Р Е Ш Е Н И Е

 

         Номер 817             Година 08.04.2013          Град Бургас

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.Златина БЪЧВАРОВА

                                                                                          2.Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря Г.Ф. 

Прокурор Росица Дапчева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 294 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на ТД на НАП гр.Бургас срещу решение № 1876/2012г., постановено по н.а.х.д. № 3560 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че съдът правилно е изяснил фактическата обстановка, но е направил погрешни правни изводи, довели до отмяна на издаденото наказателно постановление. Правят се възражения, че е неправилен извода за нарушена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като на лицето е изпратена покана, но то не е пожелало да я получи. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – ЕТ „ВИТ – И.Б.”, гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 32599-О-0005795/11.05.2011г., издадено от Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че АУАН е съставен при изначално нарушена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като поканата е изпратена на адрес различен от адреса на управление на едноличния търговеца, поради което, не по негова вина тя не му е надлежно връчена. Ето защо не са били налице законовите основания за провеждане на задочно производство по установяване на твърдяното административно нарушение и провеждайки такова, актосъставителят е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Съдът е приел, че последващото предявяване на акта, не може да санира допуснатото при съставянето му процесуално нарушение. 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно с първоинстанционното решение е прието, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно, но на мотиви различни от изложените.

Административнонаказателното производство срещу търговеца е започнало със съставянето на АУАН № 5795 от 29.09.2010г. Действително актът е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, без да са налице основанията за токова, доколкото поканата до търговеца е изпратена на адрес, различен от неговия. Въпреки това, акта е редовно връчен и подписан от търговеца на 28.03.2011г., като на същия е предоставена възможност да даде обяснения и да направи възражения, както при връчването на акта, така и допълнително в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от която възможност той не се е възползвал. Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на възможност лицето да разбере какво нарушение според наказващия орган е извършил и най-вече за да има възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите възражения и даде обяснения. В конкретния случай на търговеца е предоставена тази възможност при връчването на АУАН, поради което настоящия съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото му на защита, в какъвто смисъл са мотивите на районния съд.

Въпреки изложеното обжалваното решение е правилно, като краен резултат по следните съображения:

Установява се по делото, че едноличния търговец е регистриран по ЗДДС и като данъчнозадължено лице не е подал справката-декларация по ЗДДС и информация от отчетните регистри, включително и на магнитен носител за данъчен период месец юли 2010г. в законоустановения срок до 14.08.2010г., за което е съставен АУАН №0005795/29.09.2010г..

На 29.12.2010г., с резолюция, на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, административнонаказателното производство е спряно с мотив, че след щателно издирване нарушителят не е открит на посочения от него адрес. На 28.03.2011г. производството е възобновено, съставеният акт е връчен на нарушителя и въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление № 32599-О-0005795/11.05.2011г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Спиране на производството е допустимо от закона, само когато са извършени всички необходими действия по издирване на нарушителя и са налице категорично данни, че въпреки щателното издирване той не е намерен. В случая, не може да се приеме, че конкретното производство е било надлежно спряно по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Приложените в административнонаказателната преписка писмени документи не обосновават подобен извод. С протокол № 0063395 от 29.12.2010год. е обективирано едно извършено посещение на длъжностни лица от ТД на НАП - Бургас на декларирания от търговеца адрес за кореспонденция с цел връчване на съставения му АУАН, при което посещение не са открити нито представляващия, нито упълномощено за целта лице. Само по себе си предприемането на това единствено действие от страна на приходната администрация не може да обоснове категоричен извод за положени всички възможни усилия да бъде открит нарушителя на декларирания адрес.

Действително представен е и друг протокол № 0061709/20.12.2010г. за извършено от длъжностните лица при ТД на НАП гр.Бургас предходно посещение на адреса на търговеца, но доколкото този протокол, касае връчването на АУАН № 0005794/29.12.2012г., не следва да се кредитира от съда.

Предвид изложеното касационният състав на съда намира, че прилагането на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН в конкретния случай е станало при липсата на законовите предпоставки за това и наказателното постановление  е издадено на 11.05.2011год., след като към този момент са изтекли повече от шест месеца от съставяне на акта. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяната му като незаконосъобразно на самостоятелно основание, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. 

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1876 от 2012г., постановено по н.а.х.д. № 3560 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.