Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 798 / 20.04.2018г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети март, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                              СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар Маринела Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. №29 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.9б от ЗМДТ и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.

Жалбоподателят В.И.Д. с ЕГН ********** *** е оспорил против акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № СВ 60082-1/15.11.2017г. на гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при община Бургас, потвърден с решение № 94-01-42574/1/08.12.2017г. на директора на същата дирекция.

Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, несъобразен с реалната фактическа обстановка. Поддържа, че по отношение на имота „магазин и кафе“ е водил съдебен спор с общината, тъй като при промяна на ПУП – ПРЗ за територията на ж.к. Славейков, гр.Бургас имотът не е отразен и същият няма траен градоустройствен статут, поради което не ползва имота и на това основание смята, че не дължи данъци и такси за него. Твърди, че се е опитвал да подаде декларация, с която да декларира, че имотът не се ползва, но същата не е била приета от общинските служители. Иска отмяната на АУЗД и претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат С.. Поддържа жалбата. Ангажира доказателства и пледира за отмяна на административния акт.

Ответникът – директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, редовно призован, не изпраща представител.

ФАКТИТЕ:

С нот.акт вх.рег.№ 161/13.01.2006г., акт №32, том I, дело 59/06г. на Служба по вписванията – Бургас (л.26), жалбоподателят Д. и съпругата му З.Д.(л.27) са били признати за собственици по давностно владение на недвижим имот, находящ се гр.Бургас, ж.к. Славейков, до блок 68, а именно дворно място, образуващо имот пл.№ 53, в кв.44 с площ от 400 кв.м заедно с построените в имота масивен магазин и кафе със застроена площ от 60 кв.м.

На 31.07.2009г. съсобствениците са подали декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 7328 (л.19), с която са декларирали придобиването на собствеността.

Според удостоверение за наследници изх.№ 94-01-27279/09.08.2017г. (л.36) З.Д.е починала на 08.06.2010г. като е оставила наследници: В.Д. – съпруг, С.Д.– дъщеря и Д.К.– дъщеря.

Съгласно удостоверение за декларирани данни изх.№ 020191800349962/19.02.2018г. на ТД на НАП – Бургас (л.65), В.Д. е прекъснал дейност като едноличен търговец на 10.12.2008г.

С решение № 1591/2011г. по адм.д. № 474/2011г. (л.43) по описа на Административен съд – Бургас е отменено решение № 40-17/21.10.2010г. на Общински съвет – Бургас,  с което е одобрен проект Актуализация – изменение на ПУП-ПРЗ на ж.к. „Славейков”, гр.Бургас – окончателен проект при условията на чл.16 от ЗУТ, в частта относно имот с идентификатор 07079.602.327 по КК на гр.Бургас, както и в частта относно въведената забрана в срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на плана да не се допуска и одобрява изменение на ПУП-ПРЗ, касаещи промяна в отреждане, характер, начин и показатели на застрояване, а за имоти – общинска собственост, за които община Бургас има инвестиционни намерения в посочения срок, изменение на ПУП може да бъде допуснато след решение на Общински съвет – Бургас, по отношение на имот с идентификатор 07079.602.327 по КК на гр.Бургас. Административната преписка е върната за ново произнасяне в частта относно имот с идентификатор 07079.602.327 по КК на гр.Бургас за отразяването му като самостоятелен имот на името на В.И.Д., Д.В.К.и С.В.К..

В мотивите на решението, съдът е посочил, че обектът, собственост на жалбоподателя, няма траен градоустройствен статут и няма характер на строеж по смисъла на чл.125, ал.4 от ЗУТ. Решението е влязло в законна сила.

На 15.02.2017г. (л.49) ЕСУТ при община Бургас е разгледал заявление от В.И.Д., Д.В.К.и С.В.К. с искане за изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 07079.602.327 по КК на гр.Бургас в кв.44 по плана на ж.к. Славейков, гр.Бургас. Експертният съвет е изразил положително становище по представения служебен проект за ПУП-ПРЗ за поземления имот.

Срещу служебния проект за ПУП-ПРЗ за процесния поземлени имот е било подадено възражение от В.Д., което е обсъдено на заседание на ЕСУТ при община Бургас на 28.06.2017г. (л.52). С оглед възражението е бил изготвен нов вариант на служебен проект за изменение, който включва само изменение на план за регулация, с предложение за обособяване на нов УПИ V, отреден за ПИ с идентификатор 07079.602.327 по КК, с функционално отреждане „за смесено строителство“, с приложен коефициент на редукция, единен за одобрения ПУП на ж.к. Славейков – 12%.

На 08.11.2017г. В.Д. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 5202035278 (л.10), в която е посочил, че заедно с дъщерите си С.Д.и Д.К.е съсобственик на процесния търговски обект (магазин и кафе).

С процесния АУЗД СВ 60082-1/15.11.2017г. (л.5), орган по приходите – гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при община Бургас е установил задължения на жалбоподателя Д., както следва:

- за 2012г. за такса битови отпадъци в общ размер на 413,74 лв., от които главница 270,60 лв. и лихва 143,14 лв. и за данък върху недвижими имоти в общ размер на 38,38 лв., от които главница 25,10 лв. и лихва 13,28 лв.;

- за 2013г. за такса битови отпадъци в общ размер на 370,31 лв., от които главница 259,42 лв. и лихва 110,89 лв. и за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 33,62 лв., от които главница 23,55 лв. и лихва 10,07 лв.;

- за 2014г. за такса битови отпадъци в общ размер на 254,99 лв., от които главница 192,30 лв. и лихва 62,69 лв. и за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 31,09 лв., от които главница 23,45 лв. и лихва 7,64 лв.;

- за 2015г. за такса битови отпадъци в общ размер на 234,71 лв., от които главница 191,74 лв. и лихва 42,97 лв. и за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 28,58 лв., от които главница 23,35 лв. и лихва 5,23 лв.;

- за 2016г. за такса битови отпадъци в общ размер на 124,13 лв., от които главница 110,57 лв. и лихва 13,56 лв. и за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 31,48 лв., от които главница 28,04 лв. и лихва 3,44 лв.;

- за 2017г. за такса битови отпадъци в общ размер на 449,66 лв., от които главница 440,29 лв. и лихва 9,37 лв. и за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 114,05 лв., от които главница 111,67 лв. и лихва 2,38 лв.

Актът е обжалван по административен ред (л.41) и с решение № 94-01-42574/1/08.12.2017г. (л.8) на директора на Дирекция „МПДТР” към Община Бургас е потвърден.

АУЗД е обжалван по съдебен ред, с жалба, подадена в съда на 04.01.2018 г.

По делото, в качеството на свидетели са разпитани Д.М.С. и Н.Ш.

Свидетелят С. посочва, че обектът магазин-кафе, собственост на жалбоподателя, не функционира от 2010г. Според свидетеля, причината да не функционира обектът е, че от общината не дават съответните разрешителни. Описва сградата като едноетажна, която все още съществува, но нищо в нея не работи.

Свидетелката Ш. живее със жалбоподателя на семейни начала от 2014г. Посочва, че откакто познава Д. магазинът-кафе е затворен и не функционира. Свидетелката е придружавала Д. в общината, когато е искал да подаде декларация, че не ползва обекта. Това се случило няколко пъти през 2016г. и 2017г. Посочва, че общинските служители не са приели декларацията, тъй като жалбоподателят има стари задължения, които следва да погаси. Едва, когато са потърсили адвокатски услуги са успели да депозират декларацията.

ПРАВОТО:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Оспореният акт е издаден от главен експерт в на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, съобразно правомощията предоставени със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на Община Бургас (л.29).

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. Актът е мотивиран, като в мотивите са посочени както фактическите, така и правните основания.

В хода на производството по издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Според чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, в приложимата редакция, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Размерът на таксите се определя по реда на чл. 66 от същия закон за всяка услуга поотделно, като таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за съответните дейности. Хипотезите, при които таксите не се дължат, изрично и изчерпателно са регламентирани в чл. 71 от ЗМДТ.

В конкретния случай не е налице никоя от тези хипотези.

По делото страните не спорят за това, дали е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване, дали битовите отпадъци се обезвреждат в депо, както и дали се поддържат териториите за обществено ползване чисти. Спорът по делото се свежда до това, че според жалбоподателя исканите от него данъци и такси са недължими, тъй като търговският обект, намиращ се в имота, собственост на жалбоподателя и неговите дъщери, е изграден при условията на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, не е проведена процедура по реда на §17, ал.2 от ПР на ЗУТ и за това този търговски обект не притежава траен градоустройствен статут. По тази причина жалбоподателят не може да се снабди с всички изискуеми документи, позволяващи му да използва сградата, предназначена за магазин и кафе. Според жалбоподателя, след като той не може да ползва сградата, и тя действително не се използва от повече от 7-8 години, от него не следва да се претендират дължими за сградата данъци и такса битови отпадъци. Спорът по делото касае и твърдението на жалбоподателя, че той многократно се опитвал да даде декларация, че не ползва имота, но това му начинание останало без успех поради устен отказ на общински служители да приемат такава декларация, с аргумента, че жалбоподателя има задължения, без да е уточнено какви по размер и на какво основание.

С обжалвания акт за установяване на задължения по декларация са определени задължения за данък върху недвижими имоти за периода 2012 – 2017г. включително, за имот партиден номер 46072507570, представляващ земя и сграда.

Със същия акт са установени задължения и за такса битови отпадъци за същия период, по отношение на същия имот.

На първо място следва да се посочи, че определените данък и такса не касая само сградата, описан в нотариален акт като масивен магазин и кафе, но се отнасят и за недвижимия имот, описан като дворно място, образуващо пл.№53 в кв. 44, с площ 400 кв.м., в к-с Славейков, гр. Бургас.

На следващо място следва да се посочи, че данъкът, за разлика от таксата е задължение, което в случая произтича само от факта на собствеността, т.е. за неговата дължимост не се изисква общината да е предоставила някаква услуга на лицето-собственик. Освобождаването от ДНИ може да се осъществи само, ако е налице някоя от предпоставките визирани в чл.24, ал.1 от ЗМДТ. Процесните земя и сграда не отговарят на никое от условията регламентирани там.

По делото не е спорно, че жалбоподателя притежава 4/6 ид.ч. от имота, включващ земя и сграда и дължи сумите определени за данък върху недвижими имоти за периода 2012 – 2017г., както за земята, така и за сградата. Обстоятелството, че те не се ползват няма никакво значение спрямо задължението за плащане на данък върху недвижими имоти.

Не така стои въпросът със задълженията за такса битови отпадъци.

Съгласно чл.8, ал.5 от ЗМДТ Общинският съвет определя с наредбата по чл.9 реда, по който лицата неползващи услугата за съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

Според Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (Наредбата), лицата неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от задължението да заплащат съответната такса за този период. Освобождаването става въз основа на мотивирано писмено заявление на лицето до службата, компетентна да издаде съответното разрешение за извършване на дейност или ползване на услугата – чл. 13, ал.1 и ал.2.

Съгласно чл.18, ал.3 от същата наредба, не се събира такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за имотите, които няма да се ползват през цялата година и лицето е подало декларация за това в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас до 31 декември на предходната година.

В процесния случай съдът счита, че жалбата е основателна само в частта, в която за 2017г. са определени дължими такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа, доколкото по делото е установено чрез гласни доказателства, че жалбоподателя през 2016г. е искал да подаде декларация да бъде освободен от заплащането на тези такси поради обстоятелството, че не ползва имота, но декларацията не е била приета от съответния служител с устния отказ, че лицето има други задължения. Както Законът за местните данъци и такси, така и Наредбата, издадена въз основа на законовата делегация на чл.9 от ЗМДТ, не предвиждат условие само при изпълнението на което, гражданите да имат право да подават декларация за освобождаване от такса битови отпадъци. Неправомерното поведение на служителите на община Бургас, не може да се тълкува в тежест на лицето, като му се определя съответно дължима такава такса, въпреки че не по негова вина и независимо от усилията, които това лице е положило, съответните общински служители не са приели подадената декларация. Съдът счита, че тези изводи касаят само определения размер на такса битови отпадъци за 2017г., тъй като от свидетелските показания се установи, че интензивните посещения на жалбоподателя и свидетелката в общината с цел подаване на декларация за освобождаване от ТБО, са се осъществили през 2016 и 2017г., а съобразно разпоредбата на чл. 18, ал.3 от Наредбата, лицата следва да подадат декларация до 31 декември на предходната година.

По изложените съображения обжалвания акт за установяване на задължения следва да бъде частично отменен по отношение определената с него дължима такса за битови отпадъци за 2017г. в размер общо на 449,66лв. от които 9,37лв. лихва и 440,29лв. главница. Тази сума е за трите компонента на такса битови отпадъци, а както беше посочено, в разпоредбата на чл. 18, ал.3 от Наредбата се предвижда възможност да не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа, т.е. няма предвидена възможност лицата да бъдат освободени от заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно приложение №1 на Наредбата, т.7.2.2 за нежилищни имоти, намиращи се в строителните граници и застроени територии на гр.Бургас и кварталите, както и за нежилищни имоти, намиращи се в строителните граници и застроени територии на гр.Българово, с.Изворище, с.Драганово, с.Брястовец, с.Миролюбово, с.Маринка, с.Твърдица, с .Димчево, с.Равнец, с.Братово, с.Извор, когато таксата се определя пропорционално, в промил върху данъчната оценка на имота/отчетната стойност на активите (земя и сгради), тя е в размер на 6.9 ‰, от които 2.9 ‰ за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, 0,5 ‰ за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и 3.5 ‰ за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

При данъчна оценка в размер общо на 63 810 (12 480 + 51 330,73)лв. за частта на жалбоподателя, дължимата такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци е в размер на 185,05 лв., а тази за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения е 31,91 лева или обща 216,96 лв., които жалбоподателят не дължи за 2017г.

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ИЗМЕНЯ акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № СВ 60082-1/15.11.2017г. на гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при община Бургас, потвърден с решение № 94-01-42574/1/08.12.2017г. на директора на същата дирекция, В ЧАСТТА, относно определените задължения за ТБО за 2017г., като вместо 440,29 лв. главница определя 223,33 лева главница и ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Д. в останалата й част.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд с касационна жалба 14- дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: