Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1140                                  27.06.2014 година                                    гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 297 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М.Ч.Д. с ЕГН **********,***, против Решение № 94М-8144-1/13.01.2014г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас. С обжалваното решение е оставено в сила разпореждане изх. № 600214/6.12.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в РУ ”СО”- Бургас, с което на основание § 4, ал.1 от ПЗР на КСО е отказана М.Ч.Д. пенсия за осигурителен стаж и възраст с добавка по чл.84 КСО от пенсията на починалия ú съпруг.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено оспореното решение. Ангажира доказателства.

Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата, като неоснователна. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт.

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице- адресат на решението, в срока по чл.118, ал.1 от КСО, и отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното:

Производството пред ТП на НОИ- Бургас е започнало по заявления на М.Ч.Д. с вх. № МП-41712 и вх. № МП-41716 от 08.11.2013 г., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и за отпускане добавка по чл.84 КСО от починалия й съпруг. Въз основа на приложените към заявленията документи, удостоверяващи трудовия/осигурителния стаж (извлечение от трудова книжка, удостоверения обр. УП-2 и обр. УП-3), била изготвена на 11.11.2013 г. справка, съдържаща данни за работодателите, от които Д. е осигурявана през периода 26.09.1979 г. - 01.05.2011 г., в т.ч. „Яна” АД, „БТ- Бургас”, „Алми” ООД, „Алми Плюс” ЕООД, „Академика Сий” и „Александрина 2000”, за заеманите от нея длъжности, и продължителността на осигурителния ú стаж при всеки от работодателите, приравнен към трета категория труд, възлизащ общо на 34 години, 9 месеца, 22 дни и 3 часа.

С разпореждане № 600214 от 6.12.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас е отказана на Д. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по съображения, че към датата на подаване на заявлението не е налице една от предпоставките на §4, ал. 1 от ПЗР на КСО, а именно: сборът от осигурителния стаж и възрастта да е равен на 94. С разпореждането е отказана на същата и добавка по чл.84 от  КСО от пенсията на починалия й съпруг. В разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението Д. е била на възраст 53 години, 8 месеца и 16 дни, има осигурителен стаж от втора категория 18 години, 7 месеца и 15 дни, осигурителен стаж от трета категория 11 години, 6 месеца и 11 дни и общ осигурителен стаж, приравнен на основание чл.104 от КСО към III категория труд на 34 години, 9 месеца и 22 дни, като общият сбор от осигурителен стаж и възраст е 88 години, 6 месеца и 16 дни. Това разпореждане е оставено в сила от директора на ТП на НОИ– гр.Бургас с оспореното в настоящото производство решение изх. № 94М-8144-1/13.01.2014 г.

Видно от заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, към датата на подаване на заявлението-08.11.2013 г. осигурителният стаж на жалбоподателката от трета категория е 11 години, 6 месеца и 11 дни, а осигурителният стаж от втора категория е 18 години, 7 месеца и 15 дни, и приравнен към трета категория възлиза на 23 години, 3 месеца и 12 дни, като общият осигурителен стаж, приравнен към трета категория, възлиза на 34 години, девет месеца и 23 дни. Вещото лице сочи, че сборът от осигурителния стаж и възрастта на Д. е равен на 88 точки, 6 месеца и 17 дни, поради което не и достигат 5 години, 5 месеца и 13 дни за правото на пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО.

При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна. Съображенията са следните:

Оспореното решение № 94М-8144-1/13.01.2014г. е издадено от компетентен орган- директор на ТД на НОИ, в обема на правомощията му, съгласно чл.117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и правните основания за издаването му.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съгласно нормата на §4, ал.1 от ПЗР на КСО в приложимата ú редакция към датата на издаване на разпореждането, през 2013 г. лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са навършили възраст 47 години и осем месеца за жените и 52 години и осем месеца за мъжете- при първа категория труд, респ. 52 години и осем месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете- при втора категория труд. За да бъде признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, е необходима кумулативната наличност на посочените предпоставки. По делото е спорно наличието на втората от тях- продължителността на осигурителния стаж.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Като официални документи, те се ползват с материална доказателствана сила и административният орган е длъжен да зачете отразения в тях осигурителен стаж. В конкретния случай установеният с данни от посочените източници осигурителен стаж на жалбоподателката не е достатъчен за придобиване право на пенсия. В тази връзка последната сочи, че в трудовата й книжка не е нанесен стажът й при работодателите „Вая-текс“ ЕООД и „Алми-плюс“ ООД. Тези доводи не могат да бъдат съобразени в настоящото производство, доколкото инцидентно установяване на трудов стаж в административния процес не е допустимо. За жалбоподателката М.Д. съществува правната възможност да установи твърдения осигурителен стаж в отделно производство по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Предпоставка за отпускане на добавка от пенсията, която е получавал починалият съпруг, е придобитото право на лична пенсия, съгласно нормата на чл.84, ал.1 от КСО. С оглед формирания извод за неоснователност на искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, законосъобразно е отказано на жалбоподателката и отпускането на тази добавка.

Ирелевантни са доводите в жалбата за натрупани средства по индивидуалната партида на Д. в Задължителен универсален пенсионен фонд „Алианц България“. Те биха били относими към правото на последната да получи допълнителна пожизнена пенсия от универсален пенсионен фонд при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, съгласно §22д от ПЗР на КСО.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспореното решение и оставеното с него в сила разпореждане, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

         

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ч.Д. с ЕГН **********,***, против Решение № 94М-8144-1/13.01.2014г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е оставено в сила разпореждане с изх. № 600214/6.12.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в РУ ”СО”- Бургас, с което на основание § 4, ал.1 от ПЗР на КСО е отказана на М.Ч.Д. пенсия за осигурителен стаж и възраст с добавка по чл.84 КСО от пенсията на починалия ú съпруг.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: