Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 748                   Година 21.04.2017                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                         2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: С.А.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 297 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Аетос солар“ ЕООД с ЕИК 200620850, с адрес на управление гр.Айтос, ул.“Славянска“ № 92А, представлявано от управителя Д.К.К. против решение № 2/11.01.2017г., постановено по н.а.х.д. № 556/2016г. по описа на Районен съд Айтос. Счита решението за незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че наказателното постановление е издадено в противоречие с нормата на чл.52, ал.1, т.6 от ЗАНН и че не е налице единство между описаното нарушение и правната му квалификация. Оспорва съставомерността на констатираното деяние, като твърди, че не е установено авторството на същото. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание, поддържа касационната жалба, на сочените в нея основания.

Ответникът – Началник на Митница Бургас, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като обосновано и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Айтос е потвърдил наказателно постановление № 887/07.10.2016г. издадено от началник Митница Бургас, с което на „Аетос солар“ ЕООД, за нарушение на чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е наложена имуществена санкция в размер на 1 928,08 лева, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението и на основание чл.124а, ал.1, вр.чл.126 от ЗАДС, дружеството е лишено от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от един месец. За да постанови решението си, съдът е преценил, че установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По същество е намерил, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.126 от ЗАДС и съобразявайки разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, е потвърдил издаденото наказателно постановление, като законосъобразно.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като са изложени мотиви както относно липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като и относно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора.

В касационната жалба се съдържат основно възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които вече са разгледани от първоинстанционния съд и изложените от него мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, нарушението и обстоятелствата касаещи същото са описани достатъчно разбираемо, извършеното деяние е правилно квалифицирано, като е приложена относимата санкционна разпоредба.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение на чл.126 от ЗАДС, в който са предвидени санкции за лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или при дружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В случая, в собствения на касатора недвижим имот са открити туби с алкохол, за които както в хода на административнонаказателното производство, така и в съдебното производство не са представени документи доказващи заплащането или обезпечаването на дължимия акциз, поради което правилно е прието, че е извършил административното нарушение, за което е санкциониран.

Твърденията, че алкохола не е собственост на дружеството, не водят до незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая, дружеството е наказано за това, че държи алкохол без данъчен документ по ЗАДС или друг документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, а не, че е негов собственик. Също така, от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че този алкохол е открит в обект собственост на дружеството, поради което правилно е прието, че алкохолът е държан от дружеството. Следва да се има в предвид, че отговорността на юридическите лица е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай и е без значение кое е конкретното лице виновно за извършеното административно нарушение.

Неоснователно е възражението на касатора, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като алкохола е произведен преди повече от десет години и давностния срок за заплащане на каквито и да е акцизни ставки за този продукт е изтекъл, преди извършване на проверката. В случая, дружеството е санкционирано за това, че държи акцизни стоки, без документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, без обаче да му е вменено задължението да плаща този акциз, поради което възраженията за изтекла давност, за плащането на акциза, са неотносими към предмета на спора. В този смисъл, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, това нарушение се явява продължено и е извършвано и към момента на проверката, поради което не са изтекли съответните срокове по чл.34 от ЗАНН, за образуване на административнонаказателно производство, съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление.

Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати съществени нарушения при издаване на наказателното постановление, а именно нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, поради некоректно посочване на нарушените законови разпоредби. Разпоредбата на чл.126 от ЗАДС, не е само санкционна норма, препращаща към друга норма съдържаща конкретно материално правило за поведение, а в нея е посочено материалното правило за поведение, неспазването на което е въведено като административно нарушение, наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Не могат да бъдат споделени и доводите релевирани в касационната жалба, че за процесния алкохол не е дължим акциз. При извършената проверка, в обект собственост на касатора, е установено наличието на  210л. етилов алкохол, чието алкохолно съдържание и вид е доказано, чрез назначени от наказващия орган експертизи и който представлява акцизна стока по смисъла на чл.4, т.1 от ЗАДС и подлежи на облагане с акциз, съгласно чл.2 от ЗАДС. Държането на акцизни стоки - спиртни напитки следва да се осъществява в съответствие с нормативно установените изисквания на закона, в т.ч. е необходимо държателят им да притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз. В случая, за това количество акцизна стока не са представени такива документи, поради което правилно е било санкционирано дружеството.

Размерът на наложената имуществена санкция е правилно определен, съобразно нормата на чл.126 от ЗАДС, в редакцията действала към момента на извършване на нарушението. Към настоящия момент тази норма е изменена, но не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото в действащата към момента редакция е предвиден по-голям размер на наказанието, което може да се наложи за това административно нарушение.

Правилно с наказателното постановление е постановено и кумулативно предвиденото в чл.124, ал.1 от ЗАДС, отнемане в полза на държавата на стоките предмет на нарушението, съответно е наложено административно наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от 1 месец в стопанисвания от него търговски обект, на основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/11.01.2017г., постановено по н.а.х.д. № 556/2016г. по описа на Районен съд гр.Айтос.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.