РЕШЕНИЕ

 

№    473           13.03.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                           2.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

секретар:  И. Л.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 294 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Районно управление – Несебър против решение № 662/28.12.2017г. постановено по а.н.д. № 2142/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) №17-0304-002144/11.07.2017г. в частта за нарушение по т.1, с което на ответната страна, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движения по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В останалата част, за нарушението по т.2 от постановлението, а именно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, наказателното постановление е потвърдено.

В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е незаконосъобразно, необосновано, противоречащо на закона. Навеждат се подробни доводи, че неправилно съдът е отменил НП, тъй като административнонаказващия орган, установявайки новите обстоятелства – наличие на алкохол, от нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП е вписал в постановлението такова по чл.5, ал.3, т.1 от същия закон. Според касаторът, това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като към момента на съставяне на Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, актосъставителя е нямало как да знае, дали лицето ще се възползва от издадения му талон за медицинско изследване съответно дали е налице наличие на алкохол в кръвта му. Иска от съда да се отмени решението и да се реши спора по същество.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не изпраща представител.

Ответната страна – Я.З.Я., редовно призован, се представлява от адв. Стоян Петров, който оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за основателност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивният 14-дневен срок по чл.211 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити. Същата се явява  частично допустима. Касаторът оспорва решението като претендира цялостната му отмяна. В частта обаче, в която наказателното постановление е потвърдено, първоинстанционното решение е благоприятно за касатора, като издател на НП, поради което за него липсва правен интерес от оспорване на съдебния акт в тази му част. Предвид последното касационната жалба се явява недопустима по отношение  потвърдителната част на решението и следва да се остави без разглеждане като се прекрати частично касационното производство. 

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК в останалата й допустима част, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С наказателното постановление Я.Я. е санкциониран за това, че на 27.06.2017г. в к.к. Слънчев бряг, Стария възел посока главна алея ГП 1-9 управлява МПС под въздействие на алкохол – 0,62 промила, установен след взета кръв за анализ по издаден медицински талон № 0017855. В описателната част е посочено, че лицето първоначално е отказало да бъде тествано с техническо средство за установяване на употребата на алкохол. Отразено е също, че не представя СУМПС и контролен талон. С НП лицето е санкционирано за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

За установеното не е съставен АУАН. В описателната част на представения такъв, за който се сочи да е дал начало на процесното административно-наказтелно производство е посочено, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, че му е издаден талон за медицинско изследване и че е взета кръв за анализ. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Този АУАН е връчен на санкционираното лице, който го е подписал без възражения и въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, районният съд е приел, че относно наложеното по реда на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП наказание за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва, че по делото безпротиворечиво се установява, че АУАН № 029424 от 27.06.2017 г. е съставен за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като водача е отказал да му бъде извършена проверка с техническо и никъде в него не е описано нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Акт за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на Я. не е съставян. Сочи, че този факт се потвърждава от текста на НП, където изрично е посочено, че същото се издава само въз основа на АУАН № 029424 от 27.06.2017 г. На практика за нарушението по т.1 от НП, административнонаказателно производство изобщо не е образувано (арг. от чл. 36, ал. 1 ЗАНН), тъй като такова се образува със сътавяне на съответния АУАН. Поради тази причина, въззивния съд приема, че обективно не съществува възможност на Я.Я. да му бъде вменено такова нарушение за пръв път едва със съставянето на постановлението.

         Що се отнася до другото нарушение при издаване на АУАН и наказателното постановление, Районен съд – Несебър приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. От фактическа страна по делото намира за установено, че жалбоподателят е управлявал МПС без да носи в себе си посочените документи. Това е достатъчно, за да се приеме, че той е осъществил нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наказващият орган е определил правилно и относимата санкционна норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Напълно се споделят аргументите, изложени в оспореното решение, досежно наличните основания за отмяна на НП за нарушението по т.1. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административнонаказващия орган при съставянето на АУАН и издаването на процесното НП. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице разминаване в правната квалификация на нарушението по т.1 в АУАН и в НП. В АУАН е посочена за нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а в НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Двете разпоредби описват състава на две различни по своята същност административни нарушения.

Така допуснатото процесуално нарушение, според настоящата инстанция, не би могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Цитираната норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта за установяване на административно нарушение, в случаите когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителят и неговата вина. По реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, не е възможно обаче, да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН и НП нарушение, както разминаване в посочената като нарушена правна норма. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се повдига обвинение за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му във вина нарушение. В този смисъл е недопустимо с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН. Както е посочил и въззивният съд, за ангажиране на отговорност по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е следвало да се издаде нов АУАН, съответстващо на установените обстоятелства.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XIX-ти състав,

 

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на РУ гр. Несебър, при ОД на МВР Бургас, депозирана, чрез началника на управлението в частта й, подадена срещу Решение № 662/28.12.2017г., постановено по НАХД № 2142/2017г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, в частта му, в която е потвърдено наказателно постановление №17-0304-002144/11.07.2017г. на началника сектор към ОД на МВР-Бургас, РУ Несебър и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело в тази му част.

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 662/28.12.2017г., постановено по НАХД № 2142/2017г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, в частта му, в която е отменено наказателно постановление №17-0304-002144/11.07.2017г. на началника сектор към ОД на МВР-Бургас, РУ Несебър, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на Я.З.Я. е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС в срок от 6 месеца.

 

Решението в частта му, в която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено частично касационното производство подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата му част е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.