Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 598

 

гр. Бургас, 3 април  2017 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. РАДИКОВА

            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

       АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Г.Д. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия Г. РАДИКОВА КНАХД № 298/2017 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.М.П., действащ в качеството на ЕТ „Светлина- С.П.“, гр. Келифарево, ЕИК *** против Решение № 517/21.12.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 2119 по описа за 2016 година на Районен съд – гр. Несебър. С решението е потвърдено  наказателно постановление № 03-005338/10.12.2015 г., издадено от изпълнителен директор на ИА“Главна инспекция по труда“, с което на ЕТ „Светлина- С.П.“, на осн. чл.413, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1500лв, за извършено нарушение на чл.11, ал.5 във вр. с чл.12, ал.1 във вр. с чл.3 от  НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. 

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него, в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че наказателното постановление е издадено в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. Не е взел предвид представено доказателство- служебна бележка, което предпоставя извод за липса на извършено нарушение, игнорирал е липсата на яснота в наказателното постановление, относно нарушената норма от КТ, предвид липсата на санкционни норми в НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. На послено място, не е оценил като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, липсата на отразена в наказателното постановление, преценка на наказващия орган относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не изразява становище.

Ответникът по касационната жалба не се явява, не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е намерил, че в хода на административното производство и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалния закон е приложен правилно.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение е издадено въз основа на правилно установени факти и при правилно приложение на материалния закон.

Възраженията на касатора са неоснователни.

1.                 Обстоятелството, че наказателното постановление е било връчено значително след издаването му не предпоставя автоматично извод, че не е било издадено на датата, посочена в него, а други доказателства в подкрепа на твърдението си за това, касаторът не е представил.

2.                 Правилно, като се е позовал на разпоредбата на чл.416, ал.5 КТ, първоинстанционният съд е преценил, че наказателното постановление е издадено от орган, който по силата на закона е материално компетентен да издана наказателни постановления.

3.                 Действително в хода на първоинстанционното съдебно дирене касаторът е представил служебна бележка №7/24.07.2015г., с която е удостоверил, че на 24.07.2015г. по отношение на работника Цветомир Пламенов Николов е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Този документ обаче, се издава на осн. чл.12, ал.3 от Наредбата, а с наказателното постановление е наложена санкция, за това че проведен начален инструктаж на работника не е бил документиран в нарочна книга за начален инструктаж така, както изисква разпоредбата на чл.11, ал.5 от Наредбата( Приложение №1).

При това положение, правилно съдът е преценил, че издаването на служебна бележка за проведен начален инструктаж не представлява изпълнение на задължението за документиране на този инструктаж в нарочна книга.

4.                 Не е налице и твърдяната неяснота в наказателното постановление, относно приложимата санкционна норма и извършеното нарушение.

Разпоредбата на чл.413, ал.2 КТ е бланкетна, т.е. наказващият орган за да обоснове съставомерност на деянието, за което налага санкция е длъжен да посочи кои конкретни, законово регламентирани правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са нарушени. Точно това е сторено в случая, като изрично са указани нормите, възлагащи задължения, които санкционираното лице не е изпълнило.

5.                 Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила липсата на подробно изложени от наказващия орган съображения, относно извършена преценка за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. От една страна, защото тази преценка е обективирана с факта на издаване на наказателното постановление, т.е наложена е санкция след като е преценено, че административното нарушение не е маловажно. В противен случай наказващият орган нямаше да наложи наказание. От друга, защото преценката за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН не е изключена от правомощията на първоинстанционния съд в производството по съдебно обжалване на наказателното постановление.

Пак във връзка с изложените в касационната жалба съображения, за липса на настъпила вреда от извършеното нарушение, в подкрепа на тезата за приложимост на сочената норма, съдът отбелязва, че нарушението е на просто извършване, т.е. вредата не е обективен елемент от състава на нарушението. Обстоятелството, че нарушението е първо такова установено за извършено от санкционираното лице, следва да се отчита при определяне размера на санкцията, което е и сторено, но не може да предпостави извод за маловажност. Касаторът не е сочил и доказал пред първоинстанционния съд, а и пред този, такива изключителни обстоятелства, които да са обективни по характер и да са препятствали възможността за изпълнение на задълженията му по документиране на проведен начален инструктаж.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 517/21.12.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 2119 по описа за 2016 година на Районен съд – гр. Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: