Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 20.01.2011г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на седемнадесети януари 2011 година, в публично заседание в състав :

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.Х., в присъствието на прокурора Станимир Христов, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 2 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във връзка с чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано по жалба на М.Б., гражданин на Иран, с посочен в жалбата адрес: гр.***, срещу Решение № УП-188/23.12.2010г. на интервюиращия орган на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, с което на основание чл.70, ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл.13, ал.1, т.5 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно. Твърди, че е образувал административното производство с молба за закрила на основание събитията в Иран, които счита за ноторно известен факт по смисъла на чл.155 от ГПК. Заявява, че се страхува от преследване в страната си по произход, особено в обстановка на засилени репресии срещу гражданското движение за демокрация и реформи, поради нелегалното му напускане на страната  и отсъствието му от нея в продължение на повече от пет години. По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение, и да върне преписката за ново разглеждане от административния орган с указания за разглеждане на молбата му в производство по общия ред и по същество. В съдебно заседание лично и чрез назначения му процесуален представител, и в присъствие на преводач, поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът - Интервюиращ орган при ДАБ, МС, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по подадената жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност и недоказаност на жалбата, поради което моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.159, ал.1, т.4 от АПК, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От данните по делото се установява, че жалбоподателят е гражданин на Иран, роден  на *** ***, неженен, с вероизповедание мюсюлманин шиит. Административното производство по издаване на оспореното решение е започнало по негова молба с вх. № 1989 от 21.12.2010 г. до ДАБ /л.29/, с която той е поискал предоставяне на закрила и в която е посочил, че желае да живее спокойно и да има документ в България. Производството е проведено по реда на гл. VI, Раздел II на ЗУБ в Регистрационно приемателен център за бежанци-София. Чужденецът е регистриран с рег. лист № УП2294/21.12.2010г. /л.23-24/. С него е проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. № 2294/ 22.12.2010 г. /л.17-18/, подписан от молителя и интервюиращия орган. В интервюто жалбоподателят е заявил, че не желае да се върне в Иран, тъй като ще бъде пратен в затвора и няма гаранция, че ще остане жив. Изрично е посочил, че не са налице нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, различни от вече изложените по време на предходните административни производства за предоставяне на закрила.

Молбата е последваща по смисъла на § 1, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и е седма по ред. От съдържащите се в административната преписка документи е видно, че за първи път чужденецът е поискал да му бъде предоставен статут с молба с вх. № 3090 от 22.11.2005г. до ДАБ /л.80/, в която като причини за напускането на страната му по произход е посочил престоя си в затвора в Иран. С Решение N 177/02.05.2006г. /л.75/ председателят на ДАБ, МС, е прекратил производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради неявяването на чужденеца пред съответните длъжностни лица на Агенцията. Решението не е обжалвано. С молба вх. № 1720/19.07.2006 г. /л.73/ жалбоподателят е поискал за втори път от ДАБ предоставяне на убежище, в която отново е посочил като причина за напускането на Иран престоя си в затвора, където бил мъчен и изтезаван, поради участието му в протестна стачка. Видно от протокола от 20.07.2006 г. /л.72/ от проведеното с него интервю, той обяснил, че в предходното производство вече е изложил обстоятелствата, поради които не иска да се върне в Иран. С Решение № УП-170/20.07.2006г. /л.70/ интервюиращият орган при РПЦ – София към ДАБ, е прекратил производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради наличието на влязло в сила решение на председателя на ДАБ и липса на новонастъпили обстоятелства по отношение на М.Б.. Решението не е обжалвано. С молба вх.№ 2128/18.09.2006 г. /л.69/ до ДАБ, чужденецът е поискал за трети път убежище. С него е проведено интервю, в което той не е заявил нови обстоятелства по смисъла на чл.13, ал.1, т.5 от ЗУБ. Поради това с Решение № УП-204/19.09.2006г. /л.66-67/ интервюиращият орган при РПЦ – София към ДАБ е прекратил третото производството за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, образувано по негова молба. Това прекратително решение е оспоренот по съдебен ред, но жалбата му е отхвърлена с Решение от 14.03.2007 г. на Софийски градски съд, административно отделение III „Ж” състав, постановено по адм. д. № Б4295/06 г. /л.61-65/. Жалбоподателят е подал до ДАБ четвърта молба с вх. № 3489 на 30.10.2007 г. /л.59/, с която е поискал документ, за да може да живее и работи в България. Не посочил в молбата и в проведеното на 31.10.2007 г. интервю нови обстоятелства, различни от изложените от него в предходните административни производства за предоставяне на статут. По тези съображения с Решение № УП-132/31.10.2007г. /л.54-56/ интервюиращият орган при РПЦ – София към ДАБ е отхвърлил четвъртата по ред молба на М.Б. за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Решението е оспорено от чужденеца пред Административен съд София – град, който е отхвърлил жалбата с решение № 43/31.01.2008 г., постановено по адм.д.№ 5381/2007 г., I отделение, 14 състав, по описа на съда /л.52-53/. Петата по ред молба до ДАБ, жалбоподателят е подал на 04.02.2009 г. /л.51/. С Решение № УП-20/09.02.2009 г. на интервюиращия орган на РПЦ – София производството е прекратено по писмена молба на чужденеца, подадена по време на интервюто, с която той се отказал от закрила в България. На 15.06.2010 г. е подал молба за шести път до ДАБ за предоставяне на статут /л.35/. В проведеното с него интервю, жалбоподателят отново е заявил, че не желае да се върне в Иран, тъй като се страхува, че ще бъде вкаран в затвора и защото работи и иска да остане в България. С решение № УП 82/18.06.2010г. /л.43-44/ интервюиращият орган на РПЦ – София е отхвърлил молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като чужденецът не се е позовал на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или за държавата му по произход. Решението е обжалвано. С окончателно Решение № 919/22.07.2010 г., постановено по адм.д.№ 1283/2010 г. по описа на  Административен съд – гр.Бургас , жалбата на М.Б. е отхвърлена.

При така установените факти в производство по издаване на оспореното решение, административният орган е изследвал дали по отношение на чужденеца, търсещ закрила, са налице причини за основателен страх от преследване в държавата му на произход поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както и основания да му бъде предоставен хуманитарен статут. Административният орган е достигнал до извода за липсата на  материалноправни предпоставки по чл.8, ал.1 и ал.9 от ЗУБ и по чл.9, ал.1, 6 и 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански, респективно хуманитарен статут на М.Б.. За да постанови обжалваното решение интервюиращия орган е взел предвид факта, че в последващата седма по ред молба, подадена до ДАБ, чужденецът не се е позовал на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, които да обусловят уважаване на неговото искане.

При тази установена по делото фактическа обстановка и съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. Не са налице отменителни основания по чл.146 от АПК.

Оспореното в настоящото съдебно производство решение № УП-188/23.12.2010 г. на интервюиращия орган на ДАБ при МС е валидно – издадено от компетентен орган по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗУБ в кръга на компетенциите му. Във връзка с компетентността на лицето, издало обжалваното решение е представена заповед № 56/04.03.2010 г. на председателя на ДАБ /л.11/, с която И.Б. е определена за интервюиращ орган, който да провежда ускорено производство по реда на глава шеста, раздел II от ЗУБ.

Административният акт е съставен в предвидената в закона писмена форма, същият е мотивиран - съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му, налице е разпоредителна част и подпис на издателя.

Постановен е при спазване на процесуалните правила за издаването му.

Обжалваното решение е издадено от интервюиращия орган в рамките на ускореното производство по чл.68 от ЗУБ. Спазена е процедурата, уредена в глава шеста, раздел II от ЗУБ. Производството е започнало по писмена молба на кандидата - жалбоподателя, като на същия е осигурен превод от персийски език. Не са нарушени правилата, съдържащи се в чл. 63а от ЗУБ. След регистрирането на молбата на кандидата със същия е проведено интервю, за което е съставен надлежен протокол, подписан лично от лицето, преводач от персийски /фарси/, какъвто език владее жалбоподателят, и длъжностно лице в ДАБ. Видно от писмо, рег. № Т-4100 27.12.2010г. /л.16/, изготвено от директора на специализирана дирекция „Т” на Държавна агенция "Национална сигурност", е спазено изискването по чл. 58, ал. 7 от ЗУБ за  задължително изискване на становище от ДАНС. Спазен е срокът по чл.70, ал.1 от ЗУБ за издаване на обжалваното решение.

Обжалваният административен акт е съставен и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУБ.

Правното основание за постановения акт е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗУБ, съгласно която молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9 от ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 от същия закон, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, последваща молба е молба за предоставяне на статут в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение. В случая е налице последната хипотеза на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, тъй като от доказателствата по делото се установява, че по отношение на жалбоподателя производството за предоставяне на статут в РБ е приключило с влязло в сила решение. Поради това, основателно административният орган е приел, че се касае за последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ.

Правилен е и изводът, че по отношение на чужденеца не са налице законоустановените предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. В молбата си до ДАБ и по време на проведеното интервю чужденецът не е заявил, че има основателни причини да се страхува от преследване в държавата си по произход поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Посочил е единствено, че се страхува да не бъде затворен в родината си и няма гаранции, че ще остане жив. Съдът изцяло споделя извода на интервюиращия орган, че предвид изложеното от жалбоподателя в административното производство, не е налице и реална опасност от посегателства спрямо него по смисъла на чл. 9, ал.1, т. 1-3 от Закона за убежището и бежанците в държавата му по произход, поради което липсват законоустановени основания да му бъде предоставен хуманитарен статут.

От изложеното в предходното решение на ДАБ, с което е постановен отказ да бъде предоставен статут на жалбоподателя, обжалвано и потвърдено от Административен съд – Бургас, както и от релевантните факти и обстоятелства, установени и обсъдени в административно производство по издаването му и в съдебното производство по оспорването му, съдът намира, че в седмата по ред молба за закрила чужденецът не се е позовал на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В тази връзка неоснователно е възражението му, че е инициирал производството за предоставяне на статут на основание събития в Иран, които са ноторно известен факт по смисъла на чл.155 от ГПК. Съгласно специалната разпоредбата на чл.13, ал.1, т.5 от ЗУБ, същият е следвало изрично да се позове на тях в молбата си до ДАБ. Лицето не е посочило конкретни причини, от които да се направи извод за наличието на основателен страх от преследване у кандидата. Сочените мотиви, обуславящи желанието на кандидата да получи статут, не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ.

В жалбата, с която е сезирал Административен съд – Бургас, чужденецът се позовава на събития в страната си по произход и твърди, че се страхува от преследване, поради обстановката на засилени репресии срещу гражданското движение за демокрация и реформи и поради факта, че е напуснал Иран нелегално. Твърдяните от него факти в съдебното производство не са новонастъпили обстоятелства от съществено значение за личното му положение или за страната му по произход, относими към някоя от предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец, установени в чл.8, ал.1 и 9 от ЗУБ и в чл.9, ал.1, т.1-3 от същия закон. В изпратената до съда административна преписка е налична справка вх. № 1571/ 30.04.2010 г., изготвена от директора на Дирекция „Международна дейност и европейски бежански фонд” при ДАБ, в която са описани проведените антиправителствените демонстрации, размирици и масови арести в Иран, но в периода юни 2009 г. - декември 2009 г. В нея не се съдържа информация за нови обстоятелства, от съществено значение за страната, настъпили след издаване на решението, с което е отхвърлена шестата молба на чужденеца за предоставяне на  статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърдението, че е напуснал нелегално страната и се страхува да се завърне в Иран поради отношението на иранските власти също не е новонастъпило обстоятелство относно личното му положение, тъй като е било заявено от него и взето предвид в предходните административни производства за предоставяне на статут. Независимо от това, фактът, че е напуснал нелегално страната и се числи към т.нар „невъзвращенци” не е относим към някоя от предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Отделно, видно от цитираната по-горе справка, след 2002 г. отношението на властите към лицата, незаконно напуснали страната е по-прагматично – кандидатстването за убежище не се счита за престъпление срещу Ислямската република и ако лицето заяви, че е търсило работа в чужбина, при пристигане в страната то няма да има особени проблеми с иранските власти.

Предвид изложеното съдът намира, че административният орган правилно е подвел фактическата обстановка в хипотезата на правната норма и законосъобразно е приложил чл.13, ал.1, т.5 от ЗУБ, отхвърляйки като явно неоснователна по смисъла на чл.70, ал.1, т.1 от ЗУБ, вр. чл.13, ал.1, т.5 от ЗУБ, последващата молба на жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По тези съображения, съдът приема обжалваното Решение № УП-188/23.12.2010 г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС за законосъобразно. Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.85, ал.4 от ЗУБ и чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд  - гр.Бургас, V състав,

 

РЕШИ:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б., гражданин на Иран, с посочен в жалбата адрес: гр.***, срещу Решение № УП-188/23.12.2010г. на интервюиращия орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл.70, ал.1, т.1 от ЗУБ, във връзка с чл.13, ал.1, т.5 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: