Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

643/05.04.2016 година, град Бургас

 

            Административен съд – гр. Бургас в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм. д. № 294/2016 година.

 

Производството е по глава Х раззел І от АПК.

Образувано е по жалба на Д.А.К. – старши инспектор, началник на 04 група „Охрана на държавната граница“ на ГПУ -Малко Търново при РДГП – Елхово към ГД „Гранична полиция“ на МВР, против заповед № 4069з-238/30.12.2015 година, издадена от началник ГПУ-Малко Търново, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на твърденията. Сочат се нарушения на проведеното дисциплинарно производство.

Иска се, съдът да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание – чрез процесуален представител, поддържа жалбата и иска съдът да постанови решение, с което заповедта да бъде отменена.

Ответникът – началник на ГПУ – Малко Търново оспорва жалбата в писмени бележки (лист 55), в които поддържа, че процесната заповед е законосъобразен административен акт, издадена от компетентен орган и съдържа изискуемите реквизити.

 

След като се запозна със събраните по делото доказателства и изложеното от страните, от фактическа страна съдът установи следното.

На 09.08.2015 година, около 10:40 часа, младши инспектор Т.А.Т., старши полицай в ГОДГ 03 – ГПУ М.Търново подал сигнал за забелязан микробус на главен път I-9, след отбивката за село Младежко в посока град Бургас, в който се качват лица, отговарящи на профила на незаконно влезли през границата от Република Турция в Република България.

В центъра на село Звездец микробусът бил спрян за проверка от служители на ГОДГ - 04 към ГПУ - Малко Търново, при която се установило, че в товарния отсек се намират лица, които отговарят на рисковия профил за нарушители на държавната граница, самоопределящи се като сирийски граждани. Установените лица уведомили полицейските служители, че са част от група от 20 души. След предприемане на необходимите действия, няколко часа по-късно групата била задържана. Задържаните били приведени в ГПУ-Малко Търново, където на същите е бил извършен обиск и били изготвени необходимите документи за задържане за срок от 24 часа.

Видно от докладна записка, изготвена от инспектор К.Д. (лист 40), същият заедно с младши експерт С.С., младши инспектор Й.П. и младши инспектор Д. С. били назначени в група за охрана, извършване на обиск и изготвяне на документи на задържаните лица. Извършването на обиските започнало около 21часа в деня на задържането. Иззети били всички вещи и банкноти от лицата, като на всяко лице иззетите банкноти и вещи били описвани в отделен опис. Банкнотите били описвани по номинал и сериен номер. Вещите и банкнотите на всяко лице се съхранявали в отделен плик. Същите били охранявани през цялото време в помещенията за задържани лица в ГПУ – Малко Търново.

Видно от представените докладни записки, К.Д. бил зает с изготвяне на заповедите за задържане на лицата, С.С. и Й.П. съпровождали лицата за работа с преводач и извършвали обиските, а Д. С. осъществявал охраната на задържаните, съпровождал ги до тоалетна и извеждал същите за извършване на обиск. Същият охранявал и личния им багаж, документите и описаните вещи.

Сред задържаните било и лицето И.Х.С., роден на *** година в Ирак. Видно от описа на предмети и вещи на лице (лист 30) у същия били открити, както следва – 1 банкнота с номинал 100 долара с № FB27277039В; 1 банкнота с номинал 100 долара с № КВ25461412Р; 1 банкнота с номинал 10 турски лири с № В373407501.

На 10.08.2015 година, около 10 часа, по нареждане на началника на ГПУ – Малко Търново, документите и вещите на задържаните лица били предадени от инспектор К.Д. на жалбоподателя К.. Последният повикал младши инспектор К.Н., който да помага при работата със задържаната група.

Веднага след предаването на вещите, същите били взети от оперативен работник Д.Б. за преглед на телефоните на задържаните лица, поради което последния отнесъл със себе си кашона с пликовете с вещи на лицата в друго помещение. Свидетел на отнасянето на кашона от оперативния работник станал инспектор К.Д. (лист 40). След около 1 час Б. върнал обратно кашона, като заявил, че е приключил работата.

Около 17:30 часа на 10.08.2015 година започнало запознаване на задържаните лица със заповедите за налагане на ПАМ и връщане на вещите. При връщане на вещите на лицето И.Х.С. се установило, че от плика с неговото име липсват описаните банкноти.

На 11.08.2015 година старши инспектор Д.К. уведомил инспектор К.Д. за липсващите банкноти и с докладна записка (лист 42) докладвал за случая на началника на ГПУ – Малко Търново.

Въз основа на изнесените в докладната записка данни, със заповед № 4069з-114-11.08.2015 година (лист 26), началникът на ГПУ – Малко Търново разпоредил извършване на проверка за извършено дисциплинарно нарушение.

В справка за извършената проверка, комисията е описала хронологията на събитията в деня на задържането на групата и в деня на връщане на вещите. Посочено е, че инспектор К.Д. предал вещите на старши инспектор Д.К. без да е направена проверка за наличността им. От своя страна К. предал същите на оперативния работник Б., при което отново не е направена проверка, какво се предава и какво се приема. След като приключил работата с вещите на задържаните Б. ги върнал на К., като била допусната същата грешка.

В хода на проверката се установило също, че И.Х.С. е подписал разписката за върнати вещи, което комисията е приела за порочна практика при оформянето на документите, т.е. на лицата първо се представят документи за подпис, след което фактически се връщат вещите.

Посочено е още, че липсва организация при охраната на задържаните лица и съответно намерените и описани предмети и вещи. Същите не са били персонално охранявани, което от своя страна се явява предпоставка за злоупотреба от страна на служителите, участвали при обработването на задържаната група.

Поради това, че вещите не са били персонално охранявани и не са сдавани и приемани, комисията не е установила извършител на противоправното деяние, а пропуск в организацията на работа и охрана, с което е нарушен чл.114 ал.2 от Инструкция № 8121з-891/26.11.2014 година.

Предложено е да бъде наложено наказание на старши инспектор Д.К. за това, че същият не е създал необходимата организация за работа, а в последствие не е упражнил контрол над подчинените си, което е довело до злоупотреба от неизвестен извършител.

На 16.12.2015 година К. бил запознат със справката (лист 20). Посочил е, че няма възражения.

Въз основа на предложението на комисията с процесната заповед № 4069з-238/30.12.2015 година (лист 16), началникът на ГПУ М.Търново е наложил дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца на старши инспектор Д.К..

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 11.01.2016 година (лист 16, стр.2).

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.204 т.4 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл.197 ал.1 т.1 – 3 от ЗМВР (сред които е и порицанието).

В конкретния случай, заповедта за налагане на административно наказание е издадена от началник на ГПУ – Малко Търново, поради което същата е издадена от компетентен орган.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 4069з-114-11.08.2015 година (лист 26) и проведено съобразно изискванията на чл.205 от ЗМВР.

Преди налагане на дисциплинарното наказание старши инспектор Д.К. е депозирал докладна записка, в която е изложил своето становище относно случая, както и е бил запознат със съдържанието на справката с констатациите на проверяващата комисия, като собственоръчно е вписал, че няма възражения. Предвид изложеното, съдът приема, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, доколкото той е бил уведомен за констатациите на комисията, имал е възможност да направи възражения, но е преценил, че няма нужда от такива.

Съгласно чл.194 ал.4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична. Това означава, че всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя.

Подробно описание на фактите се съдържа в справка за извършената проверка (лист 17). В самата заповед съвсем накратко е описана фактическата обстановка, след което във вина на жалбоподателя са вменени три нарушения.

Посочено е, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.114 ал.2 т.5 от Инструкция № 8121з-891/26.11.2014 година, съгласно който началниците на ГОДО, ГЛС, МГПГ, ГОПТЛ, СЛС – Аерогара София и МГПВ непосредствено планират, организират, участват, ръководят и контролират изпълнението на задачите по наблюдението на границата. Нарушението на тази разпоредба е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание“ по чл.200, ал.1, т.6 – неупражняване контрол над подчинени.

 

 

Т.е. в наказващата заповед се твърди, че извършил нарушения на, както следва:

- чл.114, ал.2, т.5 от Инструкция № 8121з-891/26.11.2014 година:

- чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения:

- чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР – неупражняване контрол над подчинени.

На първо място следва да се отбележи, че към момента на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, Инструкция № 8121з-891/26.11.2014 година за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки, е била отменена (ДВ бр.83 от 27.10.2015 година) и заменена от Инструкция със същото наименование с № 8121з-1244 от 14.10.2015 година (ДВ, бр.83 от 27.10.2015 година). В текста на новата инструкция не е посочена конкретна дата, на която същата влиза в сила, поради което, съгласно общото правило на чл.5 ал.5 от КРБ, съдът приема, че инструкцията е влязла в сила 3 дни след обнародването, т.е. на 30.10.2015 година – два месеца преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Следва да се отбележи, че новата инструкция не съдържа текст с правна квалификация чл.114 ал.2 т.5. Предвид посоченото съдът намира, че процесната заповед се явява издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, което е основание за нейната отмяна.

На следващо място, така съставена заповедта отразява няколко нарушения, което води до невъзможност да се извърши преценка кое от посочените нарушения е извършено от жалбоподателя. В тази връзка за съда остава единствено да тълкува волята на дисциплинарнонаказващия орган. След като е посочил няколко нарушения, които е приел, че са извършени, същият е подбрал едно от тях, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание“. Прието е, че деянието представлява дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения и дисциплинарното наказание е наложено на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, вр. чл.200, ал.1, т.6 и чл.204, т.4 от ЗМВР. Посредством така посочените правни норми също не се установява за какво точно деяние е наложено дисциплинарното наказание, доколкото в чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, е предвидено, че дисциплинарно нарушение е неизпълнението на служебните задължения, а в чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР, е предвидено, че дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за неупражняване на контрол над подчинени.

Непосочването на конкретното деяние за което е наказан жалбоподателят и невъзможността то да бъде определено, посредством посочените като нарушени правни разпоредби  се явява съществено процесуално нарушение, тъй като от една страна се ограничава право на защита на наказаното лице – да разбере за какво точно е наказан, за да може да организира адекватно своята защита, а от друга страна съдът се поставя в невъзможност да извърши преценка за законосъобразното ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност. Нарушаването на правото на защита в образуваното дисциплинарно производство е съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ заповед № 4069з-238/30.12.2015 година, издадена от началник ГПУ - Малко Търново.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: