Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №652

 

гр. Бургас, 06. 04. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Георги Чинев, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 296/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х.М.Б., роден на ***г., гражданин на Република Турция, действащ чрез пълномощника си адв. Р. Д. Р. от АК – Бургас, против решение № 35/05.12.2014г., постановено по НАХ дело № 202/2014г. на Районен съд Малко Търново. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.2 от НПК - допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът се представлява адв. Р., който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Представя нови писмени доказателства.

Ответникът по касация – началник на Районно управление „Полиция“ - Малко Търново, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата и не сочи нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Бургас, в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районен съд Малко Търново с решение № 35/05.12.2014г., постановено по НАХ дело № 202/2014г., е потвърдил наказателно постановление № 14-0299-000085/18.09.2014г. на началника на Районно управление „Полиция“ - Малко Търново, с което на Х.М.Б., гражданин на Република Турция, на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.

За да постанови решението си районният съд е приел, че извършените от Х.М.Б. нарушения са съставомерни, а при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на наказателното постановление. Счел е, че актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл. 40-44 и чл. 57, 58 от ЗАНН. Предвид изложените аргументи е потвърдил оспореното НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Основното възражения на касатора е, че след като Х.М.Б., който не владее български език и не му е назначен преводач, а спрямо него са извършени правни и фактически действия без той да разбира тяхната същност и значение, е допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се, че турският гражданин не е разбрал за какво е привлечен да отговаря, тъй като не е назначено квалифицирано лице, владеещо родния му език, поради което е нарушено правото на защита на касатора.

Настоящият касационен съдебен състав приема за основателни възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство при издаването на оспореното НП.

Със съставянето на акта се образува административно-наказателното производство и се повдига административното обвинение за твърдяното административно нарушение. Не е спорно, че наказаното лице е турски гражданин, който не владее нито писмено, нито говоримо български език, както и че не му е бил осигурен официален превод на съставения АУАН. Действително, от събраните писмени доказателства – докладна записка от 18.09.2014г. (лист 14 от делото на районния съд), се установява, че проверката на същата дата е извършена в присъствието на лицензиран преводач, но това не е отразено в съставения АУАН. Настоящият касационен състав приема, че е основателно възражението, че преводачът не е индивидуализиран в достатъчна степен, липсва име, ЕГН и индивидуализация на документ, въз основа на който преводача има качеството на заклет (лицензиран), нито на какъв език е извършил превода. Липсата на тези данни прави невъзможна проверката на релевантния за спора факт, който дори не е удостоверен в АУАН, когато наказаното лице възразява, че при връчването актът не му е преведен, както в конкретния случай.

Настоящият касационен състав приема, че е допуснато особено съществено нарушение в производството по установяване на нарушението. Последното се изразява в това, че на турския гражданин Х.М.Б., невладеещ български език, не е осигурена възможност да се ползва от родния си език или друг език, който той разбира, като за целта е следвало да му бъде назначен преводач. Обстоятелството, че нарушителят не владее български език, налага назначаване на преводач и предоставяне писмен превод на акта, което би било в съответствие с нормата на чл.6, т.3, б.„а” от ЕКПЧ, изискваща при наличие на наказателно обвинение лицето да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението на разбираем за него език. По този начин на лицето, невладеещо български език, би се гарантирала възможността да разбере какво е вмененото му нарушение и респективно да организира адекватно защитата си. С допуснатото съществено нарушение е осуетено правото на защита на нарушителя, което е основание за отмяна на издаденото НП. В тази връзка следва да се отрази, че волята на лицето дали да му бъде назначен преводач е без всякакво правно значение, щом като е установено, че това лице не владее български език. Недопустимо е на лице, невладеещо български език да не бъде осигурена възможност да се ползва от родния си или от друг разбираем за него език, чрез назначаване на преводач. Ползването на случайно лице, което да превежда вербално, не е изпълва изискването да бъде назначен преводач от административно-наказващия орган. Следва да се посочи също, че освен АУАН, задължително с превод е следвало да бъде придружено и самото НП, тъй като именно с последното се ангажира административно-наказателната отговорност на наказаното лице. Такива действия нито се твърдят да са извършвани, нито се установяват от събраните по делото доказателства.

Допуснатото процесуално нарушение не е от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на самия акт, поради което и не би могло да се санира в последващ стадий на производството, а съставлява формална предпоставка за отмяна на оспореното наказателно постановление. Като е приел противното районният съд е постановил незаконосъобразно решение.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че решението на първостепенния съд следва да се отмени, както и изцяло да се отмени оспореното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 35 от 05.12.2014 година, постановено по НАХ дело № 202/2014г. по описа на Районен съд Малко Търново, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 14-0299-000085/18.09.2014г. на началника на Районно управление „Полиция“ - Малко Търново.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.