. услугата е предоставена в рамките на този срок. Обстоятелството, че съобразно договореното между страните, възнаграждението за извършената работа е изплащано през продължителен период от време, не променя факта, че за проверявания период е установено еднократно предоставяне на услуга- за 5 дни, въз основа на един договор, уреждащ отношенията между страните.

При това положение, преценката за  наличие на предпоставки за определяне на задължения при хипотезата на чл. 96, ал. 1 и чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, с оглед получаваните от М. за 2009 и 2010 година доходи са в противоречие с установените факти.

Съдът, споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че ревизиращият орган, в противоречие със закона е възприел като критерий за определяне на дейността, извършена по гражданския договор като независима икономическа, продължителността / периодичността/ на получаване на възнаграждение, а не-  налице ли е периодичност на предоставяне на услугата, каквото изискване предвижда разпоредбата на чл. 3 ал.2 ЗДДС.

С оглед изложеното, съдът, намира че оспореният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменен. След като за жалбоподателя не е било налице задължение за регистрация по чл. 96 от ЗДДС, то той не дължи данък върху полученото по договора възнаграждение при хипотезата на  чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.

С оглед изхода на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на жалбоподателя, следва да се присъдят претендираните и доказани, като направени разноски в размер на 1240 лв. / 1230 лв.- възнаграждение за адвокат и 10 лв.- дължавна такса/.

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 021100798/26.10.2011 година, издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с решение № РД-30/19.01.2012 година на началника на отдел „Обжалване”  в дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при ЦУ на НАП, в който на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 15.04.2009-31.01.2010 година, в размер общо на 22 652,16 лв. и лихви за забава в размер на 5 235,54 лв.

ОСЪЖДА дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас при централно управление на Националната агенция за приходите да плати на И.М.М., направени по делото разноски в размер на 1240 ( хиляда двеста и четиридесет ) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                  

 

 

 

СЪДИЯ: