ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 2688

 

гр.Бургас, 08.11.2018г.

 

Бургаски административен съд, двадесет и първи състав, в закрито заседание през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                                          СЪДИЯ :  Веселин Белев

 

като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2995 по описа на съда за 2018 година, взе предвид следното :

 

Производството е по чл.153 ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Жалбоподател е Булпласт БГ ЕООД ЕИК:102921748 с адрес гр.Бургас ул.К.Величков 45, партер. В производството жалбоподателят участва чрез управителя Ставри Иванов.

Ответник по жалбата е директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас при ЦУ на НАП. Същият участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Тонка Желязкова.

Предмет на обжалване е решение № 235/25.10.2018г. на АО с който е отказано спиране на изпълнението по ревизионен акт № Р-02000218001058-091-001/13.09.2018г., издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, двамата при ТД на НАП Бургас.

В обстоятелствената част на решението е прието за установено, че спрямо Булпласт БГ ЕООД е издаден ревизионен акт № Р-02000218001058-091-001/13.09.2018г., с който са установени задължения на дружеството в общ размер 205 858.64лв. Въз връзка с изпълнението на акта е издадено от публичния изпълнител постановление № С180002-023-003002/20.08.2018г. С постановлението е наложено обезпечение на очакваното публично вземане на основание чл.121 ал.1 ДОПК, чрез обезпечителни мерки възбрана върху два недвижими имота с идентификатори 07079.30.967 и 07079.30.963 по кадастралната карта на гр.Бургас. Недвижимите имоти са били придобити от Булпласт БГ ЕООД чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 199/26.10.2017г. по н.д. № 475/2017г. на нотариус Ц.А. гр.Бургас. Постановлението за налагане на възбраната е вписано в СВ при БРС на 21.08.2018г. В постановлението е отбелязано, че балансовата стойност на двата поземлени имота е 0лв. Наред с това с постановление № С180002-023-003003/20.08.2018г. са наложени и запори върху седем товарни автомобила, собствени на Булпласт БГ ЕООД. В постановлението е отбелязано, че балансовата стойност на автомобилите е 0лв. Двете посочени постановления не са обжалвани и са влезли в сила. В последствие, с постановление № С180002-139-003002/26.09.2018г. е продължено действието на наложените обезпечителни мерки по горните две постановления. Препращайки към констатациите по ревизионното производство АО е приел, че балансовата стойност на недвижимите имоти е спорна и не може да се приеме, че възбраняването им обезпечава напълно вземанията по ревизионния акт. Данъчната оценка на имотите също не отговаря на тези изисквания. Изложени са мотиви и относно запорираните автомобили, като се сочи, че стойността им не покрива необходимия размер на обезпечението – общата им стойност е 56 937.72лв.

В жалбата не се оспорват изложените в решението факти, а формираните от АО правни изводи. Сочи се безспорното по делото обстоятелство, че балансовата стойност на двата предложени имота е общо 381 640лв., т.е. значително по-висока от размера на задълженията по ревизионния акт, а балансовата стойност на запорираните автомобили е общо 56 937.72лв. Жалбоподателят счита, че АО произволно и в нарушение на правилото на чл.195 ал.6 ДОПК е игнорирал балансовата стойност на недвижимите имоти и затова изводът му за недостатъчност на обезпечението, налагаща отказ за спиране на изпълнението, е неправилен. В подкрепа на тезата си за достоверност на балансовата стойност на недвижимите имоти се сочи цената на придобиване така, както е отразено в цитирания нотариален акт – общо 381 640лв. и тя съответства на заведеното по баланса на дружеството. Иска си отмяна на обжалваното решение и постановяване на спиране на изпълнението на ревизионния акт. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.153 ал.7 ДОПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Органът, издал оспорения акт, оспорва жалбата с писмено становище и иска съдът да отхвърли оспорването. Сочи, че в случая е приложима хипотезата на чл.153 ал.5 ДОПК, при която за решаващият орган не възниква по силата на закона задължение да спре изпълнението, а поради характера на представеното обезпечение следва да извърши преценка, въз основа на която може да постанови спиране. Поддържа си становището, че събраните доказателства не обосновават вписаната балансова стойност на двата недвижими имота. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Фактическата обстановка като цяло е безспорна. Приложени са като доказателства цитираните от страните ревизионен акт, постановления на публичния изпълнител, цитирания нотариален акт, при което съдът прие, че същите са надлежно издадени. Представени са доказателства за вписаната балансова стойност и данъчна оценка на имотите и превозните средства.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт.

Оплакванията на жалбоподателя по същество са основателни.

Съгласно чл.153 ал.2-5 ДОПК изпълнението на невлезлия в сила ревизионен акт може да се спре по искане на жалбоподателя за частта, която е обжалвана, като към искането се представят доказателства за пълното обезпечаване на главницата и лихвите по акта. Когато обезпечението не е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, решаващият орган извършва преценка съобразно представеното обезпечение. Процесният случай е именно такъв – обезпечението е вече налице чрез наложени възбрани на двата поземлени имота, както и на запори върху посочените автомобили. При това положение за решаващия орган е възникнало задължение да извърши преценка на съответствието на сочените обезпечения с оспорените публични вземания по ревизионния акт. Тази преценка предполага оценка на стойността на дадените в обезпечение имущества. Съгласно правилото на чл.195 ал.6 ДОПК обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите., а по данъчна оценка и др. методи – само когато няма балансова стойност. От доказателствата по делото се установи, че двата сочени от длъжника и възбранени имота с идентификатори 07079.30.967 и 07079.30.963 по кадастралната карта на гр.Бургас имат балансова стойност, която общо надвишава оспорените вземания по ревизионния акт. При тези обстоятелства решаващият орган не е имал право да обсъжда достоверността на тази стойност, нито е бил обвързан от неправилно посоченото в постановленията за налагане на обезпечението, че балансовата стойност на имотите е 0лв. Преценката на решаващия орган по чл.153 ал.5 ДОПК обхваща това дали е налице балансова стойност на имотите и дали тази стойност покрива напълно вземанията по ревизионния акт. В разглеждания случай тези предпоставки са били налице, при което правилното приложение на закона е изисквало да се постанови спиране на изпълнението.

По повод подадената жалба оспореното решение следва да се отмени, като въпроса се реши по същество чрез постановяване спиране на предварителното изпълнение по ревизионния акт, на основание чл.153 ал.7 ДОПК.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 235/25.10.2018г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас при ЦУ на НАП с който е отказано спиране на изпълнението по ревизионен акт № Р-02000218001058-091-001/13.09.2018г., издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, двамата при ТД на НАП Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по посочения ревизионен акт в частта относно установен за данъчен период от 01.08.2017г. до 31.12.2017г. ДДС в размер 189 168.51лв. и лихви за забава в размер 16 690.13лв.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                          СЪДИЯ :