Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1050/13.05.2013 година, град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в открито заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Станимира Друмева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Даниела Драгнева

                                                                               Веселин Енчев

 

при секретар Г.Ф.  и прокурор Галина Колева

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 296/2013 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Елис геЕООД – Варна с ЕИК 103060110 против решение № 1997/28.12.2012 година по н.а.х.д. № 3715/2012 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е изменено наказателно постановление № 02-0203066/04.09.2012 година на директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас (НП).

С НП, на основание чл.415 ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. РС е изменил размера на сакнцията като е определил - 1500 лева.

Касаторът оспорва решението на РС, като неправилно. Твърди, че не е отчетено сключено споразумение между дружеството и работниците му - за разсрочване на задължението за заплащане на дължими трудови възнаграждения.

Иска се отмяна на решението. Липсва петитум по отношение на НП.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП дружеството е санкционирано за това, че не е изпълнило задължително предписание със срок на изпълнение до 24.04.2012 година.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че нарушението е извършено, но са налице основания за намаляване на размера на определената санкция, към минимума – факта на последващо правомерно поведение на санкционираното лице – изплащане на дължимото възнаграждение след съставяне на АУАН.

Решението е правилно.

Настоящият касационен състав споделя напълно мотивите на РС относно факта на извършване на нарушението. Служителите на инспекцията са установили непосредствено, че на работник в дружеството не е изплатено дължимо месечно трудово възнаграждение. За установените факти е издадено предписание с посочен срок за изпълнение. Това предписание не е оспорено от работодателя в предвидения срок и е породило посочените в него правни последици – дължимост на изпълнението му до определения срок.

Предписанието не е изпълнено в указания срок.

Изпълнение на предписанието, след съставяне на АУАН и преди издаването на НП, е отчетено от състава на РС, постановил оспореното решение, като е определен размер на санкцията в размер на минимума.

За административнонаказателното производство е ирелевантен факта на сключване на споразумение между работодателя и работника за разсрочване на задължението за заплащане на трудово възнаграждение. Дружеството е санкционирано не за неизплащане на дължимо трудово възнаграждение в срок, а за неизпълнение на влязло в сила задължително предписание на орган на ИТ.

С оглед на изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1997/28.12.2012 година по н.а.х.д. № 3715/2012 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: