Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  545   /29.03.2016 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година, в открито заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:     Павлина Стойчева

                                                                               Веселин Енчев

 

при секретар Й.Б.  и прокурор Георги Дуков

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 295/2016 година

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на „Марбул“ ЕООД  - град Раковски с ЕИК ** против решение № 11/04.01.2016 година по н.а.х.д. № 4280/2015 година на  Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 154/2015/09.09.2015 година на началника на Митница Бургас (НП).

С НП, на „Марбул“ ЕООД, за нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложена имуществена санкция в размер на 8 896,89 лева.

Касаторът поддържа, че решението на РС е незаконосъобразно. Заявява, че то е немотивирано. Твърди, че не извършвано каквото и да нарушение, а последователно представените две фактури на митническата администрация – „действителни документи“ - отразяват различни части от договорните отношения с производителя (едната – само стойността на труда, а другата – стойността на труда и материалите).

Иска отмяна на решението и на НП.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Дружеството е санкционирано за това, че на 05.03.2015 година при извършен внос на стоки и оформена транзитна операция по транзитна декларация NCTS MRN 15BG00100700350350 за стоки от Индонезия (облекло), натоварени в контейнер № TCLU2697891, чрез представителя си „Флайинг карго България“ ООД, е декларирало стойност на стоките в размер на 12 602,50 щатски долара с фактура № 001/М/І/2015 от 09.01.2015 година. Впоследствие – при разпоредена проверка – на 11.03.2015 година е представило друга фактура със същия номер и дата, но на стойност 27 640,40 щатски долара. Представянето на първата фактура (със стойност 12 602,50 щатски долара) е довело до намаляване на изчисленото от администрацията дължимо обезпечение за транзитната операция  в размер на 8 896,89 лева, т.е. дружеството е направило е опит да избегне заплащане на пълния размер на обезпечението.

РС е потвърдил НП, като е изяснил фактическата обстановка по спора и е приел, че извършването на  нарушението е доказано.

Решението на РС е правилно.

Не са налице пороците на съдебния акт, заявени с касационната жалба.

Фактическата обстановка по спора е установена коректно, при съблюдаване на приложимите процесуални норми. Извършен е разпит на свидетели, а относимата част от показанията им е съпоставена с писмените доказателства по административнонаказателната преписка. Действително в мотивната си част, решението е пестеливо, но всички релевантни факти са обсъдени, като е направен извод за доказаност на нарушението. Този извод съответства и на диспозитива на решението.

Неоснователно е възражението на касатора, че нарушение не е извършено.

При първоначалното заявяване на транзитната операция пред митническата администрация, чрез упълномощения представител си „Марбул“ ЕООД изрично е заявило стойност на вноса в размер на 12 602,50 щатски долара – без уговорки, че това е само част от цената, която е начислена. Напротив, от приложената декларация (лист 28 от н.а.х.д. № 4280/2015 година) по недвусмислен начин се установява, че волята на декларатора към 05.03.2015 година е да обяви именно тази стойност на внесените стоки. При декларирането не са представени каквито и да е доказателства или направени каквито и да е изявления, че действителната стойност на стоките е различна и/или че предстои издаване на нова фактура, в която да бъдат включени всички суми, дължими на продавача. Фактура № 001/М/І/2015 от 09.01.2015 година на стойност 12 602,50 щатски долара (лист 23 от н.а.х.д. № 4280/2015 година) е приета от митническите служби и въз основа на тази митническа стойност е определено дължимото обезпечение за транзита.

Другата фактура със същия номер и дата (лист 30 от н.а.х.д. № 4280/2015 година) е представена едва при започналата митническа проверка и то след като е извършен физически контрол на стоката, при който е констатирано, че единичната стойност на отделните артикули е по – висока от първоначално декларираната.

Съдът не споделя тезата на касатора, че двете фактури са идентични като съдържание, освен посочената в тях стойност на доставката, поради което е следвало да бъдат ценени с оглед твърдението, че тази на по – високата стойност е включвала и цената на материалите, освен стойността на труда. Фактурите не са идентични, защото в тях са посочени, макар и с минимална разлика, различни количества на доставените стоки. Във фактурата с по – висока стойност е калкулирана допълнителна цена по допълнителна позиция. В нито една от двете фактури не заявена дължимост на положен труд или на вложени материали, както твърди касатора. И по двете фактури е посочено, че се извършва доставка (продажба) на готови стоки – дамско облекло.

Няма логика и в твърдението на касатора за наличието на две фактури с един и същ номер с оглед необходимостта да бъде запазен с първата първоначално контейнер от доставчика, а впоследствие с втората - посочена цялата цена по доставката. Запазването на контейнер за превоз не може да бъде обусловено от липсата или наличието на фактура за доставката, при условие, че доставчикът или получателят имат възможност и са готови да заплатят на превозвача цената за наемане на контейнер. Освен това, няма каквато и да житейска логика в това една и съща фактура (доказателство в търговското правоотношение за реализирана продажба на стоки) да бъде издавана двукратно - с посочване на различни стойности, при съществуващ риск, при лошо изпълнение, всяка от страните да претендира права от съответния екземпляр, обслужващ позицията й в спора.

Издаването на две фактури за международна доставка на стоки с един и същ номер и дата, но с различни стойности, има просто обяснение и то е дадено в обжалваното НП. С представянето на фактурата за 12 602,50 щатски долара, санкционираното лице неправомерно е избегнало задължение за заплащане на обезпечение по транзитната операция в размер на 8 896,89 лева.

Съгласно чл. 234 ал.2 т.1 от ЗМ, за митническа измама наказанието е глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания - за нарушение по ал. 1, т. 1.

„Митническа измама“ е избягване или опит за избягване на пълно или частично заплащане, или обезпечаване на митните сборове, или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или забрани или ограничения за внос, или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика.

Що се отнася до твърдението, че от страна на жалбоподателя липсва виновно поведение в административното производство по деклариране на транзитната операция, следва да се отбележи, че административнонаказателната отговорността на търговеца има обективен характер и въпросът за вината - и изобщо субективната страна като елемент от фактическия състав на нарушението – не следва да се разглежда при налагане на имуществената санкция.

Като е приел, че НП следва да се потвърди, РС е постановил материално законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Затова, на основание чл.221 ал.2 във връзка с чл. 218 от АПК, във връзка  чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/04.01.2016 година по н.а.х.д. № 4280/2015 година на  Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: