О  П  Р Е Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 203                 от 05.02.2014г.,         град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов  административно дело номер 299 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 60, ал. 5 от АПК.

            Образувано е по жалба на „ВИП БГ 101” ООД, ЕИК 201130529, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от П.С.Ш. - управител против Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложена ПАМ, към Заповед № 1016/04.12.2013 год. за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл.186-188 от ЗДДС, издадена от Директора на ТД на НАП гр. Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект” – магазин за пакетирани стоки, находящ се в гр. *** за срок от един месец, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срока на действие на  ПАМ. Иска се от съда да отмени разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ като неправилно и незаконосъобразно. Ангажират се допълнителни писмени доказателства, различни от административната преписка.

При разглеждане на искането за спиране на предварителното изпълнение и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира същото за неоснователно, по следните съображения:

Предмет на оспорването е разпореждане с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № 1016/04.12.2013г., издадена от Директора на ТД на НАП гр. Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка: 1. запечатване на обект – магазин за пакетирани стоки, находящ се в гр. *** за срок от един месец, стопанисван от дружеството – жалбоподател; 2. забрана за достъп до обекта - магазин за пакетирани стоки, находящ се в гр. *** за срока на действие на ПАМ; 3. отстраняване на наличните стоки от търговския обект  в срок до 7 дни от връчването на заповедта. В мотивната част на оспорената заповед издателят й посочва конкретни фактически основания и се позовава на Наказателно постановление № 1016/04.12.2013г., с което на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 1 и чл. 186, ал. 1, т.1, буква „А” от ЗДДС за установено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 и ал. 4 от ЗДДС. При извършена на 18.11.2013 год. проверка на търговеца в обект - магазин за пакетирани стоки, находящ се в гр. *** е направена контролна покупка на стойност 1,20 лева и заплатена в брой, при което не е била издадена фискална касова бележка от касовия апарат. Констатирано е, че в обекта има монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП, свързан дистанционно с НАП, модел „Датекс” с ФУ ДТ 413557 и ФУ 02413557.

Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,  буква „а” от ЗДДС – ПАМ се налага на лице, което не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В този смисъл, оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК

Съгласно чл. 188 от ЗДДС  принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от същия закон подлежи на предварително изпълнение при условията на Административнопроцесуалния кодекс. Предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона с издаването на самия акт и не е нужно нарочно разпореждане на органа в този смисъл. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

В случаите, когато законът е допуснал предварително изпълнение на административни актове от определен вид, съществува презумпция за наличието на една или повече от предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК: необходимост от осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Следователно условие за спиране на предварителното изпълнение на заповед издадена по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е наличието на такова засягане на интереса на жалбоподателя, което да е равно на посочените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на предпоставки за спиране на изпълнението.

В конкретния случай, жалбоподателя е заявил твърдения, че допуснатото с оспореното разпореждане предварително изпълнение на заповедта ще доведе до значителна и трудно поправима вреда. По същество, в жалбата са наведени доводи за това, че в следствие на запечатването на търговския обект и забраната на достъпа до него, съществува опасност, част от стоката, която подлежи на бързо разваляне, ако не бъде реализирана да се бракува. Така заявеното твърдение е неоснователно предвид дадените в самата заповед указания във връзка с правилното изпълнение на ПАМ и съобразно разпоредбите на ЗДДС. В същите, административния орган е указал, наличните стоки в обекта да се отстранят от лицето или от упълномощено от него лице в срок от седем дни от връчване на заповедта. В съответствие с нормата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС е указано също, че ако отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето.

Неоснователни са и възраженията, съгласно които в резултат на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, дружеството жалбоподател ще загуби контактите си с доставчици и клиенти, а също ще пропусне оборота си за един месец, през който, дори и да не работи обекта, следва да се плаща дължимия наем на наемодателя на обекта – Община Бургас. Така заявените твърдения и възражения, съдът намира за неоснователни и недоказани. На първо място, жалбоподателя не ангажира доказателства в подкрепа на заявените от него факти и обстоятелства. По същество, в жалбата са наведени доводи за това, че в следствие на запечатването на търговския обект и забраната на достъпа до него ще възникнат значителни и трудно поправими вреди имащи финансово изражение. За да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение, следва да бъдат заявени твърдения и ангажирани доказателства в тяхна подкрепа, от които да се направи обоснован правен извод, че в следствие на допуснатото предварително изпълнение за адресатът на същото ще възникне значителна или трудно поправима вреда. В този смисъл, твърдяната значителна или трудно поправима вреда следва да бъде конкретно дефинирана по вид и размер. В настоящата жалба, общо, без нужната конкретика и доказателства е заявено, че вредата за дружеството се изразява в невъзможността му да реализира доходи от търговската дейност в запечатания търговски обект.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, според които, разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на ПАМ е немотивирано и незаконосъобразно. В случая предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона – чл. 188 от ЗДДС, а не от волята на административния орган. В този смисъл, когато законът е допуснал предварително изпълнение на административни актове от определен вид, той е предпоставил, презумирал наличието на една или повече от предпоставките, регламентирани в чл. 60, ал. 1 от АПК. Именно по тази причина, за административния орган не възниква задължение да мотивира необходимостта от предварително изпълнение на административния акт, защото това е залегнало в текста на съответната приложима правна норма. Независимо от това, в конкретната заповед, административния орган е изложил достатъчно фактически и правно основания, както за налагане на ПАМ, за продължителността на срока, така и конкретни мотиви, относно предварителното изпълнение на ПАМ.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящото производство от страна на жалбоподателя не са представени доказателства които да обосноват извод за вероятното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, както и да установи евентуалният й размер, за да бъде преценявана нейната значителност по смисъла на закона, поради което не са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „ВИП БГ 101” ООД, ЕИК 201130529, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от П.С.Ш. - управител против Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложена ПАМ, към Заповед № 1016/04.12.2013 год. за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл.186-188 от ЗДДС, издадена от Директора на ТД на НАП гр. Бургас.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: